Индийските езици са
Графика. Като оставим настрана недешифрираните надписи от 4-то хилядолетие пр.н.е. ера, открити в Мохенджо Даро и Нагара, най-старите писмени паметници на Индия принадлежат към много по-късен период: това са надписите на известния покровител на будизма, крал Ашиока (средата на III век пр.н.е.). В надписите на цар Ашйока са представени и двата основни типа древноиндийско писмо: кхароштки, вървящи отдясно наляво, и брахми, вървящи отляво надясно. Първият тип писменост възниква на базата на арамейската азбука в северозападна Индия, в район, който е бил през 5 век пр.н.е. епохи в политическа зависимост от Персия, следователно в района на средноиранската култура; през 3 век Христос. ерата на Kharoshtha изчезва от употреба. Вторият тип древна индийска писменост, брахми, към която се връщат всички по-късни форми на индийски азбуки, е обработка на древната семитска азбука, адаптирана към звуците на древния индийски език; класификацията на буквите според фонетичния принцип, както и промените, направени в азбуката, свидетелстват за голямата езикова работа, извършена върху нея. От началото на Христос. ера се установяват два основни типа брахми – северни и южни. Северната форма на Брахми формира основата на множество по-късни азбуки, от които най-важната е писмеността Деванагари, обичайната форма на писане за текстове на санскрит и пракрит. Бенгалската, ория, гуджерати и редица други азбуки, както и тибетската азбука са тясно свързани с деванагари. Стиловете на палийските текстове също се връщат към северните форми на брахми, откъдето идва съвременната форма на бирманското, сиамското, яванското и цейлонското писмо. Азбуките на древните писмени дравидски езици се връщат към южната форма на брахми. - телугу, канарски, тамилски и др. Заедно с тези усвоени форми на писане в Индияима и използване на чужди азбуки; така че в северна Индия са открити монети с гръцки букви; Несторианските мисионери създават сирийско-малабарската писменост, ислямът широко разпространява използването на арабската писменост; в съвремието се правят опити за използване на латиница.
Библиография: Лит-ра на древноиндийски език. много голям; основното ръководство за древните и средноиндийски езици. и реалности – „Grundriss d. Indo-Arischen Philologie, Strassb., 1896; също на староиндийски: Wackernagel J., Altindische Grammatik, Gottingen, 1896 (библиография на по-стара литература също има); Whitney WD, санскритска граматика; Палец A., Grammatik d. санскритски език; на пали: Henry V., Precis de grammaire pali, 1904; относно новите индийски диалекти: Grierson G. A., The linguistic survey of India, Calc., 1919; Него, Езиците на Индия, Calc., 1903; Beames A., Сравнителна граматика на съвременните арийски езици на Индия, Лондон, 1872 г.; на дравидски: Calawel L., Сравнителна граматика на дравидско-индийското или южноиндийското семейство от езици, 1913 г.; Bloch J., Les langues du monde, 1924 (виж също статии за избрани езици). Според граматическата литература на Индия: Liebich, Zur Einfuhrung in die indische einheimische Sprachwissenschaft ("Sitz. d. Heidelb. Akad." - 1919-1920); библиография на граматическата литература е дадена и от общите истории на древната индийска литература (вж.); според древните индийски графики: Buhler G., Indische Palaographie в гореспоменатия „Grundr. д. индо-ар. Филология“.
Литературна енциклопедия. - В 11 тона; М .: издателство на Комунистическата академия, Съветска енциклопедия, Художествена литература. Под редакцията на В. М. Фриче, А. В. Луначарски. 1929-1939 г.