Икономическа самостоятелност на стопански субект
Икономическата независимост означава възможността за вземане на независими решения в процеса на предприемаческа дейност. Обхватът на тази независимост е свързан и с формата на собственост, въз основа на която функционира икономическият субект. Корпоративните предприятия имат по-голяма икономическа самостоятелност, докато самостоятелността на държавните и общинските предприятия е ограничена. Но те също имат възможност самостоятелно да вземат някои икономически решения.
Предприемаческият риск е неразделна част от концепцията за предприемачество. Ако резултатите от предприемаческата дейност са слаби, предприятието, което я извършва, рискува да фалира. Рискът е логично продължение на независимостта на предприемача. Възможността даден субект да бъде участник в правоотношение се определя от неговата правосубектност, т.е. способност да бъде субект на правото. Правосубектността е специално имущество, политическо и правно състояние на определено лице и включва три елемента:
дееспособност -- способността да има субективни права и правни задължения; дееспособност -- способността да се упражняват права и задължения чрез действията си;
деликт - способността да носи юридическа отговорност за своите действия.
Правоспособността, както вече отбелязахме, е елемент от правния статус на субекта, който се състои в общата способност да има правата и задълженията, предвидени в закона, да бъде носител на права и задължения.
От гледна точка на общата теория на правото има три вида дееспособност: обща (способността всъщност абстрактно да бъде субект на правотоизобщо); отраслови (способността да бъдеш субект на правото на съответния отрасъл на правото) и специална (способността да бъдеш субект на определена група права в рамките на определен правен отрасъл).
Имайте предвид, че дееспособността, която е отраслова за общата теория на правото, ще бъде обща за съответния отрасъл на правото. И така, в търговското право е обичайно да се прави разлика между обща и специална правоспособност.
Субект с обща предприемаческа правоспособност има право да се занимава с всякаква икономическа дейност, да извършва предприемаческа дейност във всяка област, да има всякакви права и да носи всякакви задължения в областта на търговската дейност.
По този начин юридическите лица по правило имат обща правоспособност. Част 1 чл. 49 от Гражданския кодекс на България търговските организации могат да имат граждански права и да носят граждански задължения, необходими за извършване на всякакъв вид дейност, която не е забранена със закон.
Специалната правоспособност означава, че субектът не може да има никакви права, а само такива, които съответстват на предмета на неговата дейност. Например държавните и общинските унитарни предприятия имат специална правоспособност.
Начин за ограничаване на общата правоспособност е практиката за лицензиране на определени видове дейности. Правото на юридическо лице да извършва дейности, за които се изисква лиценз, възниква от момента на получаване на такъв лиценз или в определения от него срок и се прекратява с изтичане на срока на неговата валидност.
Особен вид специална правоспособност е т. нар. изключителна правоспособност. Изключителна правоспособност означава, че субектът има право да извършва строго определен вид дейност; други видоветой няма право да работи. Като изключителна следва да се счита например правоспособността на банките, които в съответствие с член 5 от Федералния закон „За банките и банковата дейност“ не могат да извършват производствена, търговска и застрахователна дейност. Изключителната правоспособност е присъща и на застрахователни организации, акционерни инвестиционни фондове, централни дружества на финансови и индустриални групи и някои други субекти на търговското право.
Въпрос 62 - Унитарни предприятия, основани на правото на икономическо управление като стопански субект
Унитарните предприятия, основани на правото на икономическо управление (член 114 от Гражданския кодекс на Руската федерация), се създават с решение на упълномощен държавен орган или орган на местното самоуправление. Учредителният документ на единно предприятие е неговият устав, одобрен от министерството, ведомството или друг федерален орган, който в съответствие с действащото законодателство е натоварен с координацията и регулирането на дейностите в съответния отрасъл (област на управление). Уставът на държавно и общинско предприятие трябва да съдържа, в допълнение към обичайната информация, необходима за всяко юридическо лице, данни за предмета и целите на неговата дейност, както и за размера на уставния капитал на предприятието. Единното предприятие е единствената търговска организация, която има граждански права и задължения, пряко свързани с дейностите, посочени в устава. Размерът на уставния фонд на държавното предприятие не трябва да бъде по-малък от сумата, равна на 5000 минимални работни заплати на месец, а общинското предприятие не трябва да бъде по-малка от 1000 минимални работни заплати. Уставният капитал на предприятието трябва да бъде изцяло платен от собственика в рамките на три месеца от датата надържавна регистрация. Собственикът на имуществото на предприятие, основано на правото на икономическо управление, не носи отговорност за задълженията на предприятието, освен в случаите, когато фалитът на единно предприятие е причинен от инструкции на собственика. Основателят одобрява устава на дъщерното дружество и назначава неговия ръководител. В случай на икономическо управление, единно предприятие (SUE, MUP) може самостоятелно да се разпорежда с имущество, продукти и доходи, при спазване на ограниченията, установени със закон или други правни актове. Член 114. Единно предприятие, основано на правото на стопанско управление
1. Единно предприятие, основано на правото на стопанско управление, се създава с решение на упълномощен държавен орган или орган на местното самоуправление. Учредителният документ на предприятие, основано на правото на стопанско управление, е неговият устав, одобрен от упълномощен държавен орган или орган на местното самоуправление.3. Размерът на уставния капитал на предприятие, основано на правото на икономическо управление, не може да бъде по-малък от размера, определен от закона за държавните и общинските единни предприятия.4. Преди държавната регистрация на предприятие, основано на правото на икономическо управление, уставният капитал на предприятието трябва да бъде изцяло платен от собственика.5. Ако в края на финансовата година стойността на нетните активи на предприятие, основано на правото на икономическо управление, се окаже по-малка от размера на уставния фонд, органът, упълномощен да създаде такива предприятия, е длъжен да намали уставния фонд по установения начин. Ако стойността на нетните активи стане по-малка от размера, определен със закон, предприятието може да бъде ликвидирано със съдебно решение.6. В случай на решение занамаляване на уставния фонд, предприятието е длъжно да уведоми писмено своите кредитори. Кредиторът на предприятието има право да иска прекратяване или предсрочно изпълнение на задължението, чийто длъжник е това предприятие, и обезщетение за загуби.7. Единно предприятие, основано на правото на икономическо управление, може да създаде друго единно предприятие като юридическо лице, като му прехвърли по установения ред част от имуществото си за икономическо управление (дъщерно предприятие).Основателят одобрява устава на дъщерното предприятие и назначава неговия ръководител. Собственикът на имуществото на предприятие, основано на правото на икономическо управление, не носи отговорност за задълженията на предприятието, с изключение на случаите, предвидени в член 56, параграф 3 от този кодекс. Това правило важи и за отговорността на предприятие, което е създало дъщерно дружество, за задълженията на последното.
Въпрос 63 Концепцията, значението, условията и целите на прилагането на валутното регулиране, извършвано от държавата. Валутен закон и регулаторни правомощия
Въпреки използването на термина "валутно регулиране" в заглавието и текста на Федерален закон № 173-ФЗ, все още няма легална дефиниция на това понятие в законодателството на България. В литературата има различни гледни точки относно неговото съдържание, но общата им черта може да се счита, че валутното регулиране се разглежда като една от областите на държавното регулиране. В тази връзка валутното регулиране в България може да се представи като съвкупност от мерки, осъществявани от държавни органи с цел: * създаване и осигуряване функционирането на органи за валутно регулиране, органи и агенти на валутен контрол; -* създаване и прилаганеопределена процедура за извършване на сделки с валутни ценности на вътрешния валутен пазар, процедурата за преместване на валутни ценности извън държавата или на нейна територия от чужбина и режимът за извършване на чуждестранни инвестиции; * гарантиране и защита на правото на собственост върху валутни ценности; * регулиране на международни сетълменти; * поддържане на стабилен обменен курс на националната валута и националния платежен баланс; нива на валутно регулиране в зависимост от териториалната му ориентация:
1) междудържавен. Валутното регулиране на това ниво се извършва с цел формиране на структурна рамка, която улеснява обмена на стоки и услуги и движението на капитали между държавите и подпомага устойчивия икономически растеж. С цел непрекъснато подобряване на подредените основни условия, необходими за финансова и икономическа стабилност, държавите си сътрудничат помежду си и с международни организации (МВФ и други), за да гарантират подредеността на обменните режими и да насърчават стабилността на системата на обменния курс. Това сътрудничество може да се осъществи чрез координиране на паричната политика на държавите и обща икономическа интеграция, приемане на съвместни мерки за преодоляване на кризи, както и хармонизиране на паричната политика на отделните държави по отношение на трети страни. Изглежда справедливо, че в момента има универсализация на правния режим в международната валутна система и международното право в тази област придобива примат над вътрешното право3.2) вътрешно (национално). По своята същност вътрешната валутна регулация е насочена къмустановяване на държавен контрол върху външните (износ и внос) и вътрешни валутни потоци, както и върху ситуацията на вътрешния валутен пазар с цел поддържане на равновесието на платежния баланс на държавата и стабилността на националната валута. Органите за валутно регулиране са Централната банка и правителството на Руската федерация. Целта на валутния контрол е да осигури спазването на валутното законодателство при извършване на валутни операции. Валутният контрол в България се осъществява от правителството на Руската федерация, органите и агентите на валутния контрол. Органите за валутен контрол са Централната банка на Руската федерация, федералният орган (федералните органи) на изпълнителната власт, упълномощен (упълномощен) от правителството на Руската федерация. Парично законодателство - 1) Конституцията на България, Конституцията и уставите на поданиците на България. Българската конституция от 12.12.93 г. съдържа само две норми, отнасящи се до парично-правната сфера. На първо място, това е разпоредбата, че валутното регулиране е от изключителната компетентност на България (клауза „ж” на чл. 71). Това означава, че компетентните федерални органи отговарят както за установяването на реда за извършване на валутни сделки, така и за формирането на системи за валутно регулиране и контрол. 2) Международни договори и споразумения на България 3) Гражданският кодекс на България определя общите условия за извършване на сделки, които се прилагат и за сделки, усложнени от валутен елемент, като предвижда специален режим за тяхното изпълнение само при извършване на сделки за покупко-продажба (клауза 2 на член 454, клауза 4 на член 498), заем (клауза 2 на член 807) и съхранение (клауза 1 на член 921, клауза 1, 2 на чл. 925); Д) Бюджетния кодекс на България от 31 юли 1998 г. № 145-ФЗ, който: