Христо Ботев - Моята молитва, Реферат от Български език и Литература

Стихотворението е печатано за първи път във в. "Независимост" през 1873 г., но се предполага, че е създадено по-рано.

Мотивите от Борба и Елегия в Моята молитва вече се превръщат в тема- за истинския и лъжливия Бог, за вярата, която е крепи, която е надежда, която е любов, която е страведливост, която е свобода, и вярата, която отнема всичко това. В предишните творби на Ботев библейските образи служеха като някаква основа, но тук Ботев не използва тези библейски образи и теми. Ботев внася една нова идея на вярата.

Още първия стих ни къзва къква ще е формата на общуване- отново диалог. Това е диалог с Бога, със самия себе си, със всеки човек- вдъхни всеки му, о, боже !, един много обхватен диалог, но такана е и тематиката и проблематиката на творбата.

За Ботев робството е тотална действителност, то не е равно само на политическа реалност, в която пребевават българите, подчинени на робството. Тук поетът римува робите с народите. Според лирическият аз в произведението всъщност Бог именува този всеобхватен принцин на робството, по който е уреден светът. Бог в творбата е посочен като фигура, аргумент на несправедливата власт а човекът си оставил роб да бъде на земята, не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси . Богът, почитан от другите е отговорен за страданието в света, именно защото проповядва смирение- не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи .

Богът на аза е различен от онзи, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове. Богът на Аза е Богът на разума- ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже!любов жива за свобода -да се бори кой как може с душманите на народа . За поета точно разума е този, който прави очевидна необходимостта на революцията, на борбата.

Молитвана на Аза в стихотворението не търси постигането на нещо лично, молитвата тук страстна пожелава празника на борбата, на свободата, което ознавача друго битие за народа и народите. И все пак молитвата в стихотворението не мисли само за човечеството, а и за човека.

Лирическият Аз иска смърт в предстоящаата битка- Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! . Животът в празното от смисъл време на бездействие е истинската трагедия на човека, а загиването за избраната кауза е удовлетворявааща, оправдаваща съществуването му- Не оставай да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня. .

Материала е изпратен от: Kristina Keserova