Иглолистни дървета как да се подготвят за зимата и какво да правят през пролетта
Сега иглолистните растения са на мода. Но не всеки знае за характеристиките на тяхното отглеждане. По някаква причина се смята, че тези вечнозелени растения лесно понасят българските зими.
Много иглолистни дървета наистина са в състояние да издържат на силни студове и страдат от суша и изгаряния. Факт е, че иглолистните дървета имат повърхностна коренова система (изключение правят високите борове). В допълнение, короната, особено при големи екземпляри, предотвратява накисването на почвата от дъжд - винаги е суха под гъсти смърчове. Ако през есента не е имало достатъчно дъжд, тогава растенията изпитват състояние на суша, тъй като техните игли продължават да изпаряват влагата до самата слана. При суха есен обилното поливане ще позволи на растенията да съхраняват влага в достатъчни количества.
Вторият фактор, който е опасен за иглолистните растения и често води до тяхната смърт, е рязкото повишаване на температурата на въздуха през пролетта, когато земята все още не е имала време да се размрази. По това време иглите работят активно (започва фотосинтеза), изпаряват влагата и корените все още не могат да я извлекат от замръзналата земя. Има един вид "обезводняване". Затова понякога растенията остават зелени след зимата, а през май внезапно откриваме почернели скелети с ронещи се кафяви игли. За да спасите иглолистни дървета, земята под тях веднага след топенето на снега се полива с топла вода. Иглолистните дървета се нуждаят от допълнителна защита от слънчева радиация.
Колкото по-старо е растението, толкова по-устойчиво е на слънчева радиация, но до пет години ще трябва да бъде покрито. Някои видове и сортове иглолистни растения са доста устойчиви на изгаряния, но има и такива, които не могат да бъдат спасени, колкото и да се опитвате. Последните включват сив смърч, или канадски, под формата на конус (Picea glauca f. conica). Вярно ли е,смята се, че най-новите му разновидности не "изгарят".