Историята продължава
Заглавие: Историята продължава. На ръба на ножа.Автор: LanaLunaБета: Manya Lion CubFandom: Bishoujo Senshi Sailor MoonПерсонажи (сдвояване): Mamoru/Usagi/Seiya, Senshi, Motoki и др., OFC, OMCРейтинг: NC-17G enres : Романтика, Драма, СтрашноХентай: ДаСтатус: ЗавършенРезюме: Любов. болка. щастие. живот. Думи! Но не и за сърцата, на които им е писано да бъдат заедно, дори когато мечтите се разпадат и отчаянието изпълва до краен предел. Всичко на този свят не е вечно, но докато дишаш и изпитваш болка си жив! В крайна сметка животът е непрекъсната поредица от непоносимо щастие, чието име е любов. Определено героите от това произведение ще се сблъскат с трудни изпитания, често ще се налага да се губят и намират един друг, а съдбата всеки път ще се отнася жестоко с душите им, леейки собствена мелодия от сълзи в сърцата им.Предупреждение: все още OOC, въпреки че зависи от читателите
1 2 3
От любовта до омразата една крачка
- Боже мой!! Ами…” Усаги потръпна, когато си спомни Мамору и Анееел. Картини на този ужас се появиха пред очите й и доведоха момичето в състояние на паника. - Какво?? докторът се уплаши. - Мамору, той ми изневери!! Господи... – от метличиносините очи на момичето отново потекоха сълзи, но Ами уверено ги избърса с пръсти. -...Не смей да плачеш. - каза строго увереният воин на синята планета, гледайки в сините очи на приятеля си. Не смей, чуваш ли!? - Но не мога да помогна. Толкова ме боли, Ами, че стомахът ми се свива... - Усаги внезапно докосна ръцете си до частта от тялото си, за която се тревожеше преди няколко часа. …Кръв… Вик… Бебе… Усаги преглътна. Но не и това... - Ами, ами детето? - уплашено попитало момичето в очакване на присъдата. Ами не знаеше какво да каже.Всъщност не знаех как да представя информация. Лекарят се страхуваше да не нарани своя пациент, най-близкия си приятел. „Усаги…“ прошепна бавно момичето и извърна лице настрани, надявайки се да скрие вълнението си, но принцесата гледаше толкова внимателно, че Ами усети, че вътрешностите й се преобръщат от този поглед. - Какво не е наред? — попита жално Усаги. - Усаги, аз... съжалявам... - За какво? - Усаги хвана синеокия Меркюри за ръката и този, като токов удар. - Вие загубихте детето си... - прошепна на един дъх лекарят, опитвайки се да не гледа пациента в очите. Когато Усаги изпищя, опитвайки се да прекрачи още една болка, образувана в дълбините на душата й, Ами потрепна и се опита да прегърне приятеля си. Но се оказа, че не е толкова лесно... Лицето на момичето потръпна от внезапния пристъп на сълзи и нищо не можеше да ги източи, само смъртта... - Бебе... Бебе... Бебе... Малката ми дъщеря, която никога няма да се роди... колко жестоко... празно... няма нищо вътре в мен... Мамору. Това е по твоя вина. Всичко заради теб, мразя... мразя те. Ти съсипа живота ми. - повтаряше момичето като навито, плашейки лекаря с оплакванията си - Ами, Господи. Усаги изкрещя още веднъж, опитвайки се да се овладее, но, уви, болката беше непоносима. - Успокой се, моля те, не бива да се притесняваш... - опита се да прегърне отново приятелката си Ами и също се разплака, гледайки как страда. - Не издържам повече, стига ми!! - принцесата на луната се опита да избяга от ръцете на воина Меркурий, но ръцете й не бяха допуснати. - Усаги, моля те, не прави това!! Не плачи, трябва да си силен!! - Не. - извика момичето. „Не искам да живея…“ Викът на Усаги беше като мъченически вик и Ами я съжали… защото дори не можеше да си представи, че нейната принцесасе усети в тази ситуация. … - Не, няма да отидеш при нея!! Макото беше възмутен, блокирайки пътя на Мамору, така че той дори да не си помисли да прекрачи прага на стаята на Усаги. В края на краищата това, което причини всичко това да се случи, беше негова вина, а Юпитер при никакви обстоятелства не искаше повече да наранява принцесата си. И при вида на Мамору тя можеше бог знае какво да прави със себе си. - Пусни ме, трябва да я видя... - възмути се брюнетката, опитвайки се да нахлуе в отделението, но Мако го избута настрани. - Да не си посмял!! Дори да се доближиш до нея… забрави. „Макото…“ Мичиру изглеждаше леко изненадана, докато гледаше приятеля си. - Не видя това, Мичиру! Не видяхте истерията й, очите й в момента, в който светът й се срина. И това е всичко, което той е!! Някой, но Мамору няма право дори да говори с нея... - Дори не искам да питам какво направи. — изсъска Сейя — Ще те убия с голи ръце! Музикантът понечи да се нахвърли върху принца, но ръцете на Харука го блъснаха в стената. - Не варете!! – хвърли Уран, а устните на Сея се превърнаха в равномерна напрегната линия. Нямаше да му навреди да се успокои. - Трябва да съм с Усаги!! — продължаваше да повтаря Мамору, като заведен. В момента нищо друго нямаше значение. "И никой няма да ме спре, дори и ти..." Мамору отново се втурна към вратата, но тогава се чу писък, който накара всички да потръпнат: ...Усаги! Моля ви, не правете това! Не плачи, трябва да си силен. ...Не. не искам да живея Мамору замръзна на място, когато чу тези думи. Той внезапно искаше да направи всичко, за да накара Усаги да се усмихне отново и това, което чу, забрави завинаги... Всичко, само да я чуе как се смее. Всичко, само да видя радостните й очи, пълни с живот. "Не искам да живея!" - прозвуча в главата му като присъда към самия него и Мамору твърдо реши, че трябва поне да види Усаги. И дори Макото няма да го спре... Без да каже дума, принцът рязко отблъсна момичето, което все още стоеше на пътя му, и като отвори вратата, се озова на прага на отделението. - Махай се от тук!! Ами изпищя, реагирайки мигновено, за да попречи на Мамору да вземе дума. „Усаги…“ каза момчето, без да обръща внимание на протестите на доктора, и очите му срещнаха тези на неговата принцеса. БОЛКА! НЕНАВИСТ! Usagi беше толкова паникьосан, че тръпки пробягаха по гърба му и сърцето му започна да бие лудо. Непоносимо... да го видя. Мразя! - Вън ... - прошепна блондинката. В гърдите й не остана капка въздух – Махай се, предателко!! Усаги изпищя, стискайки одеялото в крехките си пръсти. - Мразя те. Това е по твоя вина!! Далеч. Излез. Нямаше кой друг да задържи Мамору. Той излетя от отделението като куршум, а щом излезе от болницата, сърцето на момчето беше тотално разбито. Какво му оставаше сега? За какво... да живея?