История на манастира Света Марина на Андрос

марина
Света великомъченица Марина (Маргарита)
/p>

Бял като гълъб, манастирът Света Марина, стоящ срещу селището Андрос, където извира прочутата вода Сариз, се появява през 1325 г. от Рождество Христово. Тогава в местността Литра се разчуло за чудото на св. Марина, която се явила на стареца-подвижник и посочила мястото в ждрелото, където трябвало да намери нейната икона. Византийският император Имануил II Комнин дава средства за построяването на манастира.

От 16-ти до 18-ти век манастирът опожарява три пъти, нападан от пирати, което в крайна сметка води до загубата на предишната слава на манастира. И през 1743 г. в него остават само петима възрастни монаси.

марина
Манастир Св. вмч. Марини на около. Андрос.
Но Света Марина не искала да остави посветения й манастир в пълен упадък. Тя изпраща йеромонах Софроний в своя манастир, който продава имотите си и с приходите възстановява манастира. През 1746 г. манастирът вече е утвърден като метох. Много девойки от известни и богати семейства на Андрос се облякоха в ангелския образ, а монашеството достигна 100. Всичко това стана по време на пламенната проповед на св. Козма Етолийски, който отново просвети със светлината на Христовата вяра гръцкия народ, стенещ под османско иго.

По време на баварския период, при крал Ото I [1] , през 1833 г. [2] , манастирът е затворен. Превърнат е в конюшня, много от сградите му са заличени от лицето на земята. Чудотворната икона на Света Марина (виж снимката) беше закупена на търг от известната в Гърция фамилия Емберикос. За да не попадне иконата в ръцете на езичниците, тя била поставена в църквата „Пресвета Богородица“ в Хора на Андрос, където чакала връщането си в манастира 146 години.

манастира
Манастир Св. вмч. Марини на около. Андрос.
Измина почти век и половина. Някъде през 1975 г. митрополитът на Сирос, Тинос и Андрос Доротей, скърбейки за изоставения манастир, помоли дякон Киприан да възстанови манастира. Той отказа, защото имаше други намерения. Но през същата нощ Света Марина му се яви и каза: "Аз, Марина, и двете ми духовни сестри, Параскева и Екатерина, бяхме изгонени от манастира с указ на Отон и сега живеем малко по-високо. Отворете манастира и ние ще се върнем там да живеем. Ще ме виждате всеки ден.

Днес архимандрит Киприан Химонас е игумен на манастира "Св. Марина". Тогава той послушал светеца и с лопата в ръце работил пет години за възстановяването на манастира, който от 1976 г. придобива все по-голям блясък. Там, в манастира, се намира чудотворната икона на великомъченица Марина.

Прев. от гръцки монах Владимир (Кудряков)

[2] С правилника от 1833 г. правото да управлява църквата е предоставено на краля.