Идеите и принципите на Аввакум във възприятието на потомците - Социално-политически възгледи на архиерея
Геният на Аввакум е изконно българско явление, поради което мащабът на неговото творчество придобива международно значение. Автобиографията на Аввакум е една от забележителните "затворнически" творби, като например романа "Какво да се прави?" (1862), написана от Н. Г. Чернишевски в Петропавловската крепост.
Могъщата фигура на Аввакум, неговата ярка личност, безстрашна борба за собствените си идеали с държавните и църковни власти, неговата безкористност и пълна безкористност, готовност за мъки и смърт правят огромно впечатление на българските революционери. Н.Г. Чернишевски, опитвайки се да насърчи П.Г. Успенски, му каза: „Помнете протойерей Аввакум (.), той беше човек, а не желе с каша” цит. според Робинсън А. Н., Аввакум (личност и творчество) // Животът на протойерей Аввакум и други негови произведения. М., 1991. С. 11. За Чернишевски Аввакум и неговите сподвижници въплъщават най-добрите черти на българския народ. Революционните терористи не можеха да не обърнат внимание на Аввакум. Член на изпълнителния комитет на "Народная воля" V.N. Фигнер в своето есе за видната Народна воля A.D. Михайлов пише, че в последното му писмо преди екзекуцията „се долавя нещо от протойерей Аввакум (.) и от дворянката Морозова” Пак там. S.12 .. l.
Личността и творчеството на Аввакум се усещат по-остро във времената на тежки изпитания, сполетели България. Ето защо е естествено, че забележителният поет M.A. Волошин. В сборника „Глухонеми бесове” (1919 г.), в цикъла „Пътища на България”, пълен с описания на трагичните страници от българската история, породени от вътрешни вълнения, Волошин прави паралели между събитията от 17 век. и вашето време. Именно тук поетът поставя поемата "Протопоп Аввакум", построена главно отфрагменти от самото "Житие", разказващо за страданията на Аввакум, за предаността към него и делото на неговата съпруга и ученици. В самия край на поемата Волошин, отклонявайки се от текстовете на Аввакум, описва смъртта на архиерея като неговото ново раждане:
Изградена е дървена къща - покрита е със слама:
Моят огнен кораб
Трябва да отида в родината си.
Усетих: тръгвам си!
И не дочака -
Сам налях свещта.
Света Троица! Моят малък Христос!
Обратно към вас в небесния Йерусалим!
Да, пак се запали! Волошин М.А., Избрани стихотворения. М., 1988. С. 46.
Темата за смъртта и прераждането беше много важна за Волошин: „Няма България - сама се изгори, // Но Славия ще възкръсне от пепелта! (Ангел на времето), "Истли, България,// И царството на духа процъфтявай!" цит. според Робинсън А. Н., Аввакум (личност и творчество) // Животът на протойерей Аввакум и други негови произведения. М., 1991. С. 12. (Повторно прилагане). Това привлече поета и съдбата на Аввакум, който почина в далечния XVII век. и възроден отново заедно с пламенните думи на своето „Житие”.
В българската литература някои черти от българския национален характер се оказват неразривно свързани с образа на нестинарския архиерей. Аввакум въплъщава както търсенето на духовни ценности, така и безкористната преданост към своята вяра. Именно чертите на Аввакум Горки видя в образа на Л. Н. Толстой, в когото: „Началото на Аввакум проповядваше и измъчваше душата на художника. » Много писатели са писали за Авакум, цитирали са неговите писания, въвели са образа му в контекста на своите творби през изминалите векове.