Хубаво е да се преподава, за да се лекува добре - Анализ на данни в социално-икономическите системи
Качеството на медицинското образование в България рязко спадна 2010-07-14 / Елизавета Алексеева
Зле образован финансист, зле образован юрист, дори и зле образован учител е много лошо, но все пак не е фатално. Но лошо образован лекар може да бъде фатален.
Общата криза на нашето висше образование нямаше как да не се отрази на медицината. Обществеността обича да говори за факта, че медицинските училища трябва да избират студенти за някои специални духовни качества. Всичко това е романтика. Лекарят е масова професия. Необходимо е да се избира не според духовните качества, които не могат да бъдат определени на интервю, а според оценките на изпита, поставени честно. И след това - според честно получените оценки през целия курс на обучение.Корупцията в медицинските университети буквално ще има болезнен ефект върху цялото общество. Това, че медицинското ни образование е станало много по-лошо през последните двадесет години, както се казва, е медицински факт. Главният лекар на една от московските болници, опитен организатор на здравеопазването, веднъж призна, че се опитва да не наема тези, които са завършили института през последните години - тя не вярва на техните дипломи. Неправилните диагнози, неправилното лечение са резултат от лошото обучение в университета и практически липсата на следдипломно обучение. Един от най-острите проблеми на нашето здравеопазване - обучението на лекари - беше обсъден миналата седмица на заседание на Съвета на Националната лекарска камара. Съвременната медицина се развива бързо. Един след друг се появяват нови методи на лечение. Съвременните методи, съвременните лекарства са много ефективни, но и агресивни. Те трябва да могат да използват. И това обучение се провежда не само в медицинския институт, но и след товазавършването му и трябва да продължи непрекъснато, тъй като медицината непрекъснато се подобрява. Националната лекарска камара смята за една от задачите си организирането на цялостния процес на обучение на лекари, така че, както подчерта председателят на камарата проф. Леонид Рошал, следдипломното обучение в България да бъде достъпно и на високо ниво. Леонид Рошал току-що се завърна от 113-ия конгрес на Германската лекарска камара, професионална обществена организация, която съществува от 130 години. Германската лекарска камара разработва структурата и стандартите за следдипломно обучение, които препоръчва на регионалните (земски) медицински асоциации. Високото качество на лечение в лечебните заведения, независимо къде се намират в Германия, е убедително доказателство за ефективността на тази практика. Относно следдипломното обучение. Веднъж на пет години лекарите у нас преминават кратки опреснителни курсове в институти за следдипломно обучение в големите градове. Но главният лекар може да няма средства за такива пътувания на лекари и тогава те успяват да компенсират усъвършенстваното обучение по някакъв друг начин. В други страни това е напълно различно. Елена Малишева, телевизионна водеща на Първи канал, която сама е завършила Медицинския институт в Кемерово, разказа как се случва това в САЩ, където имаше възможност да изпрати децата си да учат. Който иска да стане лекар, първо учи четири години в медицински колеж, след това четири години в медицинския факултет, след това т. нар. специализация - три години за общопрактикуващ лекар, минимум пет години за хирург. Едва към 31-33 години лекарят става пълноправен и има право да отвори частна практика, ако желае. След това на всеки пет години той трябва да потвърди квалификацията си, като спечели определен брой точки (тнаречени кредити) за участие в научни конференции, конгреси и придобиване на специфични умения, завършващи с изпит. Следдипломното образование е изградено приблизително по същия начин в Германия. За да получите сертификат в различни медицински дружества там, трябва или да спечелите 150 точки (кредити) за три години, или 250 кредита за пет години. Най-често участието на лекар в една или друга програма за продължаващо медицинско обучение за един час се приравнява на един кредит. Обикновено лекарите трябва да плащат за своето продължаващо медицинско образование, спонсорството от фармацевтични компании е забранено от правилата на медицинските асоциации и етичните стандарти. Разбира се, с такава система лекарят винаги е в крак с най-съвременните методи на лечение не само теоретично, но и практически. Съветът на Националната лекарска камара възнамерява да сключи споразумение със Съвета на ректорите на медицинските университети, да разработи нови предложения за атестация на лекарите и в тясно сътрудничество с българското Министерство на здравеопазването и социалното развитие да започне да разплита сложната плетеница от проблеми на нашето здравеопазване.