И в провинцията животът не спира, Uyezdnye новини
Селско селище Лоинское е едно от най-отдалечените в района на Смоленск. От областния център до Лойн - 60 километра. За хората, живеещи тук, е по-лесно да стигнат до град Демидов, центъра на съседния район, за да направят необходимите покупки. Обикновено това правят местните. Мнозина събират гъби, горски плодове, с които този регион е богат, и ги продават. Продават се и плодове и зеленчуци от собствени градини и градини.
„Много селяни отглеждат крави“, казва ръководителят на селското селище Лоински Н.С. Лапеченков. – Има и такива, които имат по 2-3 крави в стопанството си. Хората отглеждат зайци - както за себе си, така и за продажба. Семейство живее в село Селюшки, където в чифлика има четири крави, овце и зайци. В Стежки един от жителите се занимава с отглеждане на едър рогат добитък, домашни птици: патици, гъски, пуйки, пъдпъдъци.
–Значи, трудоспособните семейства живеят за сметка на лично стопанство?
„Да, така е“, казва главата. - Щеше да има сили и желание. Такива семейства си осигуряват екологично чисти продукти, а също така ги продават. В нашия район, разбира се, има малко работа, но който има желание да работи, има сила, живее добре финансово - именно за сметка на голямо стопанство. Някои работят на ротационен принцип в мегаполисите.
-Тоест селският хинтерланд, въпреки че е труден, но живее ...
Ние живеем и работим за бъдещето. В Лойно има газ, аз като началник на селището навремето се занимавах с този въпрос. Сега на опашката е Бабни - всичко е готово, всички проекти са подписани и съгласувани. От ден на ден газови работници ще идват при нас и ще започват работа.
-И е страхотно! Доколкото ми е известно, в съседния район Демидовски въпросът за газификацията на село Пржевалское е на дневен ред от много години, където отдавнаОт години работи санаториум, в който почиваха не само жители на нашия регион, но и жители на Москва, Санкт Петербург и съседната Белоболгария. Но бизнесът с газификация не е тръгнал напред. И вие, в малко отдалечено селско селище, всичко се получи.
- да Надявам се скоро хората в Бабни да получат синьо гориво.
-Николай Сергеевич, днес посетихме вашия местен клуб, FAP, магазини и впечатлението не беше лошо.
- Правихме ремонт в Дома на културата, а сега се опитваме да спасим сградата, нейните помещения, въпреки че, разбира се, ако имаше свободни средства, определено щяхме да ремонтираме дансинговата зала, където се провеждат дискотеки, много млади хора се събират, особено на празници, през лятото.
Някога музикалното оборудване беше закупено с помощта на депутатите от регионалната Дума. В Дома на културата се провеждат събития в чест на официални празници, работи художествена самодейност.
Влязохме в селския дом на културата и, честно казано, бяхме изненадани от това, което видяхме: всичко е на мястото си, всичко е наред. Директорът Надежда Михайловна Барижикова работи тук от много дълго време и има специално образование.
Надежда Михайловна ни показа минимузей с експонати, разказващи за селския живот. Има и щандове, показващи историята на родния край, разказващи за партизански формирования, за ъндърграунда през Великата отечествена война.
Аудиторията е чиста и удобна с удобни столове. Доста добре за провинциална пустош.
Фелдшер-акушерският пункт, където T.I. Гвозденко е един от най-добрите в региона, само благодарение на Татяна Игоревна, която е посветила повече от дузина години на бизнеса си.
В магазините на област Смоленск и частни - ред, чистота, има какво да се купи, продавачите са приятелски настроени и внимателни.
Проблемът с транспорта е решен. Маршрутът от Смоленск до Лойно се обслужва от частен автобус, който спира в отдалеченото село Черняни.
„Възможно е да живеете тук, в провинцията, ако сте усърден човек, не се страхувате от селския труд“, казва Н.С. Лапеченков. - А природата, красивите места дават енергия и жизненост. Така че нека не се губим.
Текст: Светлана Новикова Снимка: Татяна Кривенкова