Инвестициите на България в американски облигации
Много упорит мит е, че България уж инвестира всички налични пари в икономиката на САЩ, вместо да инвестира в собствената си икономика. Като основа на подобен мит се използват новини от рода на "България увеличи инвестициите си в американския дълг с толкова милиарда долара". Митът е разпространен, включително и в патриотичния лагер, например депутатът от Държавната дума Евгений Фьодоров използва това като доказателство за липсата на суверенитет на България.
Митът лесно се разбива, ако си припомним, че през 2013 г. обемът на инвестициите беше над $160 млрд., а до 2016 г. падна под $100 млрд.
Причината, поради която Българската централна банка като цяло държи част от международните резерви в държавни облигации на САЩ, е проста: за да осигурим международната търговия и да изплатим външните дългове, имаме нужда от значителна възглавница, и то в долари. Най-безопасно е да държите долари в съкровищни облигации, всички други форми на съхранение са или по-малко ликвидни, [1] или по-малко надеждни.
Съдържание
[редактиране] Източници на данни
Американците публикуват данни за инвестициите на различни държави в държавни облигации на САЩ на уебсайта на Министерството на финансите. [3] Ето данните за последната година, а ето и историята от 2000 г.
Таблицата по-долу показва данни за инвестициите на България в държавни облигации на САЩ от 2007 г. [2] в милиарди щатски долари.
[редактиране] ЧЗВ
[редактиране] Как става така, че централната банка на България държи долари в баланса си? Патриотично ли е?
Необходимо е да се поддържат долари в баланса поради необходимостта от постоянно използване на долара в международни разплащания, а именно:
- За закупуване на вносни стоки.
- За разходи, свързани с продажбата на въглеводородии други български стоки (транспорт и др.).
- За изплащане на дългове в долари.
- Да продава чуждестранна валута на граждани, която те да използват при пътувания и др.
Ако централната банка рязко и напълно се освободи от доларовите си резерви, тогава, първо, търговията ще се затрудни за българските компании. Второ, плащанията по дълга ще бъдат увеличени поради невъзможността да се купуват директно долари. Трето, спекулантите ще могат да спечелят богатства от отслабването на рублата.
Ще дойдете в обменното бюро и ще видите курса на таблото, например 300 рубли за долар. Питате Елвира Набиулина как се случи. И тя ще свие ръце: „Виждаш ли, скъпи, ще трябва да поддържам резерв от долари в баланса си, за да бия ръцете на спекулантите, ако е необходимо, но по искане на истински патриоти размених половината от доларите за злато, а другата половина дадох на патриотите, за да построят нов завод върху тях ... "
[редактиране] Но защо да увеличаваме обема на инвестициите в долари?
Всъщност обемът на доларите в баланса на Централната банка намалява. През 2013 г. Централната банка е имала в баланса си 140-160 млрд. долара, в момента са останали по-малко от 100 млрд. долара.
Изпускането на въздушната възглавница още повече няма смисъл: досега значителна част от външната ни търговия е обвързана с долара и плащанията по доларовите заеми все още са значителни - въпреки че преминахме пика на плащанията през 2015 г.
Златно-валутните резерви на България вече възлизат на над 400 милиарда долара. Поддържането на една четвърт от резервите в ГКО на САЩ изглежда напълно оправдана тактика.
[редактиране] Защо не се откажете напълно от долара? Продавате петрол за рубли, търгувате с Китай за юани, а с ЕС за евро?
Така го правим. Процесът на дедоларизация е в ход активно.
След известно време, с помощта на банката на БРИКС и други нови институции, ние ще можем да се откажем от долара почти напълно.
Никой обаче не отменя дългосрочни договори и дългосрочни заеми. Ако една корпорация е взела заем в долари за 10 години през 2012 г., тогава тя ще плаща за него в долари до 2022 г. и няма да е възможно да прехвърлите заема в рубли без сериозни загуби.
Трябва също така да разберете, че процесът на дедоларизация среща сериозна съпротива в нашата бизнес среда: търговците на петрол и акции, например, в никакъв случай не са склонни да преминат към рубли. В условията на пазарна икономика способността на държавата да оказва натиск върху бизнеса е ограничена, така че опитомяването на любителите на зелената хартия не напредва толкова бързо, колкото бихме искали.
[редактиране] Наистина ли имаме толкова дълг?
Държавата практически няма дългове, а корпорациите достигнаха пика си в плащанията по външния дълг през 2015 г., през 2016 г. те трябва да плащат по-малко по дълговете си и като цяло вече са се адаптирали към новата ситуация. Всъщност златно-валутните резерви на България не избледняват, защото ние успешно устояхме на удара, който ни нанесоха американците, откъсвайки ни от доларовите заеми през 2014 г.
Между другото, благодарение на този удар на американците, ние успяхме драстично да ускорим процеса на слизане от доларовата игла. За това трябва да благодарим на Вашингтон – дори и да наложи санкции, без да иска да ни помогне.
[редактиране] Ако толкова много се нуждаем от долари, защо да не инвестираме в местни предприятия?
Това е проблем с ликвидността. Доларите са необходими във формата, в която могат да бъдат използвани незабавно.
Нека направим една аналогия. Да речем, че чакате куриер да ви донесе перфоратор за ремонт. За този случай сте отделили 5000 рубли. Разбира се, би било много по-полезно да се харчаттези 5 хиляди за, да кажем, абонамент за фитнес. Но ако куриерът пристигне при вас в момента, в който нямате пари в портфейла си, какво ще му кажете? Чакай, приятелю, след няколко години ще подобря здравето си, ще харча по-малко за лекари и след три-четири години ще ти плащам?
Така е и с доларите. Разбира се, по-изгодно би било да се инвестира в индустрия или инфраструктурни проекти. Централната банка обаче може да има нужда от пари по всяко време, така че трябва да ги държите там, където можете да ги получите незабавно.
[редактиране] Защо да инвестираме в американски дълг? Няма ли да е по-добре просто да ги запазите под формата на долари?
Съхраняването на пари под формата на пари в брой е глупаво, дори само поради причината, че няма да е лесно бързо да хвърлите кола с долари в брой на фондовата борса, точно както няма да е лесно да платите всяко следващо плащане по дълга в брой.
В банката? Но всяка банка може да се спука - и в тези времена на криза това дори няма да изненада никого.
Остава само един вариант - в задълженията на Министерството на финансите на САЩ. Това е най-бързият и ликвиден начин за съхранение на долари. Пак американците все още не са включили POPS, а дори плащат символична лихва по облигациите си.
[редактиране] Ако е толкова просто, защо медиите не правят този вид образователна програма?
Така наречените "бизнес" медии в по-голямата си част се придържат към строго прозападна гледна точка и активно дружат с нашите банкери - които от своя страна са в сериозен конфликт на интереси с Централната банка. Затова много бих се учудил, ако някой от "бизнес" медиите защити действията на ЦББ - собствениците поставят обратна задача на тези издания.
Сред "бизнес" медиите има откровени разпространители на дезинформация, които ни казватоткровена ерес, за която по съвест човек трябва да бъде лишен от лиценз: например, че Централната банка уж е ограбила държавни служители, като е инвестирала парите им в американски облигации.
Що се отнася до обикновените медии, професионалното ниво на журналистите там е толкова ниско, че те нямат нито желание, нито възможност да разберат тази проста история. Затова обикновените медии – включително и най-видните федерални издания – необмислено препечатват панически възклицания от „бизнес“ медиите, че уж Централната банка подкрепя икономиката на САЩ в ущърб на българската.
[редактиране] Какво ще кажете за централните банки на други страни?
А централните банки на други страни сега източват GKO на САЩ с рекордна скорост. Те трябва да поддържат националната валута и да плащат дълговете си, а в криза това не е толкова лесно [6].
България е в привилегировано положение в това отношение: не само успешно преминахме пика на плащанията по доларовите заеми, но и се сблъскахме с рязко обезценяване на рублата, което, макар и много неприятно, все пак направи нашата индустрия очевидно конкурентоспособна.
Американците ни направиха импровизирана ваксинация срещу кризата със своите санкции – пострадахме през 2015 г., но сега и Централната ни банка, и нашата индустрия се чувстват доста уверени.[7]
[редактиране] Това ще доведе ли България до загуба на пари, инвестирани в US Treasuries?
Няма да стане. Ако Министерството на финансите на САЩ „изръмжа“, това ще означава края на играта за долара – и тогава, заедно с нашите доларови активи, нашите доларови задължения също ще се обезценят. Тоест ние ще си останем приблизително сами.
Централната банка на България, както трябва да бъде за една свестна централна банка, се опитва да работи максимално безопасно. Бъдете сигурни, че има някакъв по-умен начин за разпределянерезерви, нашата Централна банка ще го използва.
[редактиране] Ако нашата Централна банка беше строго подчинена на президента, той нямаше ли да действа по различен начин?
Нека цитираме откъс от статия на финансов анализатор в Crimsonalter: [9]
Изглежда, защо централната банка на Китай да не продаде американски облигации и да задоволи нуждите на държавния банков сектор и правителството на КНР от финансиране в чуждестранна валута?
Вторият въпрос е: защо Китай изобщо трябва да държи валутата в американски облигации, след като тя може да бъде инвестирана в китайската икономика?
Отново апелирам към здравия разум: Чавес, Мадуро и екипът му идиоти и вредители ли са? Или пак има ли смисъл от тази схема?
...навсякъде по планетата (взех само два екстремни примера на държави, любими на патриотичната публика, но те са десетки) има ситуация, при която, от една страна, държавата има резерви, които се съхраняват, включително в американската валута под формата на краткосрочни облигации, но има и заеми в чуждестранна валута, които държавите вземат на международния пазар.
[редактиране] Защо централната банка просто не изкупи обратно дългове в долари тогава?
Самата Централна банка, както и държавата, нямат специални задължения. Корпорациите, от друга страна, трябва да се справят сами с дълговете си: Централната банка само им помага в това, като за кратко дава валутата, която им е необходима за плащания. Тоест Централната банка дори не харчи пари за това: когато корпорацията в крайна сметка реши проблемите си, тя връща сумата, която я е спестила обратно на Централната банка.
Същото важи и за подкрепата на обменния курс на рублата. Просто е невъзможно да купите нещо „в резерв“ тук, трябва да поддържате мощна въздушна възглавница през цялото време.
[редактиране] Няма ли САЩ да конфискуват парите, които държим в облигации?
Много малко вероятно. Първо, цените за репутацията на Съединените щати ще бъдат много високи, може дори да започнатневолен срив на долара. Второ, това ще ни даде правото да не плащаме задължения към американските банки и в резултат на това Щатите по-скоро ще загубят.
И накрая, да не забравяме, че е още по-лесно да се запорират пари в банкова сметка, а големи суми долари неизбежно са заключени именно в американските банки. Тоест прехвърлянето на пари от GKO към сметката по никакъв начин няма да ни предпази от този риск.