Игор Губерман Между другото, мирише силно на война
Търсене в сайта
Кристина Худенко
Действия по статии
„Гаренка, всяка твоя дума е излишна“, казваше любимата баба на бъдещия поет. Тя по едно време разкри на Игор Миронович ужасна семейна тайна - нейният братовчед беше ярка историческа фигура - инженер и революционен деец Пинхас Рутенберг, който предаде свещеника на Гапон и поиска от Керенски мандат да обеси Ленин и Троцки, но не го получи. По-късно той избяга в Палестина и електрифицира Израел.
Не по-малко мащабна личност беше братът на Игор Хуберман - геологът Дейвид Губерман. През 60-те години на миналия век, използвайки съветско оборудване, той пробива най-дълбокия кладенец в света, дълбок 15 километра, на полуостров Кола. До последните дни от живота си (2011 г.) той ръководи SPC "Kola Superdeep". Сега кладенецът е изоставен.
Самият Игор Миронович започва да пише поезия в 10 клас. В първите си опити да пише той се занимава само с упреци на жените за тяхната неотзивчивост. Когато се случи отзивчивост, той удави тези записи в кофа за боклук. Той стигна до известната си форма на четиристишия-гарики, след като откри, че никой не слуша дългите му композиции на приятелски партита. Той посвети първия Гарики на съпругата си, дъщерята на писателите Юрий и Лидия Либедински, родена от Толстой.
"Жена ми не е облаче дим, Нито супа от кости. Жена ми е обичана от мен, Но през пролетта все още черпи от b."
Така се случи, че сред приятелите на Хуберман винаги имаше много дисиденти и ционисти. В тази връзка баща му му казал: "Гарик, ще бъдеш затворен, преди да искаш." Така и станало: през 1979 г. Хуберман бил арестуван по обвинение в купуване на крадени икони и изпратен в Сибир за пет години. В лагерите води дневници, които по-късно се оформят в книгата „Обикаляйкиказарма“.
През 1987 г. семейство Хуберман емигрира в Израел и се установява в Йерусалим. Той отразява този момент от своята биография в Гарик:
"Ние отиваме! И сърце разбито тупти в гърдите, умира. Прости ни, немита България, и здравей, небръснат Израел!"
В новата си родина Хуберман продължава да композира иронични четиристишия на български език, с които често изпълнява на територията на постсъветското пространство. Освен това Хуберман написа много книги на сериозни теми - биологична кибернетика, изследване на мозъка и психология на фашизма.
Това лято Игор Миронович ще навърши 80 години. По този повод поетът обикаля с юбилейни концерти цяла България. Точно в навечерието на латвийското турне той изпълнява в Москва и Санкт Петербург.
- Свирили сте в Рига повече от веднъж. Какво друго ви свързва с Латвия?
- Още преди почти 60 години в Рижския вагоностроителен завод (Губерман е завършил Московския институт за железопътни инженери - бел. ред.) написах дипломния си проект. Оттогава съм бил в Рига много пъти и много обичам вашия град - заради архитектурата, парковете и общата атмосфера на живот. Да не говорим за факта, че публиката в Рига от моите читатели и слушатели е невероятно отзивчива и изпълнението в Рига е удоволствие. Освен това имам приятели в града и това е допълнителна радост от посещенията.
- "В България можеш спокойно да вярваш, но е опасно да й се доверяваш..." - писахте вие по едно време. Ако се вярва на социологическите проучвания, много жители на Латвия днес гледат на България с голямо опасение. Запазили ли сте предпазливо отношение към бившата си родина?
- Днес цялото външно поведение на България зависи от амбициите и взривовете само на един човек. Жалко, че в резултат на това България се страхува навсякъде, но това е достасправедлив. Все още обичам България (все пак съм живяла там половин век) и много ме е срам и болка от сегашното й състояние.
- В интервю за радио "Свобода" нарекохте държавното устройство на България пакханат. Като човек, минал през лагерите, обяснете какви са характеристиките на това устройство? До какво водят?
- Паханат е такава престъпна структура на човешкото общество, когато собствениците на живота са малък отбор (банда, ако искате) от така наречените вълнени, подкосъм и шестици, събрани около кръстника. Тук не може да става дума за никаква законност, всичко се прави по чисто лагерни (крадски) концепции. Просто съм твърде мързелив и нямам време да навлизам в подробности и детайли на това нечовешко устройство, приличащо малко на средновековния феодализъм. Сигурен съм, че е крайно време социолозите да се заемат с този вид човешки отношения, който в никакъв случай не е странност за много от днешните държави.
- Съпругата ти какво мисли за България сега? Какво вижда накрая - война или мир?
- Съпругата ми и аз сме заедно повече от петдесет години, имаме единен (както ми се струва) мироглед и оценка за всичко, което се случва в света. И между другото мирише силно на война.
- Вие не криете факта, че за близо 30 години живот в Ерусалим не сте научили истински иврит и не сте говорили български. Подобна е ситуацията и при много българоговорящи жители на Латвия. Нашите служители казват, че истинският патриот трябва да знае латвийски, иначе не обича Латвия. Колко удобно се чувствате в Израел с познанията си по иврит, можете ли да се наречете патриот?
- Въпреки изключително слабите ми познания по иврит, аз се чувствам много комфортно да живея в Израел. Не харесвам думата патриотизъм, тя е много омърсена от лицемери, демагози и опортюнисти от всякакъв вид, включително и много негодници. НоМного обичам страната, в която живея от много години, много се гордея с нея и не бих я заменил с друга. А познаването на езика според мен е съвсем второстепенно.
- Имате прекрасен Гарик:
„Мила ми е моята гнусота, която ме води отдавна: дори врага да плюя, гаври в устата си не слагам.
Днес такива хора са рядкост. Как общувате с врагове, ако ги имате?
Дори не знам дали имам врагове. И ако има, тогава ми е жал за тях. Със сигурност има недоброжелатели, но аз общувам само с приятели. За щастие има много от тях.
- Вие сте написали много книги за човешкия мозък. Напоследък(особено като четете Facebook)усещането е, че при много хора сивото вещество е започнало да се проваля. Каква е причината за яростта и отхвърлянето? Ще свърши ли някога? Как да не се поддаде на всеобщата истерия?
- Прав си: във въздуха се усеща някакъв общ гняв. В България това е резултат от масова, глобална и дори талантлива пропаганда, струяща от страниците и телевизионните екрани. Бих искал да мисля, че това е временна лудост.
- Вие сте родени в Харков. Как оценявате ситуацията във вашата малка родина? Като човек, изучавал психологията на фашизма, какво мислите за „надигналото глава бандерофашистко движение“?
- Възхищавам се на пробива, който Украйна направи към свободата. Но там сега е много трудно, радиацията от съветския лагер все още е много силна. Освен това хората, които идват на власт след някакви революционни промени, са силно обременени от вчерашното наследство и това е много забележимо. Мисля (или по-скоро се надявам), че след две-три поколения Украйна ще започне да живее достойно и просперитетно. Що се отнася до "бандеро-фашисткото движение", тогава всичките тези боклуци са чистипродукт на пропагандата, за която току-що говорихме.