Историческа граматика на българския език 2 ) ят (
2) yat (gb) за предаване на специална предна гласна (в старославянски ea, или ea, или y: lgs, dgti).
на древна българска почва той се оказва дори по-жилав от юс малък, може би поради факта, че звукът ж се е запазил дълго време като особен звук в българското произношение. Тя не само отговаря на Петровата реформа на азбуката и става част от новата гражданска азбука, но се използва в значението на e (='e) и през цялото следващо време до съветската правописна реформа, когато накрая тя е премахната.
I. Наличието на така наречените "йотизирани" гласни: i, u wi, id, а също и u, които са били комбинации от буквата i (и "decimal *), над която в древността не е имало точка, със съответната гласна: a, v, a, a, *y (вторият елемент на тази сложна буква - u - е бил пропуснат). Буквите i, u, m са били използвани като в началото на сричка (my, yug, pom), и след съгласни (за да се укаже тяхната мекота: ? smlyu, хора, itm) Буквите p, IA се използват предимно само в началото на сричка: vei, my, 1a? Мекостта на съгласните (които са станали меки в старобългарския изговор) не е имала специално обозначение.
„Йотираните" гласни, с изключение на м и иа, са оцелели дълго време на древната българска почва. Буквата у е оцеляла и до днес. Буквата и е оцеляла и в църковната писменост.
III. Наличието на сдвоени (дублетни) букви за обозначаване на един и същ звук, например: 1) н:і(ї) (звук и). Първата буква се нарича едновременно „осмична“, а втората – и „десетична“, тъй като числовата стойност на първата буква е била 8, а на втората – 10. На древна българска почва те са продължилиизползваха се и двете букви, само "осмична" и започнаха да пишат с наклонена свързваща линия (и), и започнаха да слагат една точка отгоре и "десетична". Освен това от около XIV век. буквата и с краткост (#) влезе в обращение. Десетичен и започва да се пише само в определени случаи, в позицията пред гласната: март (докато в нашите най-стари ръкописни книги, например в Остромирово евангелие, напротив, тази буква, особено I (с две точки), се използва главно след гласни и понякога в началото на собствените имена. Всички тези промени датират от времето преди появата на печата и са напълно отразени в нашите старопечатни книги (църковен печат) и в книги, отпечатани на гражданската азбука.Едва след съветската правописна реформа десетичният знак беше окончателно премахнат.Буквата й в азбуката на Петър също не съществуваше първоначално.
3) z или z ("земя"); s или s ("зелено") (звук z). Втората буква (zelo) е много рядка отначало в нашите най-древни ръкописи, изключително с числова стойност (6). Но впоследствие (от 15 век) той става по-широко разпространен поради проникването му в печатния църковен шрифт и курсив. Следователно вероятно Петър в крайна сметка е запазил и двете букви в реформираната от него азбука. В епохата след Петра "много" все пак излезе от употреба.
4) f ("fert"), є ("fita") (звук f). Та и други букви от епохата на Кирил и Методий са използвани само в заемки: фнлнпъ, фнл*-е «фню, -е-о^ъ. Буквата 0 ("фита") е премахната от нашата азбука едва през 1918 г. във връзка със съветската правописна реформа.
IV. Наличието на сложни и слети букви. Например: * y, n ("uk"), b "(" ery "), fГласният звук у от Кирило-Методиевата епоха се е обозначавал със съчетанието ой, както в гръцката азбука от 9-10 век, или заедно във ви-
de счупен на върха на осмицата и (от o). Наистина в Остромировото евангелие и в другите ни най-стари ръкописи понякога отсъства първият елемент на добавката *y (o), но въпреки това изписването *y е било разпространено в древнобългарската писменост, а след това и в църковния печат, заедно с ", до реформата на азбуката на Петър I, когато най-накрая знакът y се утвърждава като единен знак за гласната y*
Буквата също се е писала в древността с първоелемент ъ (в Остро, световното евангелие - изключително). Ho вече в ръкописи от 11 век. (особено в Изборника от 1076 г.) понякога се среща и надписът ы. С течение на времето, главно от края на 14 век, този вид y придобива превес. Този стил е запазен и в съвременния български (ниснен) език. Предишна 37 38 39 40 41 42 .. 131 >> Следващ