Интерактивната комуникация с учителя е възможна чрез електронна кореспонденция
Възможна е интерактивна комуникация с преподавателя чрез електронна поща.
Първата консултация ще се фокусира върху проблеми със стила.
Алгоритъм за стилистичен анализ:
Втората консултация ще бъде посветена на проблемите на текста
Третата консултация ще бъде посветена на анализ на дискурса
Цел:всеобхватен анализ на всички видове съдържание и реконструкция на всички видове значения, вложени в него.Категории на анализа на дискурса:
- съобщение (предмет на речта и начини за нейното езиково представяне)
как си представя и тълкува;
в каква пространствено-времева рамка оперира (минало, настояще, бъдеще, смесване и изместване на времената).
В резултат на последователна работа по курса магистър студент, кандидатстващ за кредит, трябва да знае:В раздел „Стил“:
- дефиниции на основните понятия на стилистиката;
- фактори (тенденции) в развитието на стилистичната система на книжовния език;
- признаци на функционална диференциация на книжовния език;
- модели на стилистично използване на езикови единици в речта.
^ За раздела „Текст“:
- дефиниране на текста, като се вземе предвид неяснотата (различното разбиране) на този термин;
- три аспекта на разбирането на текста: единица от най-високото ниво на езиковата система - речево произведение - произведение на изкуството;
- система от образни средства на текста;
- основните представители на лингвистиката на текста.^ В раздела "Беседа":
- дефиниране на дискурса, като се вземе предвид двусмислието (различното разбиране) на този термин;
- връзката между понятията "жанр" и "дискурс";
- понятия за макро- и микроструктура на дискурса;
- реторически отношения в дискурса (последователност, причина, условие, развитие, фон, алтернатива, аргументация, режим въпрос-отговор и др.); глобална и локална свързаност;
- Обобщете знанията по темите на 3 консултации: „Стил“, „Текст“, „Дискурс“.
- Запознайте се с литературата, препоръчана за всички раздели, направете резюмета на съдържанието на понятията „Стил“, „Текст“, „Беседа“, като обърнете внимание на техните дефиниции.
- Да овладеят системата от ключови думи на курса, да имат представа за съдържанието на всеки компонент на тази система.
- Извършете цялостен анализ на самостоятелно избран текст чрез комбиниране на алгоритмите на стилистичен анализ и текстово-дискурсивен анализ.
- Ако е необходимо, попитайте учителя по имейл.
Критерии за оценкаМаксималният брой точки за изучавания курс е 100. Най-високата оценка за всеки от 3-те раздела е 25 точки; Същият брой точки се дава и за крайния писмен контрол.
Въпроси за самопроверка (самоконтрол) на готовността на студентите за усвояване на учебните материали.
ТЕКСТ.СТИЛ.ДИСКУРС.(парадигмални отношения в условията на съвременната езикова ситуация)
Текст- поредица от речеви единици, обединени от семантична връзка (енциклопедия "Български език"); . последователност от знакови единици, чиито основни свойства са свързаност и цялост (Лингвистичен енциклопедичен речник); съвкупност от подредени по определен начин изречения, обединени от единството на комуникативна задача (университетски учебници).
Любопитни мисли за текстафилософи, които свързват неговата онтология с работата на съзнанието (в лингвистичната наука - стилът на възприемане, стилът на декодиране): „Текстът се формира в текст чрез акта на неговото разделяне, тоест чрез акта на извличане на смисъл. Текстът изисква присъствие. Това е начин за превключване от един Аз към друг, начин за промяна на себе си” (М. Мамардашвили); „текстът е опознаване на себе си в непрекъснато разнообразие от проявления“ (В. ^ Налимов).
И най-новите подходи, които разширяват идеята за стил, извеждайки я отвъд традиционната идея: „Стилът е начин да мислим и говорим за света в неразривна творческа връзка помежду си“ (Никитина С. Е., Василиева Н. В., Експериментален системен обяснителен речник на стилистичните термини. - М., 1996), Когнитивен стил - стил на представяне на информация за света, свързан с типа личност, с индивидуален текстов опит активност; комплекс от вербално изпълнени когнитивни процедури (въз основа на материалите на "Кратък речник на когнитивните термини" - М., 1996 г.). Тези подходи към стила показват, че "външният" стил отстъпва място на стила на вътрешния - активен, творчески акт на създаване на реч.
Дискурсъте поредица от речеви действия, които образуват съгласуван текст, потопен в екстралингвистичен контекст; процес, а не завършен продукт, и протича в присъствието на поне двама участници, които тълкуват взаимно изказванията си и съвместно развиват структурата на дискурса във всеки даден момент (вижте речниците, споменати по-горе).
- Разрешаване на дискусионни проблеми при 3 консултации в курса (в класната стая или по имейл):
- Как функционалната (комуникативна) лингвистика повлия на подходите към анализа на езиковите единици и критериите за норма?
Информацията се превърна в едно от основните богатства на днешния свят. Затлачването с цензура е изобретение на диктатурите, а правото на равно съзнание е един от белезите на демокрацията. Мнозина помнят, че болшевиките разполагаха с информация по етажи: едните за народа, другите за техните слуги, едните за партията, другите за редовите служители. Ситуацията изглежда се промени с разпадането на бившата ни държава, но, както много други възможности, ние все още не винаги знаем как да използваме това. Правото да знаеш и желанието да знаеш не са едно и също нещо.
Преди около 100 години нашата интелигенция е била част от европейската, държавната граница е била лесна за преминаване. Гогол пише „Мъртви души“ в Рим, а Достоевски обикаля известните казина на Европа, губейки хонорари за все още ненаписани романи. Пушкин и Тургенев владееха еднакво добре родния и френския език. Иван Франко спокойно общува с колеги във Варшава, Лвов и Виена и никой не се учудва, че Каменяр може да говори и пише на три или четири езика. По-късно, когато бяхме изтръгнати от нормалната история и човечеството, у нас се появиха мощни цензурни филтри, които не допускаха чужди вестници в страната, нито дори чуждестранни радиостанции, чието заглушаване изискваше милиарди долари.
Интелигенцията израства по особен начин. Тя загуби знанията си за други диалекти, ако не без изключение, то доста масово. Не беше пряко забранено да се учат езици, но престижът и смисълът на подобно обучение бяха загубени в една задръстена държава. Забравих, че да станеш полиглот не е толкова трудно. Дисидентите Владимир Буковски и Йосиф Бродски например научиха много добре английски, единият в зоната, другият в изгнание, но не много от останалитена свобода последва този пример. За какво.
Ние живеем в друг свят. Обединена Европа е поне двуезична. Всеки трети европеец, освен родния си език, говори и английски, 10-12 на сто от анкетираните са посочили като втори език английски или френски, а по пет процента говорят допълнително испански или български. Разбира се, не всички в Европейския съюз обичат Англия, България или Германия, усвоявайки техните речници, но желанието за комуникация, информация разширява полезрението и насочва любопитството.
Днес почти всички видни европейски и малко по малко американски политици вече говорят няколко езика, смятайки това за абсолютно необходимо. Понякога си спомням разговорите си с един американски политик от полски произход Збигнев Бжежински, който явно не принадлежи към русофилите. Но пан Збигнев веднага поиска да говори с него на български, защото смяташе за необходимо да практикува този език, необходим му за получаване на информация и ежедневна работа. Ако сте гледали новини за срещи на европейски лидери, тогава определено ще обърнете внимание на факта, че те говорят оживено, но няма преводачи с тях. Освен в момента на вземане на решения, съгласуване на точни формулировки, президенти и премиери слагат слушалки, без тях през останалото време.
Искаме ли в Европа? Така че е необходимо да общувате с нея на равни начала. Шевченковото „не воювай със своето” се комбинира с неговото „учи чуждо”. Как иначе
Литература за раздел „Текст“
Литература за раздел "Беседа"
- Арутюнова Н.Д. Беседа // Лингвистичен енциклопедичен речник. - М., 1990.
- Van Dyck T.A. език. Познание. Комуникация. - М., 1989.
- Бюлетин на Харковнационален университет. – Харков, 2001. - № 520. – Сер. Филология. – бр.. 33 „Филологически аспекти на изследването на дискурса”.
- Карасик В. Езиковият кръг: личност, понятия, дискурс. - М., 2004.
- Макаров М. Основи на теорията на дискурса. - М., 2003.
- Селиванова Е.А. Основи на лингвистичната теория и комуникация. - К., 2002.
- Серажим К. Дискурсът като социолингвистичен феномен: методология, архитектоника, вариативност. Киев, 2002.
- Филипс Л., Йоргенсен М.В. Анализ на дискурса. Теория и методология. - Харков, 2004.
График за работа в понеделник по дистанционния курс
„Стил. Текст. Дискурс".
-1-
^ ОБРАЗОВАТЕЛЕН МОДУЛ НА ДИСТАНЦИОННИЯ КУРС