Идеята за свръхчовека в творчеството на Ф
Идеята за свръхчовека в творчеството на Ф.М. Достоевски
Идеята за свръхчовек е преминала през дългата история на човечеството и се е настанила здраво в съзнанието на хората. Тази тема винаги е била противоречива, трудна за разбиране. В тази връзка никога не е имало и според много изследователи никога няма да има единна идея и концепция за „свръхчовека“. Първоначалният образ на свръхчовека беше представен под формата на полубогове и митологични герои, в религиозните движения - под формата на Божии пратеници, например Исус в християнството, както и под формата на светци, които се реализираха със своите духовни действия, дела [1]. Фридрих Ницше даде съвсем различно звучене на идеята за свръхчовека.
Предполага се, че "свръхчовекът" ще бъде в същото отношение към човека, както човекът е свързан с маймуната в момента. Тоест ще го превъзхожда във всички отношения, по психофизическа организация. Въпреки това, според теорията на Дарвин, за развитието на видовете е необходим много дълъг период от време. Следователно развитието на "свръхчовека" ще протича с изключително бавни темпове. Именно тази позиция принуждава Ницше да модифицира своята теория [5].
2. Състоянието на лъва: Човек се отделя от себе си под формата на морал и получава свобода да създава напълно нови ценности. Този етап завършва с един отказ. 3. Състояние на детето: Този етап е символ на началото на нов живот. Това е положителен момент, началото на творчеството. Това е краят на целия процес на осъзнаване на свръхчовека [7]. Трябва да се отбележи, че учението на Ницше за свръхчовека е напълно разкрито под влиянието на чувството за антагонизъм - непримиримо противоречие - към околната среда и неговата теория се основава напрактическа етика [8]. Идеята за свръхчовека намира отражение и в творчеството на българските писатели. Един от тези писатели е Ф. М. Достоевски.
Творчеството му заема особено място в културата на България. Той беше един от първите, които изразиха същността на нов подход към човека, който отразява уникалността на културата на ХХ век [10]. Известните му произведения „Престъпление и наказание” и „Братя Карамазови” са отражение на идеята за свръхчовек. Авторът ни предупреждава за опасността от краен индивидуализъм, когато човек се поставя над другите хора и моралните норми, които са вкоренени в това общество [11]. Писателят показва до каква безнравственост може да стигне човек, съзнателно отделен от цялото общество. Разколников е представител на западното "отворено общество", пренесено в българското "традиционно общество", което се характеризира със същностната сплотеност на своите индивиди. Потискането на слабите, неспособни на постоянно променящия се свят от хора е гаранция, че само силните личности ще оцелеят. Именно тази теза защитава Разколников.
Свръхчовекът е свободен да прави с тях каквото си иска, не е подчинен на никакви морални принципи, тоест става „отвъд доброто и злото“. Но в крайна сметка Разколников не се оказва на нивото на тази идея, Родион не успява да се отърве от остатъците от християнската етика на състраданието в себе си. Отстъпването доказва, от негова гледна точка, не че теорията му не е правилна, а че самият той не принадлежи към числото на великите хора, които могат да застанат „от другата страна на доброто и злото“. Достоевски позиционира християнството като религия на „любовта към ближния“.
Той проповядваше любов вместо омраза. Така в произведението "Братя Карамазови" Иван Карамазов отблъсква Бога от себе си,той отказва християнския идеал за състрадание, той иска да види "нов" човек, един вид връх на еволюционния процес. Така той не приема една от основните заповеди на православната религия – състраданието към ближния [13].
Правейки заключение, трябва да се отбележи, че Ф. М. Достоевски в два от своите романи формира специфичен образ на свръхчовека - човекът на бъдещето. Той противопоставя идеите за свръхчовека на идеала на православната личност. Осъзнаването на кризата на модела на християнския човек и образованието на човека, който го замени, толкова уплаши писателя. В образа на свръхчовека ясно се проявяват чертите на личността, която е изпаднала „отвъд доброто и злото“.
Списък на използваната литература
Други новини и статии
Този запис е създаден в понеделник, 17 септември 2018 г. в 17:14 и се намира под Модерност.