Историята на селекцията на картофи от домашен семенен материал може да бъде сериозно развита
Брутната реколта от картофи в България за последните няколко години е на ниво от 30 милиона тона, казва Евгений Щедрин, ръководител на маркетинговия отдел на КВС РУС. Така през 2013 г. те възлизат на 30,1 млн. т, през 2014 г. - 31,5 млн. т. През 2015 г., според експерта, брутната реколта ще остане на нивото от 2014 г.
Според Шчедрин земеделските предприятия произвеждат само 13% от картофите, фермите - 7%. Останалите 80% се падат на личните помощни парцели на населението. Това е една от особеностите на българския пазар на картофи, който е голям проблем, отбелязва специалистът. В края на краищата, в личните дъщерни стопанства това, което често се използва като семенен материал, е това, което се нарича "нарязване" - малка част след селекцията на картофи за консумация. Тези семена не могат да се считат за висококачествен посевен материал и са подходящи само за получаване на брутен брутен продукт.
По думите му обаче през този сезон се наблюдава тенденция към увеличаване на посевните площи с картофи в стопанствата (основно поради остатъчния посевен материал от предходната година). Причината е проста. През 2014 г. се наблюдава лек спад в доставките на семена от картофи за България (което се дължи на временните ограничения за внос на семена от картофи, които бяха в сила в началото на годината). Освен това в края на лятото на 2014 г. имаше напрегната ситуация (свързана с възможна забрана за внос на картофи от европейски страни), но тези мерки не засегнаха семената и посадъчния материал. Така че като цяло вносът на семена е стабилен. Което не е изненадващо, защото много земеделски производители, особено тези, които работят в България с чужди преработватели, имат интерес да го получат.
Въпреки това, с оглед наполитическа ситуация, заплахата от ограничаване на доставките на семена от картофи от европейските страни все още е налице. Ето защо точно сега е особено важно да се мисли за развитието на местната селекция.
Изисквания на пазара
Също толкова важно е да изберете сортове картофи, които са устойчиви на болести и вируси, казва експертът. Вирусите, които листните въшки разпространяват, засягат добива, качеството и силата на растежа на картофите. Преди това не се отдаваше особено значение. Но сега, в променящия се климат и в условията, при които има все по-малко площи без листни въшки, картофите трябва да са устойчиви на вируси. Също така е важно картофите да са имунизирани срещу бактериални заболявания, тъй като практически няма какво да се бори срещу бактериалните заболявания.
Отделни изисквания има за картофите, преработени за чипс или замразени, продължава Губина. Освен че са с ниско съдържание на захар, тези картофи трябва да имат определен размер на клубените с определено количество сухо вещество. В условията на българския климат обаче е много трудно да се отгледа голяма грудка, а още по-трудно е да се поддържат ниски нива на захари, констатира експертът.
През последните години клиентите, особено големите производители в Южна България, станаха по-внимателни и взискателни към качеството на посевния материал, отбелязва КВС РУС. Това не е изненадващо, защото те получават основната печалба от отглеждането на ранни картофи и за да получат максимален добив, той трябва да бъде с много високо качество.
Думите на експертите се потвърждават от Сергей Пименов, изпълнителен директор на ферма „Искра“ (Новгородска област, растениевъдство). Характеристиките, които фермерите очакват от животновъдите да подобрят, са съхраняемост, добро представяне, устойчивост на болести и неблагоприятни климатични условия исъщо и добри вкусови качества, изброява фермерът.
При избора на сорт на първо място е необходимо да се обърне внимание на района на производство на материала и качеството на семената, както и да се проучат документите, потвърждаващи тази информация, съветва фермерите Евгений Шчедрин. Това обаче не е безусловна гаранция, особено след като визуално разграничаването на елита от втората репродукция е почти невъзможно. Затова при закупуване на патентован сорт е полезно да поискате сублицензионно споразумение и да се свържете с оригинатора, който може да потвърди статуса на конкретна партида, съветва експертът. И при избора на висока репродукция е задължително да поискате резултатите от анализ за наличие на латентна вирусна инфекция и за наличие на бактериални заболявания.
Във всеки случай картофите трябва да отговарят на GOST RF. За да се уверите в това, трябва да вземете проба и да направите анализ на грудките съвместно с инспектора на Rosselkhoztsentr. Също така е важно картофите да не съдържат карантинни обекти.
Надежда за България
Българските семепроизводители, които се фокусират върху качеството и искат да достигнат по-високо ниво на рентабилност, правят предпродажбени тестове на посевния материал за заразяване с болести, продължава Спиглазова. Те също така имат възможност да общуват директно с купувачите, за да реагират незабавно на възникнали проблеми, да дадат препоръки за компетентното отглеждане на култури. Но засега делът на такива компетентни производители на семена все още е малък - около 10% от пазара на картофени семена.
И все пак през последните години се засилва тенденцията към възраждане на родното семепроизводство и селекция, смята Губина. В момента развъждането се комерсиализира: вместо научноизследователски институти, сега частни организации се занимават с развъждане и производство на елитни семена. Тъй катотова е дълъг процес, за пълноценни резултати ще може да се говори не по-рано от 3-4 години, предполага експертът.
Освен това има и други проблеми. Факт е, че възпроизвеждането на първо или второ полево поколение е възможно само при условия, когато картофите не са заразени нито с почвени болести, нито с такива, които се толерират от листни въшки. Такива зони, свободни от болести, включват планински райони и брегове и следователно няма толкова много от тях. В същото време в северните земи има проблем с лоша инфраструктура (няма складове), недостиг на специалисти, непроходимост (оборудването няма да стигне). Съответно е необходима държавна програма, която да предвижда развитието на инфраструктурата, изграждането на пътища и опазването на специални територии.
Какво избират фермерите?
Например на 200 хектара ферма „Искра“ отглежда сорта картофи „Конотоп“, производство на НОРИКА-СЛАВИЯ, сорта „Червен Скарлет“, производство на ХЗПЦ „Садокас“, и „Бриз бяла българска селекция“. Средният добив от всички сортове е 30 т/дка.
От 2008 г. във фермата се използват немски и холандски сортове, разказва изпълнителният директор на "Искра" Сергей Пименов. Земеделецът е доволен от използването им поради високия добив, представянето, както и добрия вкус. От тази година експериментално започнаха да се използват белобългарски сортове. Отзивите на други фермери за тях са много добри, така че Искра очаква съответните резултати. Освен това цената на белия български посевен материал е 2,5 пъти по-ниска от вносния, доволен е Пименов.
Стопанството се опита да засади родни сортове, но представянето им не може да се сравни с чуждите, смята изпълнителният директор. Например, сортът Невски беше тестван. Според фермера показателитепроизводителността беше добра, но клубените бяха неравномерни. Следователно домашният семенен материал трябваше да бъде изоставен.
Според специалистите напоследък най-популярен сред фермерите е сортът Гала – отглеждат го в различни пропорции почти 30% от българските стопанства. Фермерите го избират за добра устойчивост на основни заболявания, добър добив и вкус. В други региони обаче по-търсени са сортовете с червена кожа, като Roko, Red Scarlett, Rosara и др.
Сред сортовете семена от картофи, произведени от RosEuroplant, най-популярните са Bellarosa, Vineta, Jelly. Според ръководителя на търговския отдел на компанията Алексей Изместьев, популярността на сорта Bellarosa се дължи на неговата пластичност, устойчивост на суша и способността да произвежда максимални добиви (до 60 t/ha). Но това е при наличие на поливни системи, допълва специалистът. Не по-малко важни са такива характеристики на сорта като голяма грудка, добро качество на запазване, ниска чувствителност към неспазване на селскостопанската технология. Сред минусите може да се нарече несъвършената форма на грудката.
Що се отнася до сорта Винета, продължава Изместьев, той е много устойчив на болести, има добра съхраняемост и като цяло е непретенциозен. Но за тези фермери, за които формата на грудката е приоритет, специалистът съветва да отглеждат не сорта Винета, а Желе. Все пак внимавайте, предупреждава той - този сорт е чувствителен към неблагоприятни климатични условия.
Фирмени разработки
Цялата развъдна работа в RosEvroplant се извършва от немска страна. Тази работа включва рехабилитация и производство на растения от епруветки, тяхното по-нататъшно отглеждане в оранжерии и възпроизвеждане на полето със строг контрол и фитопочистване. От 2006гВ резултат на изпробване на сортове, подходящи за територията на България, в гамата на компанията се появиха 11 регистрирани сорта картофи. Още 3 разновидности са в етап на държавна регистрация (Централен, Волго-Вятски, Северен Кавказ, Средна Волга, Долна Волга). Фирмата има разработки и в областта на подобряването на качеството на сортовете, които могат да бъдат внедрени в България. За тези цели обаче са необходими висококвалифицирани специалисти, които в момента са трудни за намиране.
В RosEvroplant няма отделни полета за отглеждане на картофи за консумация, но компанията продава големи (над 55 mm) картофи за семена като хранителни картофи. С други думи, това, което според GOST не е подходящо за засаждане (а това е около 20%, в зависимост от сорта), се продава като храна.
В Syngenta най-новите разработки в областта на контрола на вредителите и болестите са насочени към подобряване на ефективността и екологичността на продуктите за растителна защита на картофите. Не е тайна, че някои препарати, остарели, но традиционно използвани за защита на картофите, са опасни за здравето на потребителите, казва Спиглазова, затова Синджента разработва и въвежда нови средства за защита срещу болести, неприятели и плевели, които са високоефективни и в същото време отговарят на изискванията за безопасност.
KVS RUS също се занимава активно със селекцията. Например в опитната станция в Нагеле (Холандия), която разполага с размножителни и опитни обекти, е създаден изследователски център, в който работят и производствени специалисти. И климатичните и географски условия на низината Noordoost, разположена в центъра на холандския регион за отглеждане на картофи и близо до Държавния инспекторатза сертифициране, дават възможност да се получат оптимални условия за отглеждане на сортове, казва Шчедрин.
Във фундаменталните изследвания KWS POTATO B.V. разчита на постиженията в областта на селекцията на други култури, чиято селекция също се извършва от KWS. Развъдният екип използва възможностите на съвременните биотехнологични методи на изследователския институт на компанията KBC, разположен в Айнбек (Германия), а също така участва в съвместни проекти с други организации. За да се създадат оптимални сортове за различни региони, селекцията се извършва при различни климатични условия.
Наред със създаването на елитен или разплоден материал, KVS RUS произвежда годишно около 100 000 семенни клубена (нови сортове картофи) за търговска продажба. Още по време на създаването, потенциално интересни нови сортове се изпращат на клиенти в повече от 35 страни, за да бъдат оценени според различни качествени и количествени критерии. В крайна сметка се избира перспективен посадъчен материал от картофи, който се размножава от холандски производители в достатъчни количества.
Проблеми на семепроизводството на картофи
В допълнение към основата е необходимо също да се финализират GOST за семена и търговски картофи и да се присъединят към стандартите на UNECE, продължава Губина. Така Съюзът на участниците на пазара на картофи и зеленчуци (Картофен съюз) стана съразработчик на междудържавния стандарт „Картофи за семе“ съвместно с Федералната държавна бюджетна научна институция Общобългарски научноизследователски институт по картофи. А. Г. Лорха (ФГБНУ ВНИИКХ) и Федералната държавна бюджетна институция „Български селскостопански център“ (ФГБУ „Росселхозцентр“). Нужни са и субсидии за картофи. „Обещаха 10 хиляди рубли/хазасаждане на картофи, но досега фермерите не са получили тези пари “, огорчен е експертът.
В Синджента обаче смятат, че на първо място е необходимо общото развитие на българската семепроизводствена програма за картофи. Много ферми са изключително заинтересовани от това, но нямат необходимите знания и възможности да реализират интересите си. Имаме нужда от обучителни програми, курсове, където производителите ще получат информация за това какво е оригинално семепроизводство, как да започнат да произвеждат свои собствени семена, каква подкрепа може да предостави държавата по този въпрос.В края на краищата, много ферми все още работят „по стария начин“, без да използват най-новите тенденции в развитието на селскостопанските технологии, новостите в областта на растителната защита, областта и как да се справят с това.