Хулигани от България и Полша могат да се бият дори срещу професионалисти
Футболни хулигани се бият помежду си не само по улиците, но и на турнира TFC - това са битки 5 срещу 5 според правилата на ММА. Участникът и главният рефер на подобни състезания разказват какво се случва, когато петима победят един, как се разбират българските и полските футболни фенове и защо това може да носи пари.
- Тогава поляците действаха много достойно - казва главният съдия и един от организаторите Сергей Домнин. - България имаше млади момчета, не от най-силните, а по време на квалификациите един се контузи, нямаше смени и българите излязоха с четирима. Поляците можеха да поставят челната петица, но решиха да се бият в четири, отстраниха един от своя отбор.
- И все пак имаше момчета много по-текстурирани.
- Общото тегло на отбора не трябва да надвишава 500 килограма. Например, четирима бойци могат да тежат 110 килограма, а петият може да тежи 60. На турнира могат да дойдат повече от петима души, защото в един ден провеждаме и квалификациите, и финала, три групи от по три отбора, кръгова система, а след това двамата победители в групите се събират в основната битка. Поляците се опитват да стигнат до финала с не най-силния състав, но дават най-добрите за решителната битка. Ясно е, че провеждането на няколко битки на ден е трудно както физически, така и психически. Почивката между битките продължава 10-15 минути. Ето защо могат да се правят замени.
- Колко трудно е да получиш разрешение да водиш предаване като това?
- В Латвия нямаше проблеми. Законодателството е меко. Всички врати за спорт и представления са отворени. Да, знам че в България всичко трябва да е съгласувано, в САЩ в някои щати има забрана за ММА турнири, само в Норвегиянаскоро беше позволено да провежда битки по бокс и K-1. Но при нас няма някой да идва и да забранява нещо. Всичко е документирано. Имаме организация, има правила. Всеки има договор, застраховка. Всъщност в бокса има повече травми, отколкото у нас.
„Никой никога не е тръгвал с линейка. Един украинец получи дълбок нокаут, но без счупвания. Максимум - счупени носове, плитки порезни рани.
– Къде и как се провежда?
- Тримата: аз (Сергей е ръководител на латвийската федерация по панкратион), Джери Андерсън и Никита Пузинин решихме да обединим движението на феновете, спорта и шоуто. Направете платформа, където феновете да разберат кой е по-силен.
Оттогава сме провели три турнира и всеки път променяме нещо, за да стане по-интересно. На първия турнир беше разрешено да скачаш с крака върху главата на противник - това беше забранено. Въпреки че не отменяме удара с крак (ритане на легнал противник - "Мач ТВ") - в почти футбола той се нарича наказателен удар и това е доста важен елемент.
Започнаха да обръщат повече внимание на атаките в гръбначния стълб и задната част на главата: първо натискаме и предупреждаваме, ако боецът не разбира, дисквалифицираме. Не можете да замените дисквалифицирано лице.
Всички битки се провеждат в един и същи ден в Арена-Рига. Тъй като наема му е скъп, няма как да го наемете за няколко дни. Още повече, че двубоите са мимолетни - най-дългият досега беше седем минути.
Сега се опитваме да правим пари само на pay-per-view (системата за купуване и продажба на платени предавания е Match TV), нямаше публика на турнирите. Шумът, който се чува по време на битките, е от бакшиши на треньори и резерви. Искаме да направим четвъртия турнир със зрители. Поляците планираха да организират това у дома, но не се получи финансово.
Екипите са настанени в хотела,осигурява транспорт до мястото на турнира и обратно. След битките има афтър парти. Българоговорящите и англоговорящите момчета обикновено бяха настанени в различни хотели, въпреки че след турнирите всички общуваха добре и никога не е имало конфликти извън ринга.
– Вие сте представен като главен рефер на турнира. Как да съдим такива битки?
- С мен на ринга работят четирима асистенти. Стараем се да разпределяме така, че да следим всяка двойка. В началото беше трудно, после се научихме да се разбираме. Ако човек се предаде или бъде нокаутиран, той напуска зоната. Останалите - продължават в съставите, в които са останали.
– Имало ли е случай, когато първият отбор, който загуби член, печели?
– В мача между Полша и САЩ поляците издържаха дълго с четирима, но загубиха. Там двама американци дълго се бъзикаха с един противник. Тогава дотича и трети американец, но полякът не се отказа. Битката беше прекратена от съдиите. Чехия воюва четирима срещу България дълго време. Но все още никой не е отвоювал малцинството.
– Колко време дават съдиите, когато остане един срещу петима?
- В отбора на Швеция има мургав дребен мъж с тегло 65 килограма на име Алехандро. Той остана сам срещу петима и успя да издържи известно време, защото се движеше, защитаваше и дори контраатакуваше. Но когато започнаха да го тъпчат, битката беше прекратена. По принцип гледаме дали състезателят има някакво съпротивление и на базата на това вземаме решение.
- Има ли мнение, че феновете не са добре дошли, когато някой се бие в официални турнири?
- В Рига например феновете на Сконто се бият с други фенове, но те отказаха да участват с нас. Наистина, някои се придържат само към околофутболната тема ите не се занимават със спорт, но има отворени движения и клубове, които са се съгласили. Турнирът заинтересува много хора от България, Украйна и Белобългария. Към нас се присъединиха шведи, чехи и британци. Холандците искат да участват. Латвийците съставиха отбор от спортисти. За нас играе Игор Костин, участник на Олимпиадата през 2004 г. в турнира по гръко-римска борба. Сред бразилците имаше представители на муай тай и жиу-джицу. В САЩ имаше спортист, който се състезаваше в Strikeforce, както и професионален войник от американската армия.
- В същото време искахте да дадете трибуна на хора от почти футбола и точно сега те говорят за факта, че много професионални спортисти са дошли в субкултурата. Не се ли страхуваш, че това ще ти се случи?
- Тъй като там вече има много професионални спортисти, се оказва, че когато работим с тях, имаме работа с хора, които имат много добра подготовка. Британците имат много представители на ММА, които също са фенове. В САЩ това движение тепърва започва да се разраства, а в Бразилия футболът е спорт номер 1. В България във всички околофутболни движения под 90% от спортистите. Не професионалисти, а такива, които се занимават с бойни изкуства. Всеки разбира, че в битка от тълпа до публика са важни и физиката, и тактиката, и техниката. Но в същото време при работа в екип всичко е различно. Ако поставите Емеляненко, Зенцов, Харитонов и други професионалисти срещу петима от ЦСКА, остава да видим как ще се държат в отбора. Това, което харесвам в българския и полския отбор е, че са единни. Знаят на кого и къде да разчитат, знаят слабите си места. Те наблюдават всички около периметъра на ринга.
По време на битката между Украйна и Полша полякът беше почти удушен, но неговият съотборник изтича и удари украинската дузпа. Той припадна - Полша има плюс едно (вижте 3:14). Ако не помогнахаУкрайна може да спечели.
Или напротив, имахме едно момче от България, което не довърши двама поляци, нямаше достатъчно опит в ММА. Той повали як боец - 2,07 височина и 126 килограма тегло, но не го довърши, а премина към друг противник (вижте 4:27–4:30). В крайна сметка полякът бавно дойде на себе си и продължи да се бие. Игор Костин, за когото говорих, иска да издърпа противниците към него. Той е много силен физически и може да държи двама, по това време освободеният спортист отива да бие останалите.
– Какво се случва, ако една от страните реши да посочи петте най-добри спортисти?
- Нищо със сигурност няма да изплаши България и Полша. Феновете от тези страни са готови да се бият с всеки, дори с професионални спортисти.
Владислав, участник в проекта като част от екипа на Korabely:
- Всъщност е трудно да се избере тактика там, в съблекалнята някак си измислиха как ще се разделим, след това имаше още няколко секунди, докато реферът обяви правилата, беше възможно да се разбере кой кой ще вземе от противника. Но в същото време не знаете какви са плановете им за кого. Ето защо, когато започна битката, всичко се случи според ситуацията и много се решаваше кой ще победи противника си в предстоящата битка един на един. Започнахме много добре битката с Полша, но точно с тях момчето успя да се откъсне от опонента си и просто да ни удари главата. Можехме да поведем към един, но в крайна сметка те излязоха.
Един по-голям човек просто падна върху мен и ме държеше, докато някой не изтича и ми помогне. По принцип той направи всичко както трябва. Когато двама или трима души започнат да те бият, е трудно да направиш нещо - всички са подготвени, разбират как да го направят, единият те плете, възпира, вторият бие в този момент. Но наистина не боли толкова многокакто изглежда отвън. Ако човек никога не се е карал, ще боли и страхът ще е все още силен, но свикнеш ли, възприемаш всичко по-спокойно, адреналинът притъпява болката. Плюс това, това е такъв момент, когато духът ви се проявява, способността ви да издържите, техниката и физическата сила вече не помагат. Ами да, виждате, че към вас летят удари, удрят ви с ръка, някой рита, някой бие с лакът. Просто го приемаш като факт, но болката не се усеща особено. Обикновено всичко ни боли след битка, въпреки че се карахме добре, само на едно момче му се зави свят.
Освен това имахме първата си битка с Полша, видяхме ги, така че в началото бяхме изненадани колко големи и сериозни бяха момчетата, но никой не се уплаши. Стигнахме - трябва да се борим. Никой не ни познаваше, отначало ни помислиха, че сме някакви подписани спортисти, после си помислиха, че поляците ще ни свалят и няма да ни забележат, но накрая ние им дадохме такъв бой! Заявиха се много добре. Всъщност имахме добър отбор, почти всички се състезаваха някъде: бойно самбо, ръкопашен бой.
Платихме 1000 евро за отбора (победителят получава 5000 евро - "Мач ТВ"). Изглежда малко пари, но тогава бяхме доволни. Първо, отидохме в друг град, платиха ни за преместване и настаняване, второ, състезанията са отлични, и трето, получихме пари.
Най-готиният момент са секундите преди старта, когато отиваш там, когато излизаш на ринга. Това е много закачливо. Настръхване, адреналин, искаш да го преживееш отново и отново.
В битка като тази, как се ориентирате в тълпата е много важно. Спомням си добре първия път, когато влязох в битка, в която участваха много хора. Някак си се бих добре на състезанията, но тук веднага усещам някакъв ступор. И тук е ориентация в пространството само с опитидва.
Все пак, разбира се, има по-голям шанс да получите нокаут. Всеки знае, че нокаутът се случва, когато не виждаш удара, но тук, когато могат да ударят отзад отстрани, е опасно. Но това, между другото, е нормална тактика, някои хора понякога пишат, че някой е нокаутирал някого подло. Ако не искате да бъдете ударени неочаквано, бийте се един на един и това е цялата работа, че можете внезапно да изхвръкнете отнякъде и колкото и да сте силни, ще паднете.