Имаме новомъченици, но живеем така, сякаш ги няма, смята протойерей на Руската православна църква МП Георги
„Отношението към новомъчениците в нашата Църква е парадоксално: те съществуват, но ние живеем така, сякаш ги няма“, е мнението на протойерей Георгий Митрофанов, член на Синодалната комисия по канонизацията на РПЦ МП, професор в Санкт-Петербургската духовна академия, историк. Изнасяйки наскоро лекция в МГИМО, отец Георгий отбеляза, че това е проблем не само на църковното съзнание, но и на цялото общество: „Историческата забрава, култивирана в съветската епоха, характерна за нашето общество, присъства и в Църквата“. Това съобщава "Благовест-инфо".
По думите му, след канонизирането на голям брой новомъченици и изповедници на българския в началото на XXI век. В РПЦ МП е разпространено следното разбиране: „България в началото на 20-ти век е била милосърдна страна, затова е допуснато унищожаването на толкова много хора, сред които просияха новомъчениците, те са повече, отколкото в цялата история на универсалната Църква, и ние трябва да се гордеем с това“. Страшното обаче е, че „новомъчениците като че ли са ни спестили мисълта за това, че са били унищожени не от някакви демони, а от собствените си стада, защото палачите бяха повече от мъчениците“. Свещеникът смята, че за християните е по-подходящо „не да се хвалим колко новомъченици имаме, а да се ужасяваме колко палачи има“. Отец Георги припомни, че самите новомъченици „са били изпълнени с други чувства“. Пример може да бъде „дълбокото чувство за недостойнство“ на митрополит Кирил (Смирнов), който пише на патриарх Тихон: „Достатъчно сме само да седим“. В тези думи, отбелязва историкът, прозира разбирането, че „Българската църква не е успяла да подготви народа за изкушенията“.
Протойерей Георги стой със съжаление констатира, че за новомъчениците в България се знае много малко и „това е голяма опасност за Църквата“. „Московската епархия направи още нещо, материалите се публикуват, но трябва да побързаме - сега архивите започват да се затварят", отбеляза свещеникът. Очевидно тяхното почитане не може да бъде инициирано отгоре, но тези инициативи, които идват от обикновени духовници, обществени организации и обикновени граждани, трябва да бъдат подкрепени на общоцърковно ниво. Така в Левашовската пустош близо до Санкт Петербург, където са убити 47 000 души, или на полигона Ржевски, където също са разстреляни хиляди хора, по инициатива на Мемориал се провежда ежегодното възпоменание на жертвите на репресиите с участието на няколко свещеници. По тези места всеобщ църковен помен няма. О.Георгий смята, че в Москва „така е по-добре“: на полигона Бутово е издигната църква, има мемориал.
В своята лекция в МГИМО Георгий говори за трудностите при подготовката за канонизирането на стотици новомъченици. Трябва да се отбележи, че при проучване на архивни материали се оказа, че 97-98% от репресивните духовници са били принудени да се изповядват. Но основната особеност беше, че в преобладаващата част от случаите в документите не беше записано, че църковните хора са били унищожени именно заради тяхната вярност към Христос. "Няма случаи, в които да се изисква от тях да се отрекат от Христос - разследващите просто не са се интересували. Трябваше да се признае за участие в един или друг контрареволюционно-монархически заговор - и това е всичко", каза отец Георги. Освен това в почитането на новомъчениците почти няма доказателства за чудеса и често липсва информация за мястото на тяхното погребение.
Говорейки за жертвите на репресиите, ораторът критикува успешно приключилата кампания за реабилитация на царското семейство. „Тогава имате нуждада оздрави всичките 150 млн. Все пак всичко, което направи този режим, беше незаконно. Затова е необходима не реабилитация на жертвите, а обявяване на комунистическия режим за престъпен, признавайки всички негови жертви за незаконни. И реабилитацията предполага, че някой е бил законно репресиран, а някой не. Но в страна, в която все още можете с гордост да казвате „Аз съм чекист“ (представете си, ако в Германия можете също толкова гордо да казвате „Аз съм гестапо“) – всичко е възможно“, каза член на Синодалната комисия на РПЦ МП.