История на библиотечното дело в Северна Осетия
ИСТОРИЯ НА БИБЛИОТЕЧНОТО ДЕЛО В СЕВЕРНА ОСЕТИЯ
Кавказ, красотата и енергията на неговите планини, като магнит привличаха духовно надарени и образовани хора от България и света. Те се стремяха не само да видят Кавказ, да го уловят в поетична линия, научна статия, върху платно, в архитектурна архитектура, но и да останат да живеят тук. А, ясно е, че образованият човек не може без книга. Историята на библиотечното дело в предреволюционния Владикавказ е пример за сложните процеси, протичащи в духовния живот на народите от Северен Кавказ.
Частните и обществените библиотеки са изиграли голяма роля в развитието на културния живот на осетинците. Книги, вестници, списания са станали достъпни за почти всички. С разрешението на властите във Владикавказ и други места в Северна Осетия библиотеките започнаха да се отварят към учебни заведения или на частни начала.
Първата библиотека във Владикавказ се появява през 1862 г. Принадлежеше на Общинското събрание. По-късно (от 1878 г.) тя се нарича библиотека на владикавказкото благородно събрание. Към 1893 г. нейният фонд съдържа 3346 тома, от които около 2500 произведения на български и чужди писатели, а останалите са книги за деца и справочна литература. Освен това библиотеката е разполагала с 5170 списания на български и чужди езици. За град с население от 45 хиляди души по това време това не беше лошо. Но тази библиотека можеше да се използва от много тесен кръг хора - членове на благородното събрание, които внасяха доста значителна сума - 15 рубли годишно.
През 1867 г. с разрешение на губернатора на Кавказ Лорис-Мелников е открита библиотека във Владикавказския клуб, през учебната 1868-1869 г. в Олгинското училище.
През 1870 г. във Владикавказ се появява първата книжарница, а с нея и библиотеката на вдовицата ЕленаЧервинская. До 1891 г. Червинската библиотека съдържа 422 книги от български писатели, 679 чуждестранни и 261 научни. Всеки читател плащаше от 7 до 12 рубли годишно.
От 1872 г. библиотеката на историка и етнографа Д.Я. Лавров. Получавал е 8 вестника и 3 български списания, имал е произведения на Пушкин, Лермонтов, Белински, Некрасов, Добролюбов, Писарев, Салтиков-Щедрин, Глеб Успенски, Шекспир. През 1874 г. Лавров предава библиотеката си на нотариуса Н.Д. Прохоров. Три години по-късно библиотеката на Прохоров вече има повече от хиляда книги, но собственикът фалира и през 1878 г. ги продава на Червинская.
През 1874 г. владикавказкият нотариус Н.Д. Прохоров открива библиотека и читалня в центъра на Владикавказ.
През същата година се появи библиотека в регионалното правителство на Терек, а след това и библиотека във Владикавказското реално училище. Във фондовете на Северноосетинския музей има книги с печата на владикавказкото реално училище.
По време на подема на революционното самосъзнание на масите през 1874 г. в столицата на републиката е създадена нелегална библиотека – тайна „народна библиотека“. Неговите преки организатори са бъдещите членове на владикавказкия кръжок на революционните народници А. Ардасенов, И. Шанаев, Д. Сохиев, Е. Газданов и др. Организаторите на Владикавказката библиотека обърнаха специално внимание на попълването на книжния фонд на библиотеката и ефективното му използване. Един от източниците за попълване на книжния фонд на нелегалната библиотека е частна библиотека на С. Попов. Книжният фонд беше малък, но книгите буквално се предаваха от ръка на ръка. Книжният фонд на библиотеката включваше както периодична литература, така и произведения на българската демократична художествена литература - Салтиков-Шчедрин, Некрасов, Пушкин, Лермонтов и др. Освен това библиотеката включва брошури по селскостопански въпроси, т.к много от организаторите му са с висше земеделско и горско образование.
През мрачните години на реакцията нелегалната библиотека популяризира книгата сред хората. Работата с книгата е извършена в много селища на републиката.
Спомени за първите стъпки на библиотекарството в град Владикавказ, трябва да споменем и E.S. Илин. В началото на 90-те години на миналия век тя отваря книжарница и библиотека-читалня към нея. За ползване на библиотеката посетителите плащаха от 4 до 12 рубли годишно, а всяко посещение в читалнята струваше 5 копейки.
Приблизително по същото време се появи друга малка библиотека на Commerce Club. През 1892 г. тя има около 800 книги, обслужва само членове на клубовете и се намира в лятната ротонда.
1895 г.… Старият Владикавказ… В атмосфера на остра политическа борба тук се укрепват кълновете на демократичната култура, формира се местната интелигенция, която върши страхотна работа: представя култура на местното население. Те бяха различни хора, имената на много от тях са неизвестни, но всички те са достойни за добра памет и дълбоко уважение. Техният принос в историята на развитието на библиотеката в предреволюционния Владикавказ е огромен. Сред тях са онези, които въпреки трудностите направиха възможно откриването на първата публична библиотека във Владикавказ, която беше предшественик на Националната научна библиотека на Северна Осетия-Алания.
ИСТОРИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА НАУЧНА БИБЛИОТЕКА
През лятото на 1893 г. във Владикавказ се сформира група от прогресивна интелигенция, начело с възпитателка, ръководителка на владикавказката женска гимназия Варвара Григориевна Шредерс, приятелка на осетинския поет К.Л. Хетагурова,се зае да създаде обществена библиотека.
Доказателство за приятелството и дълбокото уважение на Коста са стиховете, посветени на нея през различни години:
Мога ли да чакам щастлива среща
За да видите всички в пълна колекция,
Започнете спор, слушайте речи
И шумен смях?
Всички вие, без съмнение, както преди,
Със здрава, радостна душа,
Пълен с непоколебима надежда
Работейки за благото на всички с любов,
В замяна, без да изисквате услуги, Вие не отплащате кръв с кръв,
Като мен, твоя див приятел.
Но дали е в вонящ лазарет
Не може да достигне, така че в света
Понякога мразите всичко?
Съжалявам! - това е мерзост
И преживях повече от веднъж -
Бих сложил край на живота си (без) да съжалявам
Когато нямаше да те загубя с нея.
Само мисълта за среща с нов
Дава ми сили да се боря
С твърдо и сурово робство,
С нужда, с подигравка на съдбата.
И си поставих непосредствената цел
Побързайте да ви видим всички в колекцията,
Дразнете досадното "капка",
Чуйте разговора, спора и смеха...
В тази мрачна столица
Осетин не е спокоен, И още повече в болницата,
Където вехна, вехна, джин...
Празниците са скучни,
Нямам близки приятели тук.
По коридорите се скитат тъжни
Групи бити, измачкани, куци.
Трудните пациенти стенат ...
Има един младеж, който гори сам ...
Вижда естествени изображения, -
Смее се, плаче...
Тук е тихо ... сестрата тича
Загрижени в отделението...
Какво вече. О, тези лица!
Колко лесно е да ги разпознаете по поглед.
О, бягай! - да се отдадете
Насладете се на живота с вас -
Къде да отида с тази болка
Да, куц с патерици.
ОтварянеБиблиотеката беше събитие от културно и политическо значение, една от победите на прогресивната интелигенция на предреволюционна Осетия.
Днес, когато библиотечният фонд е повече от 1 милион тома, е трудно да си представим, че при откриването си той се е състоял само от 50 книги, дарени доброволно от отделни граждани, а скромният й бюджет се състои само от абонаменти, дарения и средства от благотворителни вечери.
В края на 19 век обществената библиотека на Владикавказ формира нов читател, културата на мислене на бъдещия век. Всяка година библиотеката става все по-популярна сред населението. Основният читател на библиотеката бяха младите хора, които под влиянието на събитията от 1905 г. в страната проявиха повишен интерес към политическия живот, буквално прочетоха прогресивната посока, произведенията на М. Салтиков-Шчедрин, Л. Успенски, А. Серафимович и специалния млад М. Горки. Именно от фондовете на тази библиотека в началото на научната си дейност черпят знания учени, които впоследствие получават световно признание: Л. Семенов, Д. Търноградски, Б. Алборов и др.
През 1945 г., във връзка с 50-годишнината от основаването на библиотеката, тя е кръстена на С.М. Киров. От 1965 г. библиотеката става научна и сега е най-големият културен център на Република Северна Осетия-Алания.
Една от значимите страници в историята на библиотеката е 1981 г. - годината на преместване в нова модерна сграда.
Прелиствайки страниците от историята на библиотеката, човек не може да не си спомни тези, които са служили тук вярно и от сърце в продължение на много години.
През стоте години от съществуването на библиотеката много хора я ръководиха, но основателят В.Г. Шрьодерс, В.В. Нигровский, В.Ф. Бацунова и Е.Г. Цаликов.
Персоналът на библиотеката е изключително благодарен на паметта на такива служители като T.B. Шанко, Т.В. Слободской, К.Л. Кочисов, Р. Кукушкина, Б.Н. Ковалева, Е.С. Кесаева, Н.М. Еремеева, С.Х. Елоева, Е.З. Романова, Н.Е. Вишневская, В.М. Steiskal, E.B. Абаева, Н.Н. Абрамова, А.Т. Магдичанская, С.И. Владиславская, А.М. Цаллагова, К.Ф. Митрофанова, Е.Я. Заболотски, Г.А. Басаев, B.I. Ойстрах, К.Д. Христодулиди и др.
Благодарение на усилията на Джусова К.Б., Кузовлева Т.В. и много други библиотечни работници, които сега са на заслужена почивка, в републиката е израснало цяло поколение истински библиотекари и библиографи.