История на Хабаровския край - Хабаровски край
Историята на Хабаровския край датира от първите изследователи на Охотск и Амур, които започнаха развитието на далекоизточните територии. Първите селища на българи се появяват на Охотския бряг през първата половина на 17 век. Походите на В. Д. Поярков (1643-1646) и Е. П. Хабаров (1649-1653) поставят началото на присъединяването към българската държава на левобережната Амурска област, заселването на обширни, почти пусти територии. Процесът на развитие на региона обаче е прекъснат от военните действия на империята Цин. Неспособна да прехвърли големи военни сили в Приамурието, България е принудена да подпише Нерчинския мирен договор (1689 г.), според който българите напускат левия бряг на Приамурието за почти век и половина. Развитието на крайбрежието на Охотско море обаче продължи. През 17 век Охотск е главното тихоокеанско пристанище на страната. Към средата на 19 век се предприемат енергични стъпки към връщането на България в Приамурието. Изключителна роля в това изиграха генерал-губернаторът на Източен Сибир Н. Н. Муравьов, Г. И. Невелской, който през 1850 г. основа военен пост в устието на река Амур (Николаевск на Амур). През 1858 г. по спогодба в град Айгюн цялото лявобрежно Приамурие е признато за владение на България.
Първото самостоятелно административно-териториално образувание, включващо територията на региона, е Приморският район с център в град Николаевск на Амур, създаден през 1856 г. През 1858 г. е основан град Хабаровск (първоначално - село Хабаровка, което получава статут на град през 1893 г.).
Обосновавайки необходимостта от създаване на пост близо до устието на Усури, Г. И. Невелской пише до генерал-губернатора на Източен Сибир Н. Н. Муравьов-Амурски в навечерието на първия рафтинг на Амур през 1854 г.:
„Устието на река Усури тук представлява центърът, от който тръгват пътекитеселскостопански селища, до основните райони, по някакъв начин: до Забайкалския регион, устието на река Амур и до пристанищата, разположени по бреговете на региона ... ”Той предвиди географската „столица” на бъдещия град за целия Далечен изток. „В момента тази точка трябва да служи като отправна точка както за комуникация с пристанището, избрано на юг, така и дори за изследване на басейните на Усури и Среден Амур.“
През 1860 г. е създадена нова област - Амурска област с център в град Благовещенск. През 1880 г. администрацията на региона е прехвърлена в Хабаровка с едновременното образуване на Хабаровски окръг като част от региона. През 1884 г. е образувано Приамурско генерално управление с резиденция в Хабаровск, което включва Амурска, Приморска и Забайкалска области. През 1909 г. Приморският край е разделен на 3 района: Сахалин Камчатски и Приморски (център - Владивосток), които включват Хабаровския окръг. През 1920 г. от Приморския край се отделя нова Амурска област с център в Хабаровск, след което се трансформира в провинция, която е част от Далекоизточната република.
През 1922 г. Далекоизточната република (ДРЕ) е премахната и на нейна територия е образувана Далекоизточна област с център в град Чита, а от 1924 г. в град Хабаровск. Регионът включва Амурска, Забайкалска, Камчатска, Амурска, Байкалска, Приморска (със северната част на остров Сахалин) провинции и право на пътя на Китайската източна железница (CER).
Провинциите съществуват в Далечния изток само три години. Районирането на Далечния изток, извършено през 1926 г., замени провинциите с областна система.
През 1926 г. с указ на Президиума на Всеруския централен изпълнителен комитет на територията на Далекоизточната област е образувана Далекоизточна територия с център в град Хабаровск, ввключваше областите Амур, Владивосток, Зея, Камчатка, Николаевски, Сахалин, Сретенски, Хабаровск, Чита.
В момента Хабаровският край включва 236 общини: 29 градски селища, 188 селски селища, 2 градски района (Хабаровск и Комсомолск на Амур), 17 общински района.