Император Павел I
Израства като развито, но срамежливо момче. Той беше склонен към рицарски дела, благородни пориви и имаше висока идея да служи на Отечеството. Животът на Царевич обаче не може да се нарече лесен. Отношенията му с майка му Екатерина II могат да бъдат описани като доста сложни.
Самата майка не изпитваше добри чувства към сина си, тъй като го роди от нелюбим съпруг. Павел беше унижен от фаворитите на императрицата, младият мъж страдаше от дворцови интриги и шпиони на майка си. Не го допускат до държавни дела и постепенно младият мъж става жлъчен и подозрителен към околните.
През 1773 г. бъдещият император е женен за Вилхелмина от Хесен-Дармщат (1755-1776). Булката прие православието и започнаха да я наричат Наталия Алексеевна. Минаха 2,5 години и съпругата почина при раждане с бебето.
Но вторият брак със София Доротея от Вюртемберг (1759-1828) през 1776 г. се оказа успешен. Булката след приемането на православието се казва Мария Федоровна. Тя беше красиво и величествено момиче. Тя роди на съпруга си 10 деца. Двама от тях - Александър и Николай - станаха императори в бъдеще.
До 42-годишна възраст Пол остава без работа. С годините младежките му пориви, мечтите за всеобщо щастие и справедливост се сринаха. И вместо тях, подозрението, гневът, желанието да се сложи край на развратния двор на Екатерина и да се принудят всички да служат и да се подчиняват безпрекословно заеха тяхното място.
Бъдещият суверен въплъти тези идеи в имението си в Гатчина. Императрицата го подарява на сина си през 1783 г. Преди това имението принадлежеше на любимия на Катрин Григорий Орлов, но той почина и Павел стана собственик. Тук, заобиколен от предани и верни хора, той се чувстваше в пълна безопасност.
Създадена е малка редовна армия по български образецс желязна дисциплина. Много скоро тази войскова част става най-добрата в българската армия. Обичаите и процедурите, установени в имението, рязко се различават от всичко, което съществува по това време в империята. Впоследствие всичко това започна да се прилага в цялата страна, когато престолонаследникът получи властта.
Годините на царуването на Павел I (1796-1801)
Новият владетел е твърд противник на методите на управление на майка си и нетърпимостта към стария ред се проявява още в първите дни на управлението му. Това се изразяваше в непримирима борба срещу старите устои в армията, гвардията и държавния апарат. Дисциплината се засилва, службата става строга, а наказанията – строги дори за дребни провинения.
Улиците на Санкт Петербург са се променили драматично. Навсякъде се появиха кабини, боядисани в черно и бяло. Полицията започна да хваща минувачите и да ги влачи към гарата, ако пренебрегват имперските забрани за носене на определени видове дрехи. Например кръглите френски шапки бяха забранени.
Цялата армия беше облечена в нови униформи. Войниците и офицерите започнаха да усвояват новите български порядки, които преди това господстваха в Гатчина. Духът на военните започна да витае над столицата. През 1798 г. е въведено отново телесното наказание за благородниците, което е било премахнато по-рано от Екатерина II. Сега всеки благородник можеше внезапно да бъде лишен от ранга си, да бъде подложен на унизително наказание или изпратен в Сибир.
Жителите на Санкт Петербург, събуждайки се всяка сутрин, очакваха да чуят някакъв нов невероятен указ. Беше забранено да се внасят книги от чужбина, на какъвто и език да са написани. През 1800 г. е издаден указ, който забранява пляскането в театъра, докато самият суверен не пляска. Издаден е и указ за забрана на думата "горбат". Въпросът тук е, че носът на императора наистина бешевирнос нос.
Външната политика беше не по-малко екстравагантна. През 1798 г. са сключени военни договори с Англия, най-големият враг на Турция и Австрия срещу Франция. За главнокомандващ на българската армия е назначен Александър Василиевич Суворов, който преди това е бил в немилост. Той застава начело на българо-австрийските войски и разбива французите при реките Требия, Ада и при Нови. През 1799 г. българската армия под командването на Суворов извършва невиждано прекосяване на Алпите.
През есента на същата година Българското царство разваля съюза с Австрия поради неизпълнение на някои съюзнически задължения от австрийците. В резултат българските войски са изтеглени от Европа. Англо-българската експедиция в Холандия завършва с неуспех.
В морето българската ескадра се командва от адмирал Ушаков. В Средиземно море той успешно прогони французите от Йонийския архипелаг. Но тогава съюзът с Англия е прекратен и България започва да се сближава с дошлия на власт във Франция Наполеон Бонапарт. В резултат започва подготовка за съвместен поход на български и френски войски в Индия, която е под британско управление.
Що се отнася доархитектурата, към която всички суверени и императрици не бяха безразлични, при император Павел I изграждането на замъка Михайловски стана най-забележимата строителна площадка. Именно в това творение всебългарският самодържец се опитва да въплъти своите възгледи за архитектурата. Те се основават на романтичните представи за рицарските замъци от Средновековието и на желанието да се създаде нещо напълно различно от дворците от епохата на Екатерина.
За строителство те избраха мястото, където се намираше Летният дворец на Елизабет Петровна. Тя е разрушена и е издигнат замъкът Михайловски. Строителствоработата започва през 1797 г. и продължава по-малко от 4 години. Пред замъка е създаден обширен парад, а в средата К. Б. Растрели е изваял паметник на Петър Велики.
Всичко се оказа точно както веднъж написа самият млад Павел: „Деспотизмът първо поглъща всичко около себе си, а след това унищожава самия деспот“. В резултат на дворцов преврат на власт идва император Александър I.