Интернет медия 22 апр
Как да влезете във волейбола вместо в леката атлетика, да смените Казан с Кемерово и каква е вашата спортна мечта - в интервю с Виктор Полетаев.
Кемеровският "Кузбас" победи "Газпром-Югра" в първия мач от плейофите дори без помощта на диагонала Виктор Полетаев. Почти веднага след края на играта Полетаев подписа пълноправен договор с Кузбас. Той прекара последния сезон под наем, тъй като Зенит Казан притежаваше всички права върху момчето, но сега по взаимно съгласие той стана пълноправен играч в отбора от въглищната столица на България. След подписването на договора Полетаев в интервю за Championship разказа защо не е играл в последните мачове, колко дълго е мислил за предложението на Кузбас и как се е озовал във волейбола.
Дори не се интересувах от цифрите, посочени в споразумението, а това не е съвсем етично, трябва да признаете: ако играчът искаше, той сам каза поне колко сезона ще влезе на корта под формата на Кузбас. По-скоро ме интересуваше защо най-резултатният волейболист от редовния сезон не играе напоследък. С този въпрос започнах разговора.
- Има лек проблем с коляното, затова лекарите препоръчаха да му се даде почивка. Затова трябваше да пропусна няколко мача, въпреки че тренирам малко, - каза Полетаев.
— Вярно ли е, че сте ходили на консултации при наши специалисти, били ли сте в Германия и Италия? До какво заключение е стигнал Ескулап?
- Решихме, че коляното просто е изморено от натоварванията. Но тъй като ядрено-магнитният резонанс не показа сериозни отклонения, те изготвиха специална програма за укрепване на ставата и решиха да проведат медикаментозно лечение без хирургическа интервенция. Пия разни хапчета, предимно калций.
Но болката не изчезва? Виепродължавам да тренирам? Те дори бяха обявени за мача с Газпром, но така и не се появиха на сайта.
Момчетата се справиха добре и без мен. И сега не чувствам никаква болка. Не тренирам с пълен капацитет. Спазвам напълно препоръките на лекарите. Ако си спомняте, пропуснах няколко мача преди Нова година, когато почувствах силна болка в коляното. След това всичко някак се успокои и аз продължих да излизам на сайта. Това обаче разтревожи лекарите и заедно с лекаря на националния отбор заминахме на консултации в чужбина. Там предложиха щадящ режим на занятия по специална програма.
Кузбас е моят клуб
- Късно ли беше за преминаването ви от Зенит в Кузбас? Може би това трябваше да се направи по-рано?
„Струва ми се, че всичко се случи точно навреме. По-късно щеше да е по-зле. по-рано? Не съм сигурен. Вероятно е правилно, че от този сезон станах играч в титулярния състав и имах добра практика в страхотен клуб. И благодаря на Владимир Алекно, че предприе такава стъпка.
- Съдейки по думите ти, стигна ли дотам, където искаше?
— Да, всичко ми харесва тук. Колективът е приятелски настроен и сплотен. Пълен контакт с треньорите - както с Туомас (Самелвуо - старши треньор. - Прибл. "Шампионат"), така и с Никола (Джолито - старши треньор. - Прибл. "Шампионат"). И успешно, както ми се струва, представяне през сезона беше постигнато благодарение на отборния дух. Ако в "Зенит" имаше изцяло звезди, тогава в "Кузбас" никой не се откроява, всички са равни.
- А това, че бяхте в един отбор с Паша Панков, също изигра роля?
- Със сигурност. Страхотно е, че отново сме заедно. Започнахме с младежки отбори преди пет-шест години, заедно станахме световни и европейски шампиони повече от веднъж, и двамата бяха признати за най-полезните играчи в различни турнири. Ние сме в животание сме приятели, прекарваме свободното си време заедно, а при пътувания живеем в една хотелска стая.
Пример за подражание
Чували ли сте някога името Андреа Сарторети?
— Да, прочетох го. И говореха за него.
— Не, не трябваше.
- Тогава съм готов да ви препоръчам непременно да гледате полуфиналния мач на олимпийския турнир в Атина през 2004 г. между националните отбори на България и Италия, когато този състезател с много подобни на вашите данни - също диагонал, също нисък и също левичар - почти сам, ако можеше, победи нашия отбор. Той има много да учи.
- Благодаря за бакшиша. Определено ще последвам съвета ви.
- Един от козовете ви е отличен сервис, както между другото и при Сарторети. Тренираш ли я по някакъв начин?
- В Зенит на този елемент се обърна повече внимание. В Кузбас се дава приоритет на колективните действия. Случвало се е да останат след тренировка с Влад Бабичев, либеро. Аз тренирах сервиса, той приема.
Челябинск — Казан — Кемерово
- Бихте ли посочили играчите, с които се чувствахте комфортно на терена?
- Знаете ли, отдавна тая мечтата всички момчета, с които играх в младежкия отбор, да се съберат в един отбор и да играят в българското първенство - Паша Панков, Иля Власов, Дима Волков, Женя Андреев, които играха днес срещу нас, други момчета. Но това едва ли е възможно. Но в националния отбор и освен това със същия треньор Сергей Шляпников това може да се случи.
- Как ви харесва Кемерово, как е градът?
В началото беше трудно да свикна. Все пак формирането ми стана в Казан, на който дължа много, поне на волейболните си университети. Но постепенно свикнах. Всъщност аз съм от Челябинск. И там взех първите си уроци по волейбол.
Защо избрахте волейбола?
- Оказа се, че не съм избирал, а съм избран.
- По какъв начин?
— Разходихме се из града с родителите ми. И треньорът по волейбол Людмила Алексеевна Тимофеева се приближи до нас. Не я привличах толкова много, бях само на осем години, а баща ми е висок 197 сантиметра, занимаваше се с лека атлетика. И родителите ми щяха да ме изпратят на лека атлетика. И тогава треньорът набра група точно на моята възраст - родени 1995 г. Така се разболях от волейбола. Отначало уроците се провеждаха само през уикендите, така че нямах търпение за следващата тренировка, буквално изтичах до фитнеса. И тогава бях поканен в Казан и започнах да играя в младежкия отбор на Зенит от 2012 г. След това влезе в националния отбор, младежки, после младежки. Сега наистина искам да играя в първия отбор.