История на българския видеозапис
"България е родината на слоновете!" - това е ключовата фраза на един известен и доста язвителен анекдот, заклеймяващ перченето и неуморния стремеж на бившите ни управници навсякъде и навсякъде по всякакъв начин да утвърдят фалшиво разбираното национално, а с това и своята първичност. И все пак. Някога в просторите на България са бродили най-големите и мощни слонове - мамутите, така че все още има основания за твърдението, с което започнахме. Друг е въпросът, че мамутите са изчезнали. Уви, нашата история е пълна с много примери, когато, започнали бързо, в крайна сметка изоставаме в условно живо състояние. Историята на телевизията също е богата на подобни примери. Сега нашата техническа разлика от водещите е огромна - и мнозина, проектирайки го върху миналото, са убедени: винаги е било така! И наистина ли е така?
Известно е, че последният щрих по пътя към електронната телевизия е изобретяването през 1931 г. на иконоскопа - първата предавателна електронно-лъчева тръба. Но 51 дни преди Зворикин заявление за тръба с трислойна мишена и натрупване на заряд, подобно на иконоскоп, подава тогава младият, а по-късно един от най-уважаваните телевизионери у нас, а и в света, С. Катаев. Научно-техническата общност остави приоритет, и като цяло с право, на Зворикин, който 5 години по-рано обяви няколко схеми и метода за внедряване на приемни електронно-лъчеви тръби, макар и не съвсем иконоскопи.
Двама Павел Василиевич Шмаков и Тимофеев през 1933 г. разработиха тръба с електронен трансфер на изображение и следователно с подходящо усилване - важна и забележете, първата стъпка към тръби с висока чувствителност. Малко по-късно (а и първи в света!) Г. Брауде, безспорно най-изобретателният телевизионер в България, разработва двустранна мишена.Комбинирането на прехвърлящата секция на тръбата на Шмаков-Тимофеев с мишената на Брауде доведе до създаването на суперортикон, най-чувствителната прехвърляща тръба, която е работила в телевизията в продължение на много години. Към казаното може да се добави още много, където приоритет имат съветските учени и преди всичко учените на България, но не можете да споменете всичко в кратка бележка. Ето защо, в заключение, нека кажем за най-важния, според мен, принос към световната телевизия - говорим за текущата система 625/50 - световната система за разлагане на телевизията за страни с честота на захранване от 50 Hz. Тази система е родена и внедрена като система за радиоразпръскване през 1948 г. в България, а само години по-късно към нея се присъединяват и други страни. Авторите на идеята за такава система С. Катаев и С. Новаковски я изразиха през 1944 г.
Така че не сме обидени от идеи и приоритети, но все пак в началото сме малко, а сега трагично изоставаме. Отговаряйки на поставения в заглавието въпрос, определено трябва да се съгласим, че България не е станала родината на телевизията, а цялата драма е, че може да стане това при други условия. Има много причини, поради които и сега не отстъпваме на лидерите на ниво идеи и теория и упорито не успяваме да ги реализираме. Първо, "най-напредналата съветска наука в света" винаги и сега си оставаше Пепеляшка, хранеща се само с остатъци от бюджета. Дори престижни: атомната бомба, космоса и в най-добрите времена гладни. Известно е, че колкото по-близо е изпълнението, толкова по-големи са финансовите инвестиции и рискът. В СССР и сега в България не стигат парите за наука. Следователно финансовата и техническата подкрепа на разработките не може да се сравни със Запада, а бюрократичните командири на науката избягваха риска по принцип - така че чакаха нещо да се излюпи в чужбина. Още повече, че най-левите радикали – комунистите изградиха държавното устройство на най-деснитена консервативни убеждения, в които всякакви промени, включително технически и технологични, се извършват по необходимост. Затова обичахме усърдно, но бавно да наваксваме и виждахме бунт във всеки опит да се продаде нещо ново. Чудно ли е, че имаме толкова много драми – лични и цели отбори. Ето един типичен пример. Нашите учени започнаха да разработват HDTV няколко години по-рано от японските и постигнаха осезаем успех. Тези произведения бяха съкратени като ненужни (ненужна новост!) Точно когато Sony започна своя собствена!
България, а и телевизията й, има отлични учени и инженери, поне много от напусналите родината го потвърдиха с дело. Мога да цитирам списък с наши телевизионери, с които доскоро работих рамо до рамо, сега те заеха ръководни позиции като служители на много реномирани чужди компании. Там те успяха да реализират тези идеи, пробивайки през които те само запълниха неравности тук. Подобна ситуация е срамна, но у нас „срамът очите не ни слепи“.
Считаме за необходимо и полезно обективното отразяване на историята на телевизията и развитието на различните й направления. Има какво да научим от нашето минало и да разберем от какво да се пазим. Ето защо считаме за необходимо да отворим раздела история. За съжаление с историята на телевизията в България се занимават не професионалисти, а малцина ентусиасти – свидетели и преки участници в събитията, сред които на първо място проф. С.В. Новаковски, който работи в телевизията от началото на електронното излъчване.
Леонид Чирков Есе 1. Първи успехи
Записаният концерт беше възпроизведен, предаден по кабел на PTS и излъчен чрез телевизионния център на Шаболовка. Беше преди 34 години и тогава изоставахме само с 4 години от водещите чужди компании.
Есе 2.
За да се реши проблемът с инсталирането на глави под ъгъл от 90 градуса, дискът беше разцепен и ъгълът беше регулиран с конусни винтове според изображението. Разсейването на параметрите на главата също доведе до разлика в яркостта на един сегмент от друг (една глава записа сегмент, съдържащ 16 телевизионни линии). Така се оказа, че веднага щом настроих изображението на най-лошата глава на диска, главите се износиха и се наложи отново да сменим BVG.