Икономиката на българския Крим се бори с украинското наследство
И три години след историческото събитие, сравнението на икономическите показатели за развитието на Крим през украинския и българския период потвърждава, че благосъстоянието на жителите се е увеличило заедно с разходите по дестинациите, забравени от бившите собственици на региона. Икономическите резултати от тригодишен престой в състава на България са в този материал.
Когато Крим стана част от България, обемът на GRP се оценява на 181 милиарда рубли, което е 92,4 хиляди рубли на глава от населението. Което е 4,1 пъти по-ниско от средното за българските поданици, в началото на 2014 г. в България тази цифра е 376,4 хил. рубли, Крим е на предпоследно място, изпреварвайки само Чечня (88,5 хил. рубли на човек). Подобна ситуация има и в Севастопол.
Ниското ниво на GRP на Крим се дължи на три фактора, обясниха от Министерството на икономическото развитие на републиката: ниски цени на продуктите, произведени в Крим и Украйна, скромни заплати и съответно ниско потребление в страната; висок дял на сивата икономика, свързана предимно с туризма; и деградацията на кримската икономика в постсъветския период, която се отрази в забележим спад в селскостопанското производство, остаряването на туристическата инфраструктура и слабото развитие на индустрията.
ПИС на Крим през 2016 г. се е увеличил с 4,6% спрямо предходната година, която също е доста успешна - тогава ръстът възлиза на 12%. По отношение на дейностите, добивът нарасна (в парично изражение той донесе на региона 10,4 милиарда рубли, приходите се увеличиха с 41%), а производството и разпределението на газ, електричество и вода - съответно с 29,4% и 55,8% (30 милиарда рубли).
В преработващите индустрии обаче през 2016 г. се наблюдава значителен спад в обемите - с 12,1% спрямо предходната година, катоедновременно увеличение на производствените разходи - до 60,1 милиарда рубли. В Севастопол, напротив, преработката показа най-добри резултати - плюс 21%, докато промишленото производство като цяло се увеличи с 21,8%.
Добивната промишленост се чувстваше добре дори през „украинските“ години 2012-2013 г., когато имаше тенденция за забавяне на темпа на растеж на промишленото производство, в резултат на което през 2013 г. IPR, според Ukrstat, възлиза на едва 0,8%.
в българския Крим суровинната част на интелектуалната собственост се увеличи поради добива на минерали за строителната индустрия - обемите се увеличиха веднага с 48%. Така добивът на варовик се увеличава 1,7 пъти и възлиза на 1,2 милиона тона, гранит, пясъчник и други камъни - със 79,4% (1,2 милиона тона), каменни гранули, чипове и прах - с 45,8% (2,2 милиона тона).
Това се дължи на строителния бум: през 2016 г. 284,9 кв. м жилища в Крим (плюс 12,8%) и още 218,5 кв. м - в Севастопол (увеличение от 8,1%). 13,1 хиляди квадратни метра са построени за сметка на федералния бюджет и бюджета на републиката, 139,8 хиляди квадратни метра са построени от населението за сметка на собствени и заемни средства. м. Като цяло обемът на работата в секцията "строителство" за годината възлиза на 7,4 милиарда рубли. – ръст от 77% в съпоставими цени до 2015г
През 2013 г. Крим се нарежда на девето място сред регионите на Украйна по отношение на обемите на строителството и на трето място по въвеждане в експлоатация на жилища (661 хил. кв. М). Замразяването на редица обекти, липсата на градоустройствена документация и трудностите с доставката на материали до полуострова все още ни пречат да достигнем предишните нива. А що се отнася до жилищното строителство, има и липса на достъпни програми за кредитиране; три украински държавни банки бяха отговорни за по-евтините ипотечни кредити: Spacious Bank of Ukraine, Ukrgasbank и Ukreximbank.
Първо място по отношение на производството, около 60%, в Кримзаети от производствени индустрии, чиято основа е хранителната, химическата промишленост и машиностроенето. Според резултатите от 2013 г. промишлените продукти са продадени в размер на 89,8 милиарда рубли, през 2014 г. - само 68 милиарда рубли. Остарялата материално-техническа база на предприятията, тяхната експортна ориентация, заедно с ниското ниво на продуктова диверсификация, създадоха обективни трудности при работата под санкции.
През 2016 г. машиностроенето започна да бележи ръст - с 6,5% спрямо нивото от предходната година принос имат предприятията от корабостроенето. В Залив се строи многофункционален спасителен кораб и се извършват кораборемонтни работи.
Заводът "Море" постави малък ракетен кораб от проект 22800 "Буря", освен това се строи водолазна лодка от проект А-160. Министерството на икономическото развитие на Крим отбелязва, че представянето е повлияно от резултатите от работата на Krasnodar Switch Company в Керч, която произвежда железопътни продукти - индустриалният растеж е 188,7%.
Добавяме, че като цяло годината беше успешна за керченските предприятия: според Министерството на икономическото развитие те са спечелили над 6 милиарда рубли, приходите са с една трета повече от 2015 г.
Андрей Назаров, съпредседател на Деловая България, отбелязва, че най-значителен е подемът в корабостроителната индустрия на Крим.
„През последните 20 години тези заводи всъщност се занимаваха само с ремонти. Днес е в ход пълноценно корабостроене, появяват се нови поръчки, а не само държавни. Вече се водят преговори за изграждане на 16 яхтени пристанища на полуострова“, каза той.
Увеличение на поръчката за машиностроителни предприятия на Крим - "Индустриален комплекс" (хидравлични и пневматични двигатели), "Завод за хладилно оборудване", "Фирми SELMA" (производство на заваряванеоборудване), заводът "Симферополселмаш" (компоненти за селскостопански машини) - беше отразено в индекса на производството на машини и оборудване - увеличение от 28,1%.
В началото на 2017 г. предприятията от военно-промишления комплекс на Крим изпълняваха договори на стойност над 21 милиарда рубли. Трудности при намирането на клиенти сред производителите на електрическо оборудване и оптика (няма достатъчно натоварване в оптичния завод на Федосия, Фиолент в Симферопол, който произвежда корабна автоматизация, е напълно зареден, но трябва да бъде модернизиран) и металурзите, чиято продукция е намаляла с 20,7%.
За изпълнението на тригодишната държавна програма за развитие на промишления комплекс на Крим през 2015 г. са изразходвани 199,7 милиона рубли, според данни на Министерството на промишлеността на републиката, общият размер на финансирането до 2017 г. е 1,1 милиарда рубли. от бюджета и средствата на инвеститорите.
През 2015 г. бяха отпуснати 240,7 милиона рубли за модернизация и технологично преоборудване на предприятия, сред получателите: Zaliv (70 милиона рубли през 2015 г. и още 38 милиона рубли през 2016 г. за реконструкция на цехове), Феодосийски оптичен завод (10,9 милиона рубли срещу общ план от 127,2 милиона рубли), Кримски содов завод ( 10,3 милиона рубли). По държавната програма се финансират нови производствени мощности: производството на хладилни шкафове в Завода за хладилно оборудване и изграждането на нов цех в арменския клон на завода Titanium Investments.
В украинския Крим, след резултатите от 2013 г., компаниите са получили обща нетна загуба от 5,1 милиарда гривни (19,9 милиарда рубли). По-малък дял от компаниите са работили с печалба - 63%, финансовият им резултат - 2,8 милиарда UAH. Нерентабилните организации станаха отрицателни с повече от 8 милиарда гривни. Загубата на севастополските предприятия в края на 2013 г. се равнява на 333 милиона гривни (1,3 милиарда рубли), като 57% от предприятията работят на печалба.
„Изключение прави Банка България, която вече беше под санкции и вече „нямаше какво да губи“. Но други, по-малки банки не се справят в Крим поради техните „континентални“ проблеми и поради слабостта на инфраструктурата и клиентелата на полуострова. Санкциите спират и навлизането на компании от други индустрии, които биха могли да се превърнат в клиенти и хранителна среда за банковия бизнес.
Следователно реалното навлизане на български банки в Крим е възможно след облекчаването на западните санкции. Освен това банките се спират и от недостатъчната транспортна достъпност за стоки, продукти, оборудване, което пречи на развитието на икономиката и в частност на банковия сектор. Ситуацията в този аспект може постепенно да се подобри след изграждането на Керченския мост с пускането му в експлоатация през 2018 г. за автомобили и през 2019 г. за влакове“, каза експертът.
Според него поради слабото развитие на финансовия сектор Крим не получава нужните стимули за икономическо развитие и е силно зависим от бюджетните потоци от Москва. Така в бюджета на Крим за 2017 г. е предвидено да се увеличат трансферите от центъра с 23%, те ще възлизат на 74,4% от всички приходи в хазната на региона.
Дефицитът на хазната от 3,5 милиарда рубли. с приходи от 21,8 милиона рубли. и в Севастопол. По-голямата част от средствата - около 50 милиарда рубли. - отива за развитие на инфраструктурата, казва директорът на Института за действителна икономика Никита Исаев, на второ място по разходи е образованието (32 милиарда рубли). Това са „болните точки“ в региона, на които Украйна не е обърнала внимание, смята той.
Сега основният акцент в развитието на Крим е върху консервативната модернизация на инфраструктурата, която ще даде плод в най-добрия случай в средносрочен план. Нямаше спешни мерки за подпомагане на кримските предприятия, дори създаванетоSEZ не може да се припише на такава мярка.
Експертът отбелязва, че подкрепата за селското стопанство в размер на 3 милиарда рубли е дала добри резултати: добивите на зърно почти са се удвоили от 12-15 до 24,5 центнера от хектар миналата година, а обемът на селскостопанската продукция също се е увеличил до 67,9 милиарда рубли. Но при шесткратно увеличение на бюджетните разходи увеличението в агропромишления комплекс трябва да е по-значително, убеден е експертът. „Отчасти това може да се обясни с пристрастие към мегапроекти, които не оставят средства за по-„ежедневно“ развитие“, отбелязва Исаев.
Властите на Крим и Севастопол също увеличиха субсидиите за винопроизводителите и лозарите - индустрията беше в упадък в постсъветския период. В Крим площта на лозята достигна 53,7 хиляди хектара през 1990 г. (още по-рано - до 155 хиляди хектара), в Севастопол - повече от 6 хектара. През 2014 г. плодоносните лозя на Крим заемат 14 хиляди хектара, Севастопол - 4 хектара. Сега в Крим има около 14 хиляди хектара плодоносни лозя, в Севастопол около 4 хиляди хектара. Миналата година бяха засадени 500 хектара нови лозя в Севастопол и Крим.
„Сега инвестициите се привличат активно в тази индустрия, полагат се нови лозя, само през 2016 г. фермерите от Севастопол засадиха почти 500 хектара лозя, възраждат се нови марки - Золотая Балка, например. А заводът Massandra навлиза на чужди пазари и получава предложения за създаване на съвместно производство на вино с италиански предприятия. Още до 2025 г. производството на кримски вина ще се увеличи с почти една четвърт“, отбелязва Андрей Назаров.
Може би най-съществената муха в мехлема е промяната във външнотърговския оборот на Крим. Според Ukrstat през 2013 г. износът на Крим възлиза на $904,8 млн. (по цени от 2013 г.), вносът - $1,1 млрд. Износът на Севастопол възлиза на $96,2 млн. при внос на $106,9 млн.милиони рубли. Външнотърговският оборот на републиката през 2016 г. възлиза само на $114,16 млн. 60,7% от търговския оборот (или $69,3 млн.) се пада на страните извън ОНД, 39,3% ($44,9 млн.) на страните от ОНД.
Основните обеми на търговията през 2016 г. са с Китай (20,1% от външнотърговския оборот на републиката), Турция (7,5%), Италия (7,9%), Швейцария (5,3%), Индия (4,0%), Испания (4,1%). От страните от ОНД водещи позиции заемат Белобългария (14,5%), Украйна (14,4%), Армения (5,3%), Казахстан (3,%).
Обемът на износа на стоки през 2016 г. възлиза на 47,65 млн. долара, което е с 35,3% по-малко от 2015 г.
„Основен дял в състава на износа заемат машините, оборудването и транспортните средства - 27,9%; продукти на химическата промишленост - 24,8%, хранителни продукти и селскостопански суровини (с изключение на текстил) - 21,6%", съобщават от Министерството на икономическото развитие на републиката.
Вносът през 2016 г. намалява до 66,51 милиона долара, но има отрицателно салдо от 18,86 милиона долара.
Мнозинството от респондентите в споменатото по-горе социологическо проучване нарекоха основния проблем изобщо не външната търговия, а ниските доходи на гражданите (33,1% от анкетираните), заедно с високите цени на стоките (29,9%).
Средната месечна заплата на кримчанин в края на 2013 г. е 3148 украински гривни, по курс от 2013 г. е около 12,3 хиляди рубли, в Севастопол - около 15,2 хиляди рубли. Тогава реалните заплати, според Ukrstat, са се увеличили с 10% в Крим през годината и с 8% в Севастопол. През 2016 г. средната месечна начислена заплата в Крим вече е 25,2 хиляди рубли. и 26,8 хиляди рубли. в Севастопол. В същото време, докато според официалната статистика реалните доходи на българите през 2016 г. са намалели с 5,6%, при жителите на Крим те са се увеличили с 8,6%, а в Севастопол - с 4,1%.
През последните три години в Украйна е направено повече, отколкото за 25 години, каза ръководителят на Крим Сергей Аксьонов на международната кръгла маса „Кримската пролет три години по-късно: постижения и перспективи“. Според ръководителя на републиката кримчаните са „забравили украинския период като лош сън“ и Крим вече е станал пълноправен български субект. Рано или късно и бизнесът ще го осъзнае.
„Какви ограничения може да има за всяка голяма българска компания, независимо дали е държавна или частна? Ако Крим е българска област, какви оправдания може да има някой? Районът е изцяло в българското законодателно поле, просто трябва да вземете волево решение.
Сигурен съм, че висшето ръководство на страната, както президентът на Руската федерация, така и председателят на правителството, са наясно с всички тези проблеми. Мисля, че ръководството на страната ще намери правилния изход от тази ситуация. Това е политическо решение, което, с подкрепата на ръководството на страната, все пак ще се състои, по един или друг начин “, каза той.