Индивидуално поведение на котката
Възникването, естеството и посоката на емоционалното поведение се определят не само от доминиращата в момента мотивация, която играе вътрешна ръководна роля в поведенческата дейност, но и от околната среда, естествената или експериментална ситуация, която изпълнява външна „отправна“ или решаваща роля и определя индивидуалното оцветяване на емоционалния поведенчески акт.
Естеството на реакцията, нейната модалност, както и интензивността ще се определят до голяма степен от набора от стимули-обекти. Реакцията на всяка котка към стимулиращи обекти е строго индивидуална и до голяма степен се определя от характерните особености на това животно, неговия жизнен опит, придобити умения, способност за оценка на ситуацията, отношение към експериментатора и редица други причини.
Ето защо,предида анализирате експериментално предизвиканите промени в емоционалното състояние и поведението на котките и да им дадете някаква качествена оценка. е необходимо да имате ясна представа за най-типичната посока на емоционално-поведенческия отговор на дадено животно при нормален емоционален фон за него, естеството и методите на емоционално изразяване по време на провокации и видовете поведение в различни ситуационни ситуации.
При електрическа стимулация на мозъкамотивационен или емоционален фон се създава изкуствено чрез електрическо активиране на нервния субстрат, участващ във формирането на тези състояния. При такива условия още по-важен е подборът на адекватни стимули-обекти за квалифициране на отговорното поведение.
При животните за емоционалното състояниеекспериментаторът съди само по външни емоционални прояви, които са генетично предопределени при всеки вид и се определятлоза, характерни мускулни контракции, състоянието на козината, положението на опашката, ушите и др. Отлични, изключително точни описания на външния израз на емоционалното състояние на редица животни, включително котки, са дадени от Ч. Дарвин (1872).
Естеството наемоционалнотосъстояние на животните също може да бъде сравнително обективно преценено от техните реакции към тестови обекти във връзка с експерименталната ситуация и, накрая, естеството на груповото поведение. Определянето на модалността на емоционалната промяна при животно е до голяма степен субективно, тъй като наблюдателят неволно интерпретира емоционалните прояви, които се връщат към него от гледна точка на антропоморфизма.
Провеждането наекспериментв условия на групово взаимодействие позволява да се изследват с достатъчна обективност сложни промени в емоционалната и умствената активност на животните и да се анализират такива прояви на тази активност като конфликтно поведение, лидерство в група от еквивалентни и по-слаби животни, поведение в хомогенна група мъжки и в присъствието на женска в групата, селективност на фокуса на яростта, агресия към едно или всички животни в групата и др.