Идеята на Разколников за правото на силна личност на престъпление
Идеята на Разколников за правото на силна личност да извърши престъпление
Теорията на Разколников не може да се нарече перфектна. Липсва му точност, така че всеки, който го прочете, несъмнено ще има много въпроси за това как са възникнали с Порфирий Петрович. Голяма част от тази теория може да бъде опровергана, но не може да не се забележи наличието на очевидни факти в теорията. Всичко това доказва, че Разколников не е обмислил теорията си докрай, не я е коригирал.
Една от неточностите на теорията на Разколников е разделението на хората на „обикновени“ и „необикновени“. Този принцип на класифициране на обществото е твърде повърхностен и допуска огромен брой изключения. Разделението на Разколников е опровергано в романа на самия Достоевски. Авторът в своята работа, в допълнение към Разколников, показва и други прекрасни герои, които включват майката на Разколников, сестра му, Разумихин, Соня и др. Как могат да бъдат разделени според принципа на Разколников, ако Разколников не може точно да се причисли към един или друг клас? Оказва се, че всички тези хора трябва да бъдат причислени към „обикновените“, към сивата маса, тъй като всеки от тях най-вероятно не би си дал правото да премахва пречките, без значение колко ярки и полезни цели преследва. Но от друга страна, всеки човек е индивидуален, всеки човек в известен смисъл е велик и не може да принадлежи към сивата маса. Поне за тези герои това е очевидно. Един от недостатъците на теорията на Разколников, възникнал поради нейната необмисленост, вече излезе наяве.
Разколников, в името на „изпълнението ... на една идея (понякога спасителна, може би за цялото човечество)“, позволява премахването на определени препятствия. Сега да видим защо Разколников уби, тоест премахна препятствието. Той искаше да спаси майка си и сестра си от бедност ивсякакви трудности, за да се предпазят от Лужините и Свидригайловите. На пръв поглед преследваните от него цели са благородни, но тогава героят на романа направи грешка. Той не се замисля дали близки хора биха искали да се възползват от „резултатите” на престъплението. В крайна сметка сестра му и майка му бяха бедни хора и не можеха да не забележат увеличаването на благосъстоянието на Разколников. Тогава ще започнат въпроси и рано или късно всичко ще се изясни. Разколников, разбира се, би обяснил причините за постъпката си, но е малко вероятно майка му и сестра му да разберат теорията му, те ще откажат пари, оцветени с човешка кръв. В този случай убийството е напразно, премахването на препятствието не е довело до желания резултат. Разкрива се още една неточност на теорията. Може би затова Разколников никога не се възползва от откраднатите стоки и почти изгни под камък.
Дори и да използва откраднатите пари, за какво ще бъдат похарчени? Да предположим, че майката и сестрата са отказали тези средства, тогава те отиват изцяло за кариерата на Разколников, но това ще се случи по друг начин, тоест когато роднините все пак са съгласни. Разколников искаше да ги похарчи за формирането си в обществото, но беше твърде жестоко, за да убие заради това. В края на краищата, героят на романа, в своята апатия, забрави за силите, спящи в него. Той не се опита сам да се измъкне от мрежата на бедността, а постави на пътя си стар лихвар, което не е в съответствие с теорията, според която е позволено да се премахват пречките, ако няма друг изход. Освен това личната кариера не оправдава убийството, целите по пътя, към който човек може да убие, са теоретично по-високи и по-значими, това поставя Разколников в редиците на „обикновените хора“, което означава, че той няма право да убива. Това противоречие отново се обяснява с непълнотата на теорията на Разколников.
От разговор между ученик иофицер, чут от Разколников в кръчма, следва, че един безполезен живот осигурява нормалното съществуване на сто или повече души. Същото се случи и според идеята на героя на романа. Тоест той убива стара жена и осигурява майка си и сестра си, но в действителност не се оказа така. Освен Алена Ивановна загина и невинната Лизавета. Самият герой, сестра му и Соня са обречени на страдание. Майката на Разколников, отгатнала душевните страдания на сина си, умира от разочарование. Смъртта на стария заложник не улесни живота на Разколников, напротив, страданията му се засилиха и станаха още по-безнадеждни, освен това те се разпространиха върху близките му хора. Положението на героя стана по-лошо, отколкото преди престъплението. Към лишенията, причинени от материални затруднения, се добавят и душевни страдания. И изходът от този наистина ужасен житейски капан е признанието.
Според Разколников силните имат право да убиват за доброто на полезна кауза, но целта винаги ли ще бъде постигната? В повечето случаи "необикновените" хора отиват на вятъра и страданието им е напразно. Защо? Да, защото са сами. Безсмислието на индивидуалистичния бунт е добре показано от Достоевски в сънищата на Разколников. Малкият Родя не успява да спре Миколка, която запушва Савраска с лост. Никой сам не може да спре разпространението на чумата в Европа. В третия сън на Разколников обществото се разпада на много фрагменти, всеки човек се опитва да прокара идеите си и не иска да се поддаде. Такива крайни позиции водят до смъртта на почти цялото човечество. Само избраните остават да продължат човешкия род. Хората са наказани за всичките си зверства, трупани с векове в неизвестност. Наказанията следват престъпленията. Но защо Разколников не е взел предвид в своя план, че наказанието е неизбежно, защото тойподозираше го. Според неговата теория "необикновените" хора винаги биват "екзекутирани и обесени". "Първата категория винаги е господарят на настоящето, втората категория е господарят на бъдещето." Но това не е всичко. Очевидно Разколников все още не разбираше какво наказание може да последва за извършеното от него престъпление, въпреки че вторият и третият му сън, описани в романа, му показаха същността на въпроса, но твърде късно. Това означава, че едва след като е извършил убийството, той е осъзнал възможните последици от него. На теория тази точка не е достатъчно добре покрита и като цяло отсъства или е скрита от мъгла от второстепенно значение.
За да опровергае теорията, Достоевски използва Лужин и Свидригайлов, хора, принадлежащи към "по-ниската" категория и в същото време заемащи високо положение в обществото, постигнато не чрез убийство. И двамата герои са предназначени да отрезвят Разколников, да го върнат в реалния свят, към който те всъщност са настроени. За тях няма теории и размисли, те действат практически и така постигат целта си. „...няма какво да не вземете“, обръща се Свидригайлов към Разколников, веднага отхвърляйки теорията му. „Ако сте убедени, че не можете да подслушвате на вратата и можете да олющите старите жени с всичко, за собствено удоволствие, тогава отидете някъде възможно най-скоро в Америка!“ - така Свидригайлов гледа на престъплението на героя на романа. Цялата теория отиде настрани. Свидригайлов просто не приема теорията на Разколников като нещо значимо. За него това е празна измислица, тоест нищо. По този начин теорията на Разколников и страданието му поради това не намират разбиране сред хората на случая Лужин и Свидригайлов.
Теорията на Разколников "в безсънни нощи и в лудост ... е замислена, с повдигане и биене на сърцето ...". Съзнанието на героя на романа по това време беше разбито и изкривено от бедност, изглеждаше безнадеждна ситуация. Уморен е от „дребни и неуспешниборба за съществуване." Болният ум на един доста интелигентен и образован човек би могъл да породи подобна теория. Ясно е, че болестта попречи на доброто разбиране на всички положения на теорията и тя се оказа недовършена, недовършена.
"Най-дълбокото извращение на моралното разбиране и след това връщането на душата към истински човешките чувства и концепции - това е общата тема, върху която е написан романът на Достоевски."
Самото действие на романа разрушава теорията както в очите на главния герой, така и в очите на читателя. С възраждането на Разколников неговото минало, неговата теория отива във вечността
Д. И. Писарев. „Борба за живот“.
Н. И. Страхов. „Ф. М. Достоевски. Престъпление и наказание"