История на междуетническите отношения в Киргизстан
Несъответствието между етническите и държавните граници, произтичащо от национално-държавното разграничение от 1924-1925 г., доведе до факта, че във всички републики на Централна Азия живеят големи общности от други титулярни етнически групи от региона. Наличието на големи етнически общности, живеещи на границата с тяхната "титулярна" държава, е мощен конфликтен фактор.
Голям междуетнически конфликт между киргизи и узбеки възникна в края на 80-те години, наречен Ош.
През 1989 г.. В Киргизстан се появиха няколко асоциации на строители, които претендираха за земя около Бишкек и други големи градове. В Ош такова сдружение беше обществото "Ош-аймаги", чиито членове на 7 май 1990 г. поискаха да им бъде предоставена земя за изграждането на крайградската колхоза на името на. Ленин, чиито работници бяха доминирани от узбеки. В отговор узбеките издигнаха искания за създаване на автономия и даване на узбекския език на държавен език.
Според следствената група на прокуратурата на СССР в конфликта са загинали около 300 души. По неофициални данни - в пъти повече.
В Киргизстан се намира и таджикският анклав Ворух, който административно принадлежи към район Исфара на Согдска област на Таджикистан. На площ от около 130 хиляди квадратни метра. km живеят повече от 20 хиляди души, 95% от които са таджики, а 5% са киргизи.
От 1980 г Територията на Баткенската област на Киргизстан е арена на дългосрочен конфликт между киргизите и таджиките от съседния регион Исфара на Таджикистан, който се основава на спор за земя и водни ресурси. Сблъсъци между таджики и киргизи са регистрирани в селата Ворухе-Танги през 1982 г. и Матче-Актатир през 1988 г.Ж.
През 1989 г. противоречията ескалираха в междуетнически конфликт, неуспешни опити за разрешаване на който бяха направени през следващата година. През пролетта на 1991 г. сблъсъците се подновяват и таджиките настояват 10 000 хектара киргизка земя да им бъдат прехвърлени за постоянно ползване. Така конфликтът, по време на който президентите на Киргизстан и Таджикистан отправиха взаимни обвинения, премина на междудържавно ниво. Причините, които са го породили, са валидни и до днес. През 1998 г. на територията на Баткенската област отново има сблъсъци за разпределението на водата, след което са създадени съвместни отряди за контрол на разпределението й.
Граничните проблеми на Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан рязко се изостриха в резултат на Баткенските събития. През 1999-2000г въоръжени групировки на Ислямското движение на Узбекистан (IMU) два пъти извършиха набези от територията на Северен Таджикистан към Киргизстан и Узбекистан, които бяха трудно отблъснати от армейските части, а по време на последните битки през 2000 г. възникна пряка заплаха за Ташкент. Опасявайки се от повторен пробив на бойците на ИДУ, Ташкент започна едностранно миниране на границите с Таджикистан и Киргизстан, което доведе до множество жертви сред цивилното население. Недоволството на киргизката страна беше предизвикано от разполагането на въоръжените сили на Узбекистан в анклавите Сох и Шахимардан, което според Бишкек противоречи на международните стандарти.
През пролетта на 2009 г.. междуетнически сблъсъци в Киргизстан се случиха в северната част на републиката, която традиционно се смята за по-спокойна от южната с голямото си узбекско население. Мястото на размириците беше село Петровка в Московска област на Чуйска област, където, заедно с Бишкек, голямчаст от славянското население на републиката. На територията на Чуйска област е съсредоточена около 1/3, а в Бишкек - още 1/3 от българите, живеещи в Киргизстан.
Сред жителите на Петровка има три основни етноса - киргизи, българи и кюрди. Кюрдите се появяват на територията на Централна Азия през съветския период. През 1937-1938г. те са депортирани тук от Азербайджан, а през 1944 г. от Грузия. Различията в манталитета, културата и начина на живот многократно са провокирали напрежение между местното и кавказкото население.
По време на ликвидирането на безредиците бяха задържани 84 души, които бяха отведени в приемния център в Бишкек, включително 11 непълнолетни, които по-късно бяха предадени на родителите им. Няколко души са получили прободни рани, а двама са получили огнестрелни рани по време на сблъсъците.
На 19 май в областния център на Киргизстан, град Джалал-Абад, имаше сблъсъци на междуетническа основа между киргизи и узбеки, провокирани от привърженици на бившето правителство на републиката. Според Министерството на здравеопазването на Киргизстан в резултат на сблъсъците са загинали двама души, 71 души са потърсили медицинска помощ.
Късно вечерта в Ош, където заедно с киргизите живеят много узбеки, имаше голям бой между младежки групи, който прерасна в безредици. Голяма тълпа се събра в центъра на Ош, близо до хотел Алай. Бунтовниците палеха коли и разбиваха магазини. Властите въведоха извънредно положение в градовете Ош, Узген, както и в Карасу, Араван и Узгенски райони на републиката. В Ош са изпратени войски.