ИНТУИЦИЯ, СУСПЕНЗИЯ, ШЕСТИ ЧУВСТВО, НЕОСЪЗНАТО ПРОГНОЗИРАНЕ
Интуиция, предчувствие, шесто чувство.
Интуиция, предчувствие, шесто чувство, несъзнателно предсказание. Статиите в този раздел свидетелстват, че в това чувство няма нищо свръхестествено и за неговото обяснение не е необходимо да се измислят нови науки, достатъчно вече са налични - по-специално психологията.
Интуиция (къснолатински intuitio, от латински intueor - взирам се), способността да се разбере истината чрез пряко наблюдение върху нея без обосновка с помощта на доказателства.
И. се разбира както като инстинкт, който директно, без предварително обучение, определя формите на поведение на организма (А. Бергсон), така и като скрит, несъзнателен първи принцип на творчеството (З. Фройд).
В някои течения на буржоазната философия интуицията се тълкува като божествено откровение, като напълно несъзнателен процес, несъвместим с логиката и жизнената практика (интуиционизъм). Различните тълкувания на Интуицията имат нещо общо - акцентът върху момента на непосредствеността в процеса на познание, за разлика (или в опозиция) на опосредстваната, дискурсивна природа на логическото мислене.
Материалистическата диалектика вижда рационалното зърно на понятието интелигентност в характеристиката на момента на непосредственост в познанието, което е единството на разумното и разумното. Процесът на научно познание, както и различните форми на художествено развитие на света, не винаги се извършват в детайлна, логично и фактологично демонстративна форма. Често субектът схваща сложна ситуация в ума си, например по време на военна битка, определяйки диагнозата, вината или невинността на обвиняемия и т.н. Ролята на интуицията е особено голяма, когато е необходимо да се отиде отвъдсъществуващи методи на познание за проникване в неизвестното. Но интуицията не е нещо неразумно или свръхразумно. В процеса на интуитивното познание не се осъзнават всички признаци, по които се прави заключението, и методите, чрез които то се прави. Интуицията не представлява специален път на познание, който заобикаля усещанията, идеите и мисленето. Това е особен вид мислене, когато отделни връзки на процеса на мислене се осъществяват в ума повече или по-малко несъзнателно и най-ясно се осъзнава резултатът от мисълта, истината. Интуицията е достатъчна, за да възприемете истината, но не е достатъчна, за да убедите другите и себе си в тази истина. Това изисква доказателство.
ИНТУИЦИЯ (вж.-в. лат. intuitio, от intueor гледам), разбиране на истината по нейно пряко усмотрение без обосновка с помощта на доказателства; субективната способност за излизане отвъд границите на опита чрез умствено схващане („прозрение“) или обобщение във фигуративна форма на неизвестни връзки, модели.