По пътя към възпитанието на космическото съзнание на детето, Електронна библиотека
По пътя към възпитанието на космическото съзнание на детето
Стремежът към космическата Безкрайност е един от най-добрите човешки стремежи. Осъзнавайки себе си в околния свят, хората винаги са свързвали съществуването си с живота на Космоса. В тази връзка е правомерно да се говори за Космическо съзнание на човека. Терминът космическо съзнание, обозначаващ разбирането на идеята за връзката между човека и Космоса, често се среща в литературата, но няма еднозначно определение [1, 4]. Говорейки за Космическо съзнание, ще имаме предвид усещането на човека под една или друга форма за съпричастност към Космоса и необходимостта от неговото познание. Самата дума "съзнание" се отнася до областта на психологията. Според Големия тълковен речник на българския език едно от значенията на тази дума е „характерно за човека възприемане и разбиране на околната действителност“ [2]. Въз основа на тази дефиниция на съзнанието можем също да дефинираме космическото съзнание като човешко свойство да възприема или осъзнава Космоса. Каква роля играе космическото съзнание в живота на хората? Ако разгледаме известната ни история на човечеството, то до известна степен тя може да бъде представена като история на развитието на идеите за Вселената, като желанието да се осъзнае по-пълно в нея, като история на развитието на съзнанието. Тази идея е изразена от френския биолог и философ Пиер Тейяр дьо Шарден, виждайки посоката на еволюцията в растежа на съзнанието: „Еволюцията е растеж на съзнанието“ [8, p. 193]. Но ако започнем да разглеждаме този въпрос по-задълбочено, тогава ще видим, че е законно да се говори и за еволюцията на Космическото съзнание. Очевидно първият зародиш на космическото съзнание в древни времена е просто съзерцание на звездното небе, което след това се превръща всистематично наблюдение и изучаване. Опитът да се обясни съществуващият модел между земните и небесните явления доведе до появата на система от астрологични знания. По-късно се появява астрономията - най-старата от науките, което показва, че изучаването на небето е една от първите интелектуални потребности на човека. Изучавайки миналото, откриваме присъствието на космизъм и в изкуството. Скални рисунки, изобразяващи небесни тела, датират от далечни хилядолетия. В приложното народно изкуство присъстват космически мотиви под формата на ритмичен орнамент и соларни знаци. Повечето народни празници, ритуали и обреди отразяват именно космически явления. Една от първите представи на човека за Космоса са космогоничните митове за Вселената, митове за боговете, които обитават небето и контролират земния живот. Небето действаше пред човека като насочващо начало. Пространството помогна да се ориентирате в пространството и времето, организира ежедневието. Така в древни времена мирогледът на хората е бил от фигуративен и митологичен характер и това предполага, че човек, дълбоко уверен в съществуването на своята неразривна връзка с Вселената, също е оценявал земните дела от космически позиции. Още в най-ранните етапи на развитие можем да видим първоначалната космическа природа на човешкото мислене. Освен това, поради еволюционни причини за развитие, образно-митологичните и религиозните начини за познание на света, отразяващи една, но много важна - духовната страна на реалността, бяха заменени от научно мислене, отразяващо изучаването на не по-малко важната материална страна на една единствена съществуваща реалност. В резултат на това се губи целостта и единството на светоусещането, но се добавя важна страна от неговото познание - задълбочено изучаване на света на материята, нейното движение ифизични свойства. В далечното минало, поне от древна Гърция, могат да се видят първите признаци на такава промяна в мисленето. Митологичните, религиозните и научните мирогледи се основават на космичността, собствената визия за връзката между човека и Космоса, въпреки че формата и качеството на проявлението на космизма за тях са различни. През следващите векове бяха направени грандиозни открития в областта на изследването на космоса, които неведнъж променяха астрономическата картина на света. Въз основа на гореизложеното стигаме до няколко много важни заключения. 1. Космическото съзнание е коренната характеристика на човешкия интелект. Елементът на космизма винаги е присъствал в човешкото съзнание. Може да се предположи, че Космическото съзнание е част от нашата генетична програма. И това не е случайно. Като част от Космоса и развивайки се по неговите закони, човекът в основата си има космически произход. Много учени и изследователи са убедени в тази идея. И така, А. Л. Чижевски в поемата „Хипократ” заявява: „Ние сме деца на Космоса” [12, с. 34]. Днешните научни теории също говорят в полза на нашия космически произход. Астрономите си представят развитието на Слънчевата система и следователно на Земята и впоследствие на човека от облак газ и прах чрез гравитационно компресиране. Този първичен облак се състои главно от водородни и хелиеви атоми, появили се в началото на формирането на Вселената. По-тежките химически елементи на този облак са около 0,01 части водород. Те са се образували в резултат на ядрени реакции в звезди от ранно поколение и са навлезли в междузвездната среда в резултат на звездни ветрове или звездни експлозии [6]. Това предполага, че в крайна сметка човекът произхожда от най-първичните атоми на Вселената и последващите тежки елементи,образувани в ранните звезди. Може да се предположи, че имайки космически произход, ние имаме в съзнанието си в кодирана форма информация за Космоса и неговото развитие, което подтиква човек да го изучава. 2. Еволюция на космическото съзнание. Елементът на космизма в съзнанието на човека от епоха в епоха претърпя трансформация, приемайки различни форми на виждане за света - от просто съзерцание на величествената картина на звездното небе до религиозна вяра в неговата висша рационална сила или научно разбиране на Космоса. В тази връзка можем да говорим за еволюция на Космическото съзнание, че това е сложен природен процес, който е неизбежен и води до непрекъснато разширяване на знанията за Вселената, тоест до нарастване и качествена промяна на Космическото съзнание. 3. Космическото съзнание е тясно свързано с мирогледа. Тя формира човека като мислещо същество и играе важна роля в живота му. Начинът, по който човек ще отговори на основните въпроси за отношението си към Вселената, с неговата роля в нейното еволюционно развитие, говори за качеството на неговото Космическо съзнание, определя неговата позиция в живота и следователно каква ще бъде бъдещата му съдба. По този начин Космическото съзнание е неделимо свойство на човешкото съзнание като цяло, то е обект на еволюция и е пряко свързано с човешкия мироглед.
Днес основната задача на педагогиката е възпитанието на свободна творческа личност, максималното разкриване на творческия потенциал на децата. Развитието на личността става в процеса на опознаване на околния свят и разширяване на съзнанието. Колкото по-широк е мирогледът на детето, толкова по-пълно и творчески ще се развива неговата личност. Следователно ориентирането на мисленето на децата към Космоса, възпитанието на тяхното космическо съзнание днес може да бъде едноот средствата за максимално развитие на тяхното творческо индивидуално начало. И това вече ще бъде най-висшата креативност, която може да се постигне – Космическа. Като се има предвид горното, можем да формулираме следната цел на космическото образование: развитието на творческо индивидуално начало в детето чрез възпитание на неговото космическо съзнание. Проблемът за космическото образование има свои специфични задачи. Нека се опитаме да формулираме основните от тях: 1. Според К. Н. Вентцел основната задача на космическото образование ще бъде развитието на космическото самосъзнание у детето, т.е. осъзнаването на себе си като неделима част от безграничния Космос. Учителят трябва да доведе до съзнанието на ученика за общността на неговия живот с космическия живот, „че той и целият космос съставляват едно единствено неделимо цяло, което се развива в някаква посока, и че той, иска или не, по един или друг начин участва в този процес на развитие на космическия живот“ [4, с. 210]. 2. Друга важна задача на Космическото образование може да бъде формирането на космоекологично и космоетично мислене като най-важни морални принципи. 3. Развиването на желанието за творческо участие в живота на Космоса е третата задача на Космическото образование. Творчеството и самоусъвършенстването са основната цел на човешкото съществуване и развитие. Всички големи световни религиозни учения са съгласни с това. Следователно изучаването на Вселената трябва да помогне на всяко от децата да стане творческа личност в максималната възможна за него степен. Изпълнението на тези задачи би довело до утвърждаване на човешката личност в Космоса. Подобна позиция не означава пълно отделяне от реалността на живота. Човечеството едва започва да излиза в космоса. И на този етап Космическото съзнание трябвасъчетават както всекидневното съществуване, така и космическото измерение на човека и битието. Предизвикателството е да се подредят правилно приоритетите.
Тъй като космическата природа на мисленето е първоначалното свойство на човешкото съзнание и еволюцията на човека, както видяхме, е свързана с израстването на космическото съзнание, би било много естествено то да се превърне в основа за възпитанието и образованието на учениците. Напоследък много изследователи заключиха, че има глобална криза в образованието. Космическото съзнание е идея, върху която може да се ръководи един нов модел на възпитание и образование. Учителят К. Н. Вентцел също пише за това: „Само космическата култура на човечеството може да го изведе от задънената улица, в която е навлязло. Необходимо е да се изгради нова култура на космическа основа, само това ще доведе до изчезването на всички онези негативни явления, които са били генерирани от културата на миналото, само това ще доведе до изчезването на войните и всички видове антагонизми между народите, ще обедини хората в едно солидарно цяло. » [4, стр. 206].
Една от стъпките към формирането на космическото съзнание може да бъде работата с по-младото поколение в областта на проблема SETI. Сега повечето учени смятат, че SETI е сложен проблем, в който научните, философските и духовните търсения на човечеството са тясно преплетени. Следователно SETI е не само технически и дори не само научен проблем, а проблем на цялата човешка култура. В края на краищата контактът с извънземните цивилизации не е просто предаване и приемане на радиосъобщения, това е взаимодействие на космически култури, много различни по своя характер и ниво на развитие. Затова човечеството трябва да покаже готовност за контакт и разбиране, че той трябва да се основава на сътрудничество и висок морал. Това означава, че съзнанието на хората трябва да се променя и разширява,стане наистина космическо. При справянето с проблема SETI учениците получават възможността да погледнат планетата си отвън и да оценят всичко, което се случва на нея. И това е особено важно за по-младото поколение, тъй като от техния мироглед ще зависи бъдещата съдба на планетата. Справяйки се с проблема SETI, един млад човек може да се почувства Гражданин на Космоса и да осъзнае своята отговорност за съдбата на планетата и Вселената.
Космическото съзнание е присъщо на всеки, има универсален, универсален характер. Космическото съзнание е по-прогресивен начин на мислене, тъй като води до обединение с цялата Вселена, чийто елемент може да се развива само във връзка с всички останали елементи. Развиващото се Космическо съзнание на човек е единственият възможен начин на мислене, който се ражда днес и дава възможност на човек да живее пълноценно и да се развива. Еволюцията е насочена към укрепване на Космическото мислене. Това означава, че с течение на времето човечеството ще мисли все повече в космически мащаби, така че го очаква космическо бъдеще. Както пише К. Е. Циолковски, Земята е само люлката на човечеството и няма да остане вечно на Земята. „Ние утвърждаваме космическата природа на живота като непрекъснат принцип“ [9, 72]. „Проблемът с космическото образование чука на вратата. Нека отворим широко вратите и да се справим с това отблизо. » [4, стр. 206].
1. Бек Р.М. Космическо съзнание. Москва: Златен век, 1994. 2. Голям тълковен речник на българския език. Санкт Петербург: Норинт, 2000. 3. Weinberg S. Първите три минути. Москва: Енергоиздат, 1981. 4. Вентцел: Антология на хуманната педагогика. М.: IDSHA, 1999. 5. Вернадски V.I. Началото и вечността на живота. Москва: Съветска България, 1989. 6. Ууд Джон. Раждането на слънчевата система // Звездочет. 2001. № 5. 7.Рьорих Н.К. Врата към бъдещето. Рига: Vieda, 1991. 8. Пиер Теяр дьо Шарден. Човешкият феномен. М.: Наука, 1987. 9. Преподаване на жива етика. Безкрайност. М.: MCR, 1995. 10. Преподаване на жива етика. World Fiery III. М.: MCR, 1995. 11. Чижевски A.L. Земно ехо от слънчеви бури. Москва: Мисъл, 1976. 12. Чижевски A.L. Стихотворения. М.: Современник, 1987.