Холандски закуски – Masters Fair
Добър ден, скъпи майстори, купувачи и гости на панаира. Бих искал да ви запозная с творбите на моя любим художник Вилем Клас Хеда. Изучавайки работата на холандските художници от 17-ти век, бях очарован от техните великолепни натюрморти. И аз просто се влюбих в "закуските" на Вилем Клас Хеда и исках да споделя тази красота с вас. Но първо, малко история))
През 17 век, в резултат на разделянето на Холандия на Фландрия (съвременна Белгия) и Холандия, се появяват две напълно различни школи в живописта - фламандска и холандска. Вероятно всеки знае основния представител на фламандската школа - това е Питър Паул Рубенс :)
Холандия с право може да се счита за родното място на жанровете на живописта. За първи път се появяват жанрова живопис, пейзажи, натюрморти.Религиозните сюжети почти изчезват от живописта на Холандия.
Сред холандските художници имаше тясна специализация, например сред пейзажистите имаше майстори на лунни пейзажи, нощ, ден и др.
Художниците, които са създали натюрморти, са разделени на тези, които са писали, например, изключително цветя, или само музикални инструменти или ястия. За дълго време, работейки в един жанр, те постигнаха впечатляващо съвършенство в техниката. Натюрмортите с храна се наричали "onbijtjes" (от холандски - "закуска").
Художникът от Харлем Вилем Клас Хеда рисува главно "закуски", а произведенията на Хеда по правило са по-внимателно завършени и вкусът му е по-аристократичен - сребро, а не калай, стриди, не херинга и т.н. Интересно е, че в продължение на много години Хеда "рисува" едни и същи предмети (чаша, чаша, стъкло, сребърни съдове, острие от Дамаск, джобен часовник .)
И, изглежда, винаги едни и същи мотиви,обекти, но никога – нито едно повторение, нито една и съща лимонова кора, нито един момент, който да се повтори два пъти.
Ето снимка на Учителя, която особено ми харесва))
„Закуска с боровинков пай“
Това, което особено ме привлича в картините на Майстора е, че в натюрмортите никога няма хора, а в Главата човек винаги присъства невидимо, просто е излязъл за малко, забравил е джобния си часовник на масата, оставил е полуизядена торта, чиния на самия ръб на масата.