Историята на развитието на физиката, Социална мрежа на преподавателите
презентацията може да се използва в уроци по физика, конференции, партита, състезания.
Надписи на слайдове:
История на развитието на ФИЗИКАТА. ФИЗИКА И ТЕХНОЛОГИЯ Попълнено от ученици от група 11 PB Силченко Виктория Олеговна, Ткачев Александър Василиевич Ръководител Мелничук Елена Ивановна
Някои етапи в развитието на физиката Учени от Древна Гърция Галилео Галилей Исак Нютон Джеймс Максуел Физика на XX век
Учени от Древна Гърция Аристотел (384 -322 г. пр. н. е.) Аристотел прави много открития, поставя основите на нови науки. Един от първите той откри, че Земята и Луната имат сферична форма. Разбира се, Аристотел не е бил прав за всичко. Той вярваше, че всички тела са съставени от огън, земя, въздух и вода. Ученият вярваше, например, че Земята е в центъра на света, Вселената, той вярваше, че Вселената е сфера.
Учени от Древна Гърция Архимед (около 287 - 212 г. пр.н.е.) Архимед е един от най-великите учени в Древна Гърция. Той изучава законите на действие на лостовете. „Дайте ми опорна точка и аз ще преместя Земята…“ И ученият не се похвали. Той го разбра точно. Архимед е първият, който разбира как налягането в течностите се променя в зависимост от дълбочината, той разглежда условията за навигация на телата.
Учените от Древна Гърция Демокрит (около 460 - 370 г. пр. н. е.) Приносът на Демокрит за развитието на физиката е свързан с развитието и отразяването в материалистичните източници на разпоредбите за атома като някакъв неделим, неразрушим, неподвластен на външно влияние материален индивид.
Галилео Галилей (1564 - 1642) италиански физик, механик, астроном, един от основоположниците на естествознанието. През 1609 г. Галилей построява първия си телескоп. Наблюденията, направени с негова помощ, разрушават „идеалните сфери“ на Аристотел. На Лунатаса открити планини и кратери, Юпитер има 4 спътника. Влиянието на Галилей върху развитието на механиката, оптиката и астрономията през 17 век е безценно. Неговата научна дейност, голямото значение на откритието, научната смелост бяха от решаващо значение за победата на хелиоцентричната система на света.
Исак Нютон (1643 - 1727) Английски физик и математик, който създава теоретичните основи на механиката и астрономията, открива закона за всемирното притегляне, единните закони на механиката, прави огледален телескоп и много други. Върхът на научното творчество на Нютон е "Началата", в които той за първи път създава единна хармонична система от земна и небесна механика, която формира основата на цялата класическа физика. Влиянието на възгледите на Нютон върху по-нататъшното развитие на физиката е огромно. „Нютон принуди физиката да мисли по свой начин, „класически“, както сега се изразяваме ...“ (Вавилов С.И.)
Михаил Василиевич Ломоносов (1711 - 1765) Първият български естествоизпитател със световно значение, човек с енциклопедични познания, разностранни интереси и способности, един от основоположниците на физикохимията. Поетът, положил основите на книжовния език, художникът. Историк, борец за национално просвещение и развитие на самостоятелна българска наука. „... Всички промени, които се случват в природата. Такава е същността на държавата, че колко от това, което се отнема от едно тяло, толкова много ще бъде добавено към друго ... Този универсален природен закон се простира до самите правила на движение: защото тяло, което се движи със собствената си сила, е различно. то губи толкова ony в себе си, колкото съобщава на друг, което движението получава от него.
Джеймс Максуел (1831 - 1879) По-нататъшното развитие на физиката се определя от изучаването на топлинни и електромагнитни явления. Изследването на електромагнитните явления коренно промени научната картина на света. Оказа се, че ниезаобикалящи физически тела и полета. Общата теория на електромагнитните явления е създадена от Джеймс Максуел. Теорията на Максуел обяснява природата на светлината и спомага за разработването на нови технически инструменти и устройства, базирани на явлението електромагнетизъм.
Първият космонавт на Земята Пилот - космонавт на СССР Ю. А. Гагарин