Интернет портал Изследователска дейност на учениците
Михаил Владимирович Глаголев, учител по допълнително образование на Московския държавен отдел за деца и деца (Ю)Т, педагог-организатор на ДНТТМ, младши научен сътрудник в Института по микробиология на Руската академия на науките
Галина Александровна Кочкина, началник сектор по ландшафтознание, ДНТТМ
Главен съдия (StaS): Другарю Кукурузнер, когато съдите, обърнете специално внимание на работата на това момче. Много добра работа. Работа, достойна за 1 място. Между другото, аз съм ръководителят на тази работа. Моля ви - специално внимание!
t. Kukuruzner: StaS, нека преценим обективно и тогава, след като тази работа е толкова добра, ще заеме 1-во място. И така... Не, просто не мога!
StaS: Но защо, защо? Все пак за останалите деца имаме 2-ро и 3-то място!
От разговор между старши съдия от 1976 г. на едно от състезанията в един отМосковските градски съдилища за творчество с един от членовете на журито
В това отношение най-популярни сега са жанровете на докладите, тезисите и статиите, представени на младежки конференции [2]. В секторите и отделите на Московския градски дворец на детското (младежко) творчество (MGDD(Y)T) много такива конференции се провеждат ежегодно, например: „Ние и биосферата“ [3], конференция на сектора на ландшафтната наука и др. Сред конференциите, провеждани в Двореца, има конференции на градско ниво, които официално са получили такъв статут, например „Космически патрул“ и „Поиск-NIT“ [4] и все още не са получили (200 2/2003 уч.г.) градски статут, но е такъвдефакто, например „Осъзнаване на историята” и „Изкачване към изворите” [5]. Подобни конференции се провеждат на базата на други институции за общо и допълнително образование, участващи в организацията на изследователската дейност на учениците(например Московската градска станция за млади естествоизпитатели [6], лицеи № 1502, 1511 и 1533, гимназии № 1503, 1504, 1508 и 1541 [7]). Подобни конференции се провеждат и на федерално ниво (например Общобългарската открита конференция на студентите „Младеж, наука, култура” [8]; Общобългарски конкурс на младежки научни разработки на името на В. И. Вернадски [9]). И накрая, в Двореца се провежда и международна научно-практическа конференция „Езикът като средство за човешка комуникация и неговата роля в развитието на историята, културата и традициите на народите на страните по света“ [10].
За по-нататъшното развитие е от съществено значение нормативната база на конференциите на Двореца да се приведат в общи изисквания. При това основните принципи трябва да бъдат, от една страна, запазването на традициите и „лицето” на всяка конференция; от друга страна, разработването на унифициран подход към следните променливи: 1 - стандарт на представените текстове (обем, структура, дизайн) и представяне (структура, форми, използване на TCO, регламенти); 2 - процедурата за формиране на конкурсни комисии и жури (външни експерти, възможност за колегиално участие на ръководители на работа, насоченост - научна, педагогическа); 3 - изпитна процедура (система от критерии за оценка); 4 - статус на участниците (брой степени - лауреат, дипломи от различни степени) и др. В тази връзка изглежда целесъобразно да се започне разработването на единни изисквания за тези длъжности за всички конференции на Двореца.
Участвайки (в едно или друго качество) в работата на различни конференции повече от две десетилетия, ние волю или неволю сравнявахме какво е добро на една конференция, какво е на друга и какво не е много добро. В резултат на такъв спорадичен анализ, от една страна, и методичното четене на правилата за конференциите, провеждани в МоскваГрадски дворец на детското (младежкото) творчество - от друга страна, имаме някакво мнение за това как бихме искали да видим някаква "идеална" конференция. Разбира се, нашият анализ не претендира за пълнота, по-скоро това са отделни „мисли за...“, но все пак решихме да ги споделим с колегите.
1. Независимост на конкурсната комисия.Конкурсната комисия трябва да бъде компетентна и независима. Това може да се постигне, ако учени от водещи образователни и научни институции бъдат поканени да работят в него, по-специално Московския държавен университет. М.В. Ломоносов и институтите на Руската академия на науките. Правното основание за такава покана могат да бъдат споразумения за сътрудничество между научната институция (или нейно подразделение) и образователната институция, домакин на конференцията. От друга страна, "чистият" учен понякога не разбира спецификата на учебната и научната работа на студентите и се отнася твърде строго към работата - така, както се отнася към работата на своите колеги. В това отношение заслужава внимание опитът от редица конференции за организирането на две конкурсни комисии - научна и педагогическа. Разбира се, ако желаете, можете да заобиколите всяко ограничение. Например, член на конкурсната комисия, който идва от друга институция, може да бъде свързан с организаторите на конференцията чрез приятелски или други връзки, т.е. формално независим, всъщност няма да бъде. Но вероятността за това е още по-малка, докато персоналът на институцията, която провежда конференцията, неизбежно зависи от своя ръководител.
2. Отсъствие на ръководители на оценени работи в конкурсната комисия.В никакъв случай не трябва да има такава ситуация, когато научният ръководител на всяка оценена работа е в конкурсната комисия.
Ако по някаква причина неучастие на ръководители на работа в конкурсната комисияневъзможно, тогава максималната обективност на оценката, очевидно, ще бъде дадена от обратното решение -формиране на конкурсната комисия изцяло от ръководителите на всички работи.
3. Необходимостта от система от формални критерии за оценка.Конкурсната комисия трябва да оценява работата въз основа на строга система от формални критерии.Желателно е да се стандартизира (доколкото е възможно) системата от критерии, така че всички конференции на МГДДЮТ да работят практически по единна система. Очевидно досега за всички конференции, провеждани в двореца, е разработена една или друга система от критерии, но опитът от работата на жури показва, че понякога истинското съдийство не използва тази система по никакъв начин.
4. Добра ли е съществуващата система от критерии?Разработената досега система от критерии не ни се струва задоволителна, тъй като понякога се оценява не детето, а неговият учител (по-точно детето + някой друг, както ще бъде показано по-долу с конкретни примери).
Като пример можем да цитираме такъв критерий като "Оригиналност на темата, методите, подходите" (конференция "Разбиране на историята"). В този случай парадоксът на ситуацията се състои в това, че това е отличен (според нас един от най-добрите) критерий, но само когато темата, методите и подходите са избрани от самия млад изследовател. Но, като правило, всичко по-горе понякога се избира от ръководителя и състезанието на децата се превръща в състезание на техните лидери, в резултат на което двойката „силно надарено дете + обикновен училищен учител“ може да загуби от двойката „обикновено дете + научен асистент“. Могат да се цитират още много примери.
Да разгледаме критерия „Видимост при говорене“ (конференция „Ние и биосферата“). Разбира се, един талантлив млад изследовател трябва да можевизуализирайте вашите резултати под формата на таблици, графики, чертежи, оформления и др. И този критерий може би би бил доста добър, ако имаше гаранция, че той е направил всичко това сам. За съжаление, на практика с помощта на този критерий понякога оценяваме артистичните способности на родителите, в резултат на което двойката „силно надарено дете + обикновени родители“ може да загуби от двойката „обикновено дете + силно надарени родители“.
Трябва да се отбележи, че в системата от критерии на почти всяка конференция има критерии, които според нас оценяват един млад изследовател. Точно тези критерии трябва да се развиват по всякакъв начин. Примери включват критерии като „Собствени изследвания и изследователски опит“, „Владеене на материала“ (конференция „Осъзнаване на историята“); „Ораторско изкуство”, „Компетентност на оратора – отговори на въпроси” („Ние и биосферата”); „Самостоятелност при изпълнение на работата“ („Космически патрул“).
Разбира се, не е възможно напълно да се отхвърлят такива критерии като "Актуалност на темата в момента", "Научна стойност на материала" и т.н., когато се оценява научната работа. Може би трябва да присвоим различни "тегла" на различни критерии, както беше направено по-рано на конференции на отдели. Екология: например „Компетентността на говорещия“ беше оценена от 0 до 5 точки, а „Актуалността на темата в момента“ - от 0 до 3 точки.
Предлагамеда разделим критериите на три групи:
3 - критерии за оценкакачество на отговорите на въпроси(имат най-голяма тежест).
Представяме под формата на таблици предложения списък от критерии за три групи.
Таблица 1. Критерии за оценка на качеството на работата