Имате ли ваучер
Дмитрий Кошкарев, председател на Съюза на предприемачите на Заринск:
Инвестирах всичките си ваучери и ваучерите на жена ми в акции на Газпром. Сега получавам три рубли на година.
Валери Леонов, генерален директор на компанията Eurobus:
Когато започна боновата приватизация в България, бях млад и не мислех какво може да се прави с боновите книжа. Затова бяха продадени десет броя, събрани от цялото семейство. Семейството имало нужда от пари.
Олга Ставила, председател на Обществения съвет към ръководителя на района Елцовски:
Дори не знам къде са сега. Може би все още са си у дома някъде. Защото никъде не сме ги прилагали. Те дори не знаеха какво да правят с тях. Чухме за някакви средства, но трябваше да отидем в Барнаул. Някои хора в нашата област смениха ваучери за различни продукти, неща.
Татяна Данилова, Председател на Обществения съвет на предприемачите към ръководителя на област Калмански:
Не, не сме оцелели в семейството. Аз предадох моите два ваучера на фирма Олби-Дипломат, а съпругът ми един ваучер на фирма Афганец. В продължение на около година поне до него идваха някакви писма, в които нещо от сорта: инвестирай такава и такава сума и ще имаш печалба. Повече не чух за моите ваучери. Така че всъщност не са ни били полезни. И като цяло се съмнявам, че биха могли да донесат някаква полза на някого. Горе-долу по това време приватизирахме домакинския комбинат, в който работех. Искахме да го приватизираме, но не ни приеха ваучери за него.
Клара Хасанова, директор на веригата магазини "Книги":
Точно тогава започнах собствен бизнес и отидох на курсове, за да уча. Там ни казаха как да управляваме по-добрес вашите ваучери, къде да отидете, за да купите акции върху тях. За един ваучер получих девет акции на една фирма, за още две - по една акция на друга. В резултат на това днес съм акционер в две алтайски предприятия.
Валери Костирко, ръководител на консултантската компания Biysk:
Не, не съм го запазил. Инвестиран в Surgutneftegaz. Няма смисъл. Хвърлиха го, разбира се. Това беше добре изградена пирамида в полза на тези, които бяха в Градинския пръстен и разполагаха с необходимата информация.
Александър Орлов, ръководител на ферма Искра (Топчихински район):
Не. Чековата приватизация беше толкова отдавна, че днес дори не помня къде съм си сложил боновете. Разбира се, след известно време разбираме, че това е страхотна комбинация. Но по това време те не го взеха на сериозно. Знайте тогава за последствията от него, не бих се разпоредил с ваучерите си толкова леко.