История на развитиетохигиенна наука
История на развитието на хигиенната наука
Хигиенните знания, основани на житейски наблюдения, възникват в древността. Първите хигиенни трактати, достигнали до нас („За здравословния начин на живот“, „За водата, въздуха и местностите“) принадлежат на великия лекар на Древна Гърция Хипократ (460-377 г. пр. н. е.). Първите градски водопроводи, болници са построени в Древен Рим.
Досега не само известен, но и известен научен интерес е „Трактатът за хигиената (елиминиране на всякакви увреждания на човешкото тяло чрез коригиране на различни грешки в режима)“, написан от големия арабско-мюсюлмански учен, роден в Централна Азия, Авицена Абу Али ибн Сина (980-1037). Трактатът очертава важни въпроси на хигиената, предлага начини и средства за лечение и профилактика на заболявания, причинени от нарушения на съня, храненето и др.
Но хигиенната наука се развива не само въз основа на емпирични наблюдения, но и, разбира се, като се вземат предвид нови експериментални данни. Тук е необходимо да се припомнят хигиенните указания, написани от французина М. Леви (1844) и английския медицински учен Е. Паркс. Макс Петенкофер (1818-1901) организира първия хигиенен отдел в медицинския факултет на Мюнхенския университет през 1865 г. Той не само изследва факторите на околната среда (вода, въздух, почва, храна), но и създава първата школа на хигиенисти.
От Древна (Киевска, Новгородска) Рус идват и емпирични знания за хигиената. Достатъчно е да си припомним известния трактат за живота на българското семейство - "Домострой", в който се излагат основите на правилното съхранение на храната, обръща се внимание на чистотата и спретнатостта.
Направено е много за опазване на общественото здраве и предотвратяване разпространението на болести в БългарияПетър I, който издава редица укази за санитарното състояние на градовете, за задължителното уведомяване за случаи на заразни болести и др.
Много български лекари изтъкнаха особеното значение на превантивните мерки за предотвратяване на висока заболеваемост: Н. И. Пирогов, С. П. Боткин, Н. Г. Захарьин, М. Я. Мудров.
Н. И. Пирогов пише: „Вярвам в хигиената. Тук е истинският прогрес на нашата наука. Бъдещето принадлежи на превантивната медицина.“ В актова реч, произнесена през 1873 г., друг известен български клиницист, професор Г. Н. Захарьин, казва: „Колкото по-зрял е практичният лекар, толкова повече той разбира силата на хигиената и относителната слабост на лечението, терапията. Най-успешната терапия е възможна само при спазване на хигиената. Само хигиената може победоносно да спори с болестите на масите. Смятаме, че хигиената е един от най-важните, ако не и най-важният предмет на дейност на практикуващия лекар.
В България хигиената като учебен курс по криминалистика (съдебна медицина) започва да се преподава в Медико-хирургическата академия (Санкт Петербург) още с откриването й, тоест от 1798 г. Отначало курсът се нарича „Медицинска полиция“, а от 1835 г. „Медицинска полиция и хигиена“. Самостоятелна катедра по хигиена към академията, първата в България, е открита през 1871 г. под ръководството на частния доцент Алексей Петрович Доброславин (1842-1889). А. П. Доброславин организира опитна лаборатория към катедрата, създава първото българско училище за хигиенисти, написва първите български учебници по хигиена.
В съветския период такива учени като професор Григорий Виталиевич Хлопин, Федор Григориевич Кротков, Алексей Николаевич Сисин, Алексей Алексеевич Минх, Генадий Иванович Сидоренко и много други направиха много за развитието на домашната хигиена.