Игра - Вишнева градина комедия, драма или трагедия, Чехов Антон
А. П. Чехов написа през 1903 г. прекрасна пиеса "Вишнева градина". Светът на изкуството, както и обществено-политическият свят, изпитваха нужда от обновление. Като откривател на нови идеи в драматургията навлиза А. П. Чехов, който вече е талантлив писател, проявил умението си в разкази. Премиерата на пиесата "Вишнева градина" породи масови дискусии сред критици и зрители, сред актьори и режисьори за жанровите особености на пиесата. Помислете какво представлява "Вишнева градина" по отношение на жанра - драма, трагедия или комедия.
А. П. Чехов има някои симпатични нотки в образа на Лопахин. Той прави всичко възможно, за да помогне на Раневская да запази имението. Лопахин е чувствителен и мил. Но в двойно покритие той далеч не е идеален: в него има бизнес липса на крила, Лопахин не може да се увлече и да обича. В отношенията с Варя той е комичен и неудобен. Краткотрайният празник, свързан с покупката на черешова градина, бързо се заменя с чувство на униние и тъга. Лопахин произнася със сълзи многозначителна фраза: „О, само ако всичко това щеше да мине, ако само нашият неудобен, нещастен живот по някакъв начин се промени“. Тук Лопахин директно се докосва до основния източник на драма: той не се крие в борбата за черешовата градина, а в недоволството от живота, преживяно по различен начин от всички герои на пиесата. Животът продължава абсурдно и неудобно, не носейки нито радост, нито щастие на никого. Този живот е нещастен не само за главните герои, но и за Шарлот, самотна и безполезна, и за Епиходов с постоянните му провали.
В съветската литературна критика традиционно е обичайно да се "групират" героите на пиесата, като Гаев и Раневская са представители на "миналото" на България, Лопахин - на нейното "настояще", а Лопахин - на нейното "бъдеще".- Петя и Аня. Мисля, че не е съвсем правилно. Според една от театралните версии на пиесата "Вишнева градина" бъдещето на България се оказва за хора като лакея Яша, който гледа натам къде са властта и финансите. Според мен и тук А. П. Чехов не може без сарказъм, тъй като не вижда мястото, където след малко повече от десет години ще се окажат Лопахини, Гаеви, Раневски и Трофимови, когато такива Якови ще ги съдят? А. П. Чехов с горчивина и съжаление търси Човека в своята пиеса и, струва ми се, не го намира.
Несъмнено пиесата „Вишнева градина” се отличава със сложност и многозначност. Ето защо и днес интересът на режисьори от много страни по света е прикован към него, "Вишнева градина" не слиза от театралната сцена. Споровете за жанра на произведението не стихват. Не забравяйте обаче, че самият А. П. Чехов нарече своето творение комедия.