Homestead Vihula Mois описание, снимки - Естония Lahemaa

Снимка и описание

Имението Вихула е едно от най-старите в природния резерват Лаахемаа. Първото споменаване на имението датира от 15-ти век, но от 27-те оцелели сгради повечето от тях принадлежат на 19-ти век. Първото писмено споменаване на имението Виол, както се е наричало преди, датира от 1501 г. Тогава собственик на имението е датският барон Ханс фон Лоде. Датската фамилия фон Лоде принадлежи към най-старата благородническа фамилия в Естония.

Смята се, че историята на основаването на имението започва 300 години преди първото писмено споменаване през 1501 г. Архивите съхраняват документ от 16-ти век, подписан от епископа на Талин, който потвърждава, че родоначалникът на фамилията фон Лоде, датският рицар Одвард, придружава датския крал в кампания срещу естонските езичници през 1197 г. За службата си той получава земи в Северна Естония. Най-вероятно рицарят Одвард фон Лоде получава земя в околностите на Вихула и основава имение там в края на 12 век.

През 1531 г. имението Вихула преминава във Векебродския род. През 1605 г. Еверт Уекеброд дава Wihul на дъщеря си Брита, която се омъжва за Мелхиор фон Хелфрайх. Семейство Хелфрайх, родом от Германия, притежава имението повече от 2 века. Имението претърпява най-сериозни разрушения по време на Северната война (1700-1721 г.), когато през 1703 г. повечето от сградите са разрушени и опожарени.

Най-старата оцеляла сграда в имението Вихула е т. нар. Далечното имение, което датира от втората половина на 18 век. По това време тази сграда е била единствената каменна, всички останали сгради са били дървени.

Списъкът, съставен от геодезиста С. Доберман през 1800 г., изброява сградите, свързани с имението: основна сграда, сауна, плевня,ковачница и 3 дървени хамбара, както и 2 беседки, конюшня, бик, спиртоварна и каменна воденица.

През 1809 г. имението е продадено на търг, поради тежкото икономическо положение на собствениците на имението. Александър фон Шуберт става новият собственик на имението Вихула. Съвременният вид на имението придобива по времето на фон Шуберт. Повечето от сградите датират от 1820-1840 г., а основната сграда е завършена през 1880 г.

По време на революцията от 1917 г. Червената гвардия разрушава имението. Между Първата и Втората световна война имението е държавна собственост. По време на Втората световна война в имението се помещава школа за немско контраразузнаване. След края на войната имението Вихула става част от колхоза. Между 1951 и 1982г В имението се помещаваше старчески дом. След голям пожар през 1982 г. сградите са прехвърлени на колхоза Виру.

От 2008 г. до днес имението е подложено на обширна реставрация с цел максимално запазване на историческото наследство и опазване на природата, като същевременно се гарантира функционалността на имението.

В момента в имението има хотелски комплекс, ресторант, като има възможност за наемане на помещения за сватби, банкети, конференции, семинари.