Институционална подсистема t
набор от институции (държавни, партийни, обществено-политически), изразяващи и представляващи интереси с различно значение - от общозначими до групови и частни. Институционалната подсистема на България се определя от Конституцията на Руската федерация, според която държавната власт в България се осъществява от президента на България, Федералното събрание (Съвета на федерацията и Държавната дума), правителството на България, съдилищата на България, държавната власт в съставните образувания на България се осъществява от образуваните от тях органи на държавна власт. Освен това институционалната подсистема на България включва партии – 7 основни партии („ОБЕДИНЕНА България“, „Комунистическа партия на България“, „Либералнодемократическа партия на България“, „ПАТРИОТИ на България“, „Българска обединена демократическа партия „ЯБЛОКО“, СПРАВЕДЛИВА България, „ПРАВО КАУЗА“) и различни обществено-политически организации и движения. Както и Държавния съвет и Обществената камара.
Институциите на власт и влияние изпълняват своите роли въз основа на различни норми (политически, правни, морални и др.). Цялата съвкупност от норми, регулиращи политическите отношения, съставлява нормативната подсистема.В основата на нормативната подсистема България е законодателството, което се състои от федералното законодателство, състоящо се от Конституцията на България и нормативните правни актове на федералните държавни органи, както и законодателството на субектите на България. Важен елемент на подсистемата са моралните и етични норми и правила, политическите традиции, етикетът на политическото поведение, общуването и дейността.
Следвайки тези формализирани и неформализирани правила, политическите субекти влизат във взаимодействия. Формите на такива взаимодействия сакомуникационна подсистема. Комуникационната система характеризира откритостта на властта, нейната способност да участва в диалог, да отговаря на текущите изисквания на различни групи. Елементите на тази подсистема включват канали за предаване на информация на правителството, както и на медиите.
Ако говорим за България, то като цяло в тази област доминират консервативните тенденции и едностранчивостта на комуникационните процеси.
Ситуацията със свободата на пресата в България продължава да буди безпокойство. Въпреки факта, че Конституцията гарантира свободата на словото и свободата на печата, самите български медии не се смятат за свободни, изпитват значителен натиск от страна на властите, преследвани са за упражняване на професионалната си дейност.
Според Freedom House (неправителствена организация със седалище във Вашингтон, САЩ. Основана през 1941 г. Известно с държавата на политическите и гражданските свободи (от 1978 г.) Проучване на 2008 г. за свободата в света, България остава медиите на 174-то място в класирането на нивото на свободата на речта и независимостта на медиите.