Историята на развитието на тениса
Първото споменаване на игра, подобна на тениса, е открито от историци в древен Рим и древен Египет, въпреки че дори приблизителната дата и място на появата на тениса като спорт не са точно установени. Абсолютно сигурно е, че още през 13 век във Франция е съществувала игра с малка топка, която е трябвало да се хвърли над мрежата с длан. Тази игра се наричаше: "же де пом" (игра с длан).
Също така е надеждно известно, че през 15-ти век, през 1480 г., френският крал Луи XI заповядва топката за тази игра, която първоначално е била направена от парчета плат или конски косми, да започне да се покрива с кожа или вълна отгоре, а на ръцете на играчите се появяват кожени ръкавици.
Тогава някой за първи път се опита да отрази летяща топка не с длан, а с широка пръчка. Така през 16 век се появяват първите ракети, които представляват кръг с опънати въжета.
В Париж една след друга бяха открити специални зали за игра, наречени "трипо". Такива зали бяха оборудвани с голям лукс и никога не бяха празни.
Английски пътешественик, посетил Франция по това време, пише в своите пътни бележки, че във Франция има повече комарджии, отколкото пияници в Англия.
Скоро играта прекоси Ламанша и се озова в Англия, където получи името, познато дори и в наше време: "тенис" (може би от френската дума "tenez" - ето ви).
Първият официален репортаж за състоялия се тенис мач се появява на страниците на английското списание Sporting Magazine в началото на 19 век. Лаконичният доклад гласеше:
„Портмонето от 100 гвинеи беше изиграно през май 1816 г. между Кокс, майстор на тенис корта в Лондон, и Маркезио, майстор на тенис корта в Торино, и беше спечелено от последния след три дни игра.“
В онези дни се играеше тениспредимно за пари, а дълговете на загубилите тенисисти се събираха дори по съдебен ред. Кралете и благородниците можеха да спечелят или загубят големи суми.
По правило играта се играеше на голяма монета, разговорно наричана „корона“, с номинална стойност 60 су. Такава монета се разменяше за четири по-малки деноминации - 15 су, всяка от които беше на стойност една от четирите игрови точки. Тази интересна игра също така доведе до система от петнадесет точки за тенис: 15, 30, 45 и 60.
„Съществува система за броене, наречена „шестдесеткратно“, чийто произход и произход вероятно датира от времето на вавилонската култура (началото на 2-ро хилядолетие, 539 г. пр. н. е. на територията на съвременен Ирак). В тази система първоначалната мярка не беше една, а шестдесет единици. Тази система служи за измерване на ъгли и отчитане на времето. Така че в последния например за единица се приема час (60 минути), а не една минута. По-малките стойности са изразени в него като дроб по отношение на шестдесет. По своята същност тенис броенето е основно шестдесеткратна система, в която се намира примитивна форма на разделяне на цялото на четири части.
Както легендата за 15 су монети, така и изследванията на Улянов обясняват по някакъв начин резултата, приет в тениса. Но трябва да се отбележи, че такава система за броене в съвременния спорт е присъща само на тениса.
Това продължи 10 години. През лятото на 1829 г. непобедимият Кокс е победен от французина Едмон Бар, който след това дълги години държи славата на най-великия играч на Стария свят, нямайки равен до 60-годишна възраст.
С течение на времето характерът и външният вид на играта постепенно се промениха.
Но година по-късно правилата на новата игра бяха допълнени и променени, а самата игра беше наречена "тенис на тревата" ("тенис на поляната" или "тенис на трева"),което включваше игра на открито на трева, за разлика от стария тенис, който се играеше на закрито на дървени подове.
С течение на времето се появяват кортове с различни настилки както на открито, така и в закрити зали, а името се свежда до една дума „тенис“.
За популярността на тениса говори фактът, че той е включен сред само дванадесет спорта в програмата на първите олимпийски игри през 1896 г. в Атина, в които участват само мъже.
Първият олимпийски шампион е англичанинът Дж. Боланд, който победи гърка Д. Касдаглис на сингъл - 7:5, 6:4, 6:1, а на двойки победи и гръцката двойка Касдаглис-Петрококкинос с резултат 6:2, 6:4 с германеца Фриц Траун.
На вторите олимпийски игри през 1900 г. в Париж мъже и жени се състезават на единично, мъже на двойки и за първи път се играе смесена двойка (смесени двойки).
Третата олимпиада се провежда в Съединените щати в Сейнт Луис през 1904 г., на която американски спортисти се състезават за тенис награди.
За първи път на четвъртата олимпиада в Лондон през 1908 г. победителите се определят както на открити, така и на закрити кортове.
На петата олимпиада през 1912 г. в Стокхолм се повтаря същата система за провеждане на игри на открити и закрити кортове: едните през лятото, а другите през зимата, а победителите през лятото и зимата бяха провъзгласени за шампиони на игрите.
Шестата олимпиада през 1916 г. не се провежда поради Първата световна война.
Но на седмата олимпиада през 1920 г. в Антверпен и осмата през 1924 г. в Париж тенисът за първи път е представен във всичките пет категории: единично за мъже и жени, двойки за мъже и жени, смесени двойки. Олимпийските игри в Париж бяха последните за дълго време за тенисисти. През 1926 г. възниква конфликт междуОлимпийския комитет (МОК) и Международната федерация по тенис (ITF) относно статута на тениса. МОК смята тениса за професионален спорт, а олимпийските игри се провеждат само сред аматьори. Така тенисът беше отлъчен от участие в Олимпиадата.
След това многократно се повдига въпросът за връщането на тенисистите в олимпийското движение, но едва през 1968 г. в Мексико Сити, като част от Олимпийските игри, се организира турнир по тенис. Нашите сънародници за първи път се представиха доста успешно на този турнир. В. Короткое зае 3-то място в състезанието на сингъл и заедно с А. Волков също стана бронзов медалист. При смесените двойки победители в игрите станаха 3. Янсоне и В. Короткое.
Изглеждаше, че Мексико Сити върна тениса на Олимпиадата, но тази инициатива не беше подкрепена от столиците на следващите Олимпийски игри за още двадесет дълги години.
Едва на Олимпиадата през 1988 г. тенисът възвърна своето гражданство. СССР беше представен от седем наши водещи спортисти: Н. Зверева, Л. Савченко (Ниланд), А. Волков, Л. Месхи, А. Чесноков и А. Черкасов. Въпреки че не донесоха медали, те приложиха принципа на олимпийците: „основното е участието“.
На Олимпиадата през 1992 г. в Барселона нашите тенисисти за първи път бяха сред победителите: А. Черкасов на сингъл и Наталия Зверева и Лейла Месхи на двойки станаха бронзови медалисти. Но както каза президентът на МОК X. A. Самаранч: „Притежателят на всеки олимпийски медал е незабравим герой на световния спорт.“
Истинският триумф на българския тенис е Олимпиадата през 2000 г. в Сидни: Е. Кафелников става шампион, а Е. Дементиева получава сребърен медал на сингъл.
Олимпийската хронология далеч не отразява етапите на развитие и история на тениса, а само показва мястото му в спорта като цяло.
Тенисът беше един от първите в аматьорския спорт, а след това успя да даде тон и на професионалния. В момента това е един от спортовете, в който се плащат най-високи такси за участие.
Тенисът също има световно първенство, но не официално и много други турнири. Най-значимите турнири са турнирите от Големия шлем, които включват Australian Open, Великобритания (Уимбълдън), Франция и САЩ.
Символичната награда от Големия шлем се присъжда на спортист, който спечели всичките четири шампионата през годината. Малцина са покорили този връх.
Първият собственик на Големия шлем беше американският тенисист Д. Бъдж през 1938 г. Само 24 години по-късно, тоест през 1962 г., австралиецът Р. Лейвър получи Големия шлем, а през 1969 г., играейки с участието на професионалисти, той отново получи Големия шлем и стана единственият двукратен победител в Големия шлем на сингъл в историята на тениса.
В книгата си „Как да печелим в тениса“ Р. Лейвър пише: „Струва ми се, че никой професионалист в света не може да повтори успеха, който постигнах през 1969 г.“
Досега никой не е опровергал това твърдение.
Сред жените американката М. Конъли (1953) и австралийката М. Смит-Корт (1970) станаха собственици на Големия шлем на сингъл. Последната победителка и в четирите турнира от Големия шлем е Щефи Граф (Германия) през 1988 г.
Има "каски" в двойките:
- в мъжките двойки австралийците Ф. Седж-ман и К. Макгрегър (1951 г.);
- в женските двойки - бразилката М. Буе-но (1960), която спечели Откритото първенство на Австралия в двойка с англичанката К. Труман и три други първенства в двойка с американката Д. Хард;
- смесени - австралийската двойка К. Флетчър и М. Смит-Корт (1963), както и О. Дейвидсен (1967), чийто партньор в първенствата на Великобритания, Франция и САЩ беше американецът Б. Д. Кинг, а в Откритото първенство на Австралия - неговият сънародник Л. Търнър.
Много престижна победа във всеки от турнирите от Големия шлем, но преди всичко - в турнира на Уимбълдън. Този турнир се счита за неофициалното световно първенство на тревни кортове. Уимбълдън започва своята история през 1877 г., когато Олимпийските игри все още не са били провеждани. Състезанията се провеждат в пет категории, както и за юноши (до 21 години) и ветерани (над 45 години).