ИМПРЕГНАЦИЯ в хистологичните методи на изследване

ИМПРЕГНИРАНЕв хистологичните методи на изследване(къснолатински impraegnatio запълване) е специален метод за откриване на клетъчни и тъканни структури въз основа на тяхната различна способност да задържат или възстановяват соли на тежки метали (например сребро, олово, осмий, злато), чиито разтвори са били импрегнирани с микроскопски обекти, поради което определени части от тях се оказват боядисани в черно, кафяво или друг цвят.

Най-важният етап от И. е възстановяването на металната сол, порязването е по-често причинено от редуциращо (възстановяващо) действие на някои вещества, съдържащи се в определени компоненти на тъканите (аскорбинова киселина, адреналин, креатин, глутатион, някои пигменти и др.). В някои случаи обектът се третира с редуциращи реактиви (формалин, пирогалова киселина и др.); понякога слънчева светлина или ултравиолетово облъчване от изкуствени източници, подкисляване, нагряване и др. се използват като редуциращи агенти в I.

В процеса на I. са от голямо значение размерите на междумицеларните пространства на тъканните елементи, електростатичните свойства на микроскопичните структури, размерът на частиците на редуцирания метал и др.. Следователно успехът на I. до голяма степен се определя от метода на фиксиране, рН на използваните разтвори, чистотата на използваните реагенти и други фактори. Чрез промяна на условията на P. е възможно да се постигне селективно откриване на определени тъканни елементи в зависимост от целите на изследването.

I. среброто е по-задълбочено проучено. Успехът на осребряването до голяма степен зависи от подходящата микроскопична и субмикроскопична плътност на тъканните елементи и ниското съдържание на защитни колоиди в тях (виж Методи на сребро).

I. сребърните соли се използват за идентифициране на нервни клетки,невроглиални елементи, периферни нервни влакна и техните окончания (виж метода Bilshovsky-Gros-Lavrentiev), ретикуларна строма на органи, междуклетъчно вещество на епитела и гладките мускули, бледи трепонеми и др.

В. В. Куприянов (1958) прилага I. сребърен нитрат на мембраните на съединителната тъкан за изследване на техните кръвоносни и лимфни съдове. На препаратите стават видими много детайли от структурата на съдовата стена, включително характеристиките на клетъчните елементи. Тази модификация се основава на техниката, предложена от E. I. Rasskazova (1954) за I. нервни елементи.

За да се подобри качеството на препаратите, секциите след I. със сребро често се оцветяват със златни соли (виж Методи на позлатяване). Златните соли могат да бъдат заменени с наситен разтвор на сероводород в дестилирана вода или 25% разтвор на натриев сулфид. Хлорното и хлоридното злато се възстановява в мазнини и богати на липиди, особено миелин, тъканни области, оцветявайки ги в лилаво. От методите на I. със златни соли, методът за откриване на невроглия според Ramon y Cajal (1926) в различни модификации, както и редица методи на I. миофибрили, неврофибрили и нервни окончания, запазиха своето значение.

I. осмият (обикновено осмиев тетроксид) служи главно за идентифициране на мазнини и липоидни вещества (те се оцветяват в маслинено-черни или кафяви тонове). I. osmium понижава разтворимостта на мазнините в абсолютен алкохол, хлороформ, етерични масла и др., в резултат на което този метод има предимство, особено при изследване на миелинизирани нервни влакна. I. osmium се използва и за идентифициране на ламеларния комплекс (комплекс на Голджи) в клетките, както и за фиксиране на клетки с цел по-нататъшна електронна микроскопия (вижте).

Библиография:Морфологични основи на микроциркулацията, изд. В. В. Куприянова, с. 20, М.,1965 г.; Меркулов Г. А. Курс на патологични и хистологични техники, стр. 181, Л., 1969, библиография; P о m e y с B. Микроскопско оборудване, платното с английски. от нем., М., 1954, библиогр.; P около с to и G. I. N и Levinson B. JI. Микроскопска техника, стр. 211, М., 1957.