И пак за кръщенето, nbsp; Простете, вече съм вторият
И отново за кръщението, ще ме извините, че само аз пиша за това за втори път и не толкова отдавна имаше друга дискусия по тази тема, но все пак, обобщавайки и с наближаването на този свещен за нас ден, възниква следният въпрос: доколкото разбирам, може да се причастие вече след седмица, два месеца след кръщението? Тоест самият обред на кръщението наистина ли е възможен без причастие, иначе щях да изчакам с кагорчика. Възможно ли е да се кръстим другата седмица и да се причастим като пораснем? Наистина много се притеснявам, както може да не изглежда странно, за тази лъжица алкохол)))
Отговорено: 78
Ако се отнасяте към Причастието като към алкохол, тогава е по-добре да изчакате до пълнолетие - все пак алкохолът е забранен за деца!
колкото и сериозно да не приемам причастието, но Каор е алкохол и не е от най-лесните като процент, първо, и второ, питам педиатъра - „мога ли да въведа една лъжица алкохол на моето дете като първа допълнителна храна в живота му, защото наистина няма да му навреди по никакъв начин?“)) и трето, имам вяра, но аз например имам алергия към червено вино от детството, а не малък и че сега също нямам причина да се сбогувам, да чакам, докато алергията ми изчезне, имам предвид, че определено няма да чакам до зряла възраст и много бих искал да предупредя бебето си, но също така е грешно да го лишавам от неговия настойник настойник))
От написаното от теб излиза, че не разбираш нито смисъла на тайнството, нито смисъла на църковяването на дете. И още един въпрос разбираш ли изобщо смисъла на кръщенето.
Няма дори лъжица, а капчица)) Не може да има вреда от това.
Повярвай ми разбирам. Просто можетакова временно треперене за бебето и скоро ще свърши, но наистина ме е страх тази лъжица да се обърне настрани към него, както се обърна към мен неведнъж, въпреки че всичко се случва в стените на храма и не може да има нищо лошо, но къде да сложа този мой негативен опит и как да не се страхувам за бебето, ако наистина е страшно. А въпросът беше друг.
Не, нямаш. Или по-скоро не ми вярвате. Защото, ако наистина вярваше, щеше да разбере, че Бог не може да нарани детето ти. И вие не вярвате на Бог. Грях е, ако вече се смятате за православен.
ние се причастихме година и половина след кръщението
ако не ми извадиха мозъка по тази тема, обикновено щях да оставя решението за причастие (и за кръщение) на съда на самото дете
Когато кръщавахме дъщеря ни, ни казаха, че можем да се причастим по-късно, след седмица например. И за капка вино, нека се опитат да го налеят в детето) Нито една капка не падна в нашата)
Тук съм мислил. Вижте: Написахте публикация в общността Kids. Ще има три възможни отговора: невярващият ще каже „Какви глупости, вино, и то от обикновена лъжица!“. Вярващ: "Какво общо има алкохолът, ако е тайнство." Съмнение: "и ти отиваш с лъжицата си и даваш на детето парче масло предварително, добре, за да не се напие." И работата е там, че човек, който искрено иска да проникне в същността на нещата, ще се опита да разбере и разбере на какво ще подложи детето си. Иначе защо е необходимо всичко това? Просто не се обиждайте, добре, наистина, прочетете, подгответе се, попитайте наоколо знаещи хора. Какво става с педиатъра? Няма да питате педиатър колко пъти на ден целувате бебе например?
Наистина да се причастим след три-четири месеца ще станеголям грях?
не, но какво ще се промени фундаментално в ситуацията дотогава? :)
За мен кръщенето беше много важно събитие. Усетих кога и къде трябва да бъде. но не бързам с причастието. Считам себе си за православен човек, но не провеждам църква по пълната програма. със сигурност не се хвали с мен. просто, очевидно, все още не е готов духовно. (за мен искането на благословия за първи път от свещеника беше цяло събитие) има един приятел, който ходи всяка неделя на причастие. Никога не съм подлагала себе си или детето си на този ритуал. когато дойде желанието, тогава ще отидем. но не искам да го правя за шоу.
Благодаря ви много, така че смятам, че не е правилно да го правите за шоу, трябва да има вътрешно настроение))
Тук казаха добре за Причастието. И бих препоръчал да прочетете това:
Не е лъжица, а капка. Капка КРЪВ. Кръвта на Христос. Ако не вярвате, защо искате да вземете причастието на дете?
Искам да го кръстя.
Ясно е, че е атеист. :oD Да влизаш в спор на бял носорог, та дори и толкова грациозно.
Никой никого не е разкъсал на парцали. Съвсем спокойно беше обяснено, че човекът не е прав. Защо не е правилно - не можете да обясните това, уви, вие сте атеист.
Благодаря ви))) Направих много интересни заключения за себе си)))
но не се притеснявайте))) Бяхме кръстени на 37 дни, взехме причастие седмица по-късно и все още практикуваме - не пих много, за Бога, няма реакция към нищо, освен че той харесва самия процес))))) И тогава свещеникът не излива черпак в него, а малка част от лъжица. Спокойно – причастието не е алкохол.
С такива въпроси ми се струва логично да отидете в други общности. Освен това вие „се занимавате с този въпрос повече от година“.
Хм, Причастие - лъжицаалкохол. Супер. Може би наистина е по-добре за вас да отложите кръщенето? Защо искате да кръстите дете в Православната църква, ако не вярвате в пресъществяването на Светите Дарове? Освен това има църкви на други християнски деноминации, където алкохолът е по-строг :) и като цяло няма причастие като факт, може би трябва да отидете там?
Сега дотичалите атеисти ще ви запишат като мъх. :oD
И това са само демони, които излизат от вас, които вече сте успели да уловите на съзнателна възраст. Всяка баба ще ви го каже. И аз се кръстих късно, та на път за църквата ми се случваха какви ли не чудеса с колата и тя закъса и антифриза замръзна и т.н.
Имам алергично дете. И нищо не му се случва от Каор. Нямаше НИЩО и НИКОГА не е имало петно, освен това с непоносимост към глутен, а и от просвирката няма вреда за него! Вярваш или не.
И аз се изказвам :) ! Вярвам, че Бог е Бог – и църквата е църква. И церемониите, и църквата са това, което се прави от ръцете на хората, а хората, както знаете, са равни пред Бога и грешниците. Включително свещениците и работещите там. И да - кръщението е обред, като причастието - но никъде в Библията не се казва как точно да се направи. Какво толкова правилно - но малко по-различно - не! И за Господ не е толкова важно как точно ще преминеш през този ритуал – ще те потопят от глава до пети във водата в Йерусалим – или в някое далечно африканско село ще те опръскат с капчици безценна вода. Както се казва, съботата е за човека, а не човекът за съботата; Бог – той е един и има много възможности за това как хората идват при него и общуват. Затова постъпете както ви се струва правилно и така, че да ви е леко на душата, но да няма съмнения. ИМХО разбира се :)
Кръщенето НЕ Е ОБРЕД! Причастие НЕ еОБРЕД! За православните има Символ на вярата, който ясно казва, че "Вярвам. В една свята, съборна и апостолска Църква" и православен без Църква и тайнства (тайнства, а не обреди!) изобщо не е православен.
Правете това, което ви е удобно и което смятате за най-добро! Е, защо изобщо разчиташ на чуждо мнение? Всеки има различно отношение към вярата..някой повече, някой по-малко. При някои още от детството вярата и спазването на всички ритуали са възпитани от бабите и традициите в семейството, а при други не. За мен вярата в душата е на първо място. Кръстих сина си на 3 месеца (сега е на 10 месеца) и все още нямаше причастие. Да отидем с него малко по-късно, когато може да ходи уверено. Това е моят избор.
Да, няма алкохол, по време на тайнството олтарът на храма Каор по чудо се превръща в Кръвта на Христос :)