Интервю с българския плувец Сергей Фесиков

Напреднах, останах в полезрението от детството, след това спечелих много младежки състезания, така че сега се придвижвам стъпка по стъпка към вторите олимпийски игри.

- И веднага започнахте да показвате добри резултати?- Не, естествено, като всички останали, започнах в „басейна за гребане“, но когато стигнах там, водата ме задържа, или по-скоро продължих на водата, един от първите в моята група влезе в голям басейн. Бях малък, силен човек, така че показвах доста добри резултати при деца и младежи. Не искам да кажа, че след 14-годишна възраст веднага започнах да показвам по-добри резултати, но напреднах, останах в полезрението от детството си, след това спечелих много младежки състезания, така че сега се придвижвам стъпка по стъпка към вторите олимпийски игри.

– Имаше ли някаква специална победа в детството ти, която помниш?– Честно казано, дори не си спомням, защото имаше много детски състезания. Имаше победи, имаше поражения, възприемаха се различно. Спомням си, че обикновено не обръщах внимание на други моменти освен плуването. Станах на старта, бях щастлив, трябваше да спечеля, защото бях дете и просто нямаше други мисли. Не мога да си спомня конкретно състезание в момента. Знам, че у дома всичко това е отложено: дипломи, медали. Но аз лично не си спомням такъв специален старт.

- Тогава да преминем към стартовете, които със сигурност ще помните дълго време. Разкажете ни за подготовката за българското първенство и, разбира се, за бъдещата олимпиада.- Рано е да говорим за Лондон, а българското първенство започва след седмица, там ще се решава съдбата на олимпийските билети за нашия отбор. Надявам се и вярвам, че ще успеем, ще се справим самидистанции, квалификационни стандарти и изберете отбора.

– Значи си много предпазлив относно предстоящите състезания?– Не съвсем предпазлив. Просто сега никой не може да каже, че е избран за олимпиадата. Правилата са еднакви за всички. Да, имам олимпийски норматив и за двете дистанции, но сега това нищо не означава. Сега всичко ще се реши на първенството на България. Но мога да кажа едно: ще се боря за най-високите места, защото след Европейското първенство на къс басейн свършихме голям блок работа. Минаха почти четири месеца, през това време направихме много физическа подготовка, много работа във водата. Сега се чувствам страхотно, но ще видим всичко след седмица. Ако всичко работи там, тогава ще имаме буквално една седмица у дома. Три месеца и половина не съм се прибирал, образно казано, вече съм забравил какво е България, какво е дом. Всъщност наистина ми липсваш и много се радвам, че ще се появя в Москва след седмица, това ме прави много щастлив. Следва една седмица у дома, след това аз и отборът ще заминем за три седмици и половина в планините в Невада, след това ще има малко начало, след това състезания в Рим, след което ще имаме целенасочена подготовка за Олимпийските игри. Пак казвам, че не мисля, че трябва да направим сега това, което трябва - да се класираме за отбора. И тогава вече правете планове за Олимпиадата.

- Сега увеличавате ли интензивността на тренировките си или обратното, намалявате ли я за българското първенство?- Вече е свършена много работа. Тези три месеца и половина вероятно ми дадоха повече психологическа умора, отколкото физическа. Но сега, когато започнахме да влизаме във форма, започнахме да намаляваме натоварването, настроението ми започна да се повишава, защото имаше по-малко тренировки. А що се отнася до количеството, тогава два пътиплуваме две тренировки на ден и четири пъти по една тренировка седмично. Сега остават работни моменти, работим върху дистанциите, но основата е техниката, разработването на малки елементи: старт, завой и всякакви такива неща. Те се обработват по-добре, когато тялото се чувства свежо, а не под стрес.

Много спортисти обичат музиката, включително и аз. Винаги слушам преди началото, но не за да се концентрирам върху това или да хвана някакъв ритъм, напротив, за да се разсея, за да не ми пречи нищо.

- Когато тренирахте разстоянието на тренировка, имаше ли случайно поставени рекорди? Може би някои от другите спортисти са показали толкова добър резултат на тренировка?- Никога не съм виждал такова нещо на тренировка. Знам, че в костюми хората плуваха много бързо на тренировка и сега, след като се отдалечихме от гащеризоните, е много по-трудно да покажем резултата. Максималният резултат вероятно се постига на състезания, поради факта, че има пълно разтоварване на тялото, пълна концентрация при скорости. Освен това сега не е толкова лесно да се постигат български рекорди за мъже без гащеризон. Но това е реално и ние ще се опитаме да се придвижим към него.

- Казахте, че е необходима максимална концентрация, за да постигнете резултата. Как си преди началото? Може би слушате музика?– Много спортисти обичат музиката, включително и аз. Винаги слушам преди началото, но не за да се концентрирам върху това или да хвана някакъв ритъм, напротив, за да се разсея, за да не ми пречи нищо. Когато си сложиш слушалките, поне гледай да не мислиш за началото. Слушам ритмична музика, не класическа. Въпреки че някои спортисти, например във Франция, умишлено седнат, слушаткласическа музика и доколкото разбирам, тя им дава определен ритъм на дистанция, който те поддържат, сякаш пеят песен на себе си. Аз не съм такъв, предпочитам младежка музика.

– Може би има конкретни предпочитания?– Не, няма конкретни предпочитания, всичко зависи от настроението. Понякога мога да слушам рап, понякога денс музика. Но повече харесвам някои новости, които сега въртят по радиото, но не от български. Предпочитам чужда музика.

Все още е рано да се говори за Лондон, но българското първенство започва след седмица, там ще се решава съдбата на олимпийските билети за нашия отбор. Надявам се и вярвам, че всичко ще ни се получи, ще направим нормативи на нашите дистанции и ще бъдем избрани за отбора.

– Сергей, как мислиш, че плуването преди 20 години е различно от днес?– Това е интересен въпрос. Ще кажа, че преди 20 години в плуването имаше изявени лидери, които просто движеха плуването напред, като Александър Попов, Денис Панкратов, които бяха с глава над останалите. Сега разликата е, че всеки се е издигнал до определено ниво, високо ниво, спортистите се бият за част от секундата. Всичко се решава в детайлите: докосва, започва. Това вероятно е мястото, където се различава. Разбира се, сега хората успяха да повишат скоростта на друго ниво и това също е разликата. Скоростите се вдигат, въпреки гащеризоните. Хората по шорти стигат световни рекорди, има прогрес, иначе защо тренираме.

– И не е само в плуването. Сигурно като спринтьор сте близо до рекордите на Юсейн Болт, който дава всичко от себе си и на 100-метровата дистанция?- Съгласен съм, обичам да го гледам, защото човекът сякаш идва от друга планета. И много интересно да го гледам. Харесвам го и като шоумен, т.кцял стадион може да дойде на неговото състезание и това е много интересно, разбира се.

– Следите ли други спортове?– Като цяло обичам спорта, следя всичко в света на спорта, все още имам, имам и вероятно винаги ще има част от геймъра в душата ми. Затова винаги следя колективните спортове, аз самият винаги обичам да играя волейбол, футбол и баскетбол. Но сега, за съжаление, все още не мога да направя това, защото се движим към Олимпиадата. Но щом има възможност, винаги съм привърженик на всички спортове. Сега следя Шампионската лига по футбол, баскетболния ЦСКА, на който искам да пожелая успех, защото се справя много добре в Евролигата, особено след като аз самият играя за този клуб, се притеснявам за тях.