Италиански приказки приказки - Кое е по-важно
Веднъж двама приятели спориха от какво зависи щастието.
– И няма какво да му мислим! — възкликна единият. - Парите носят щастие. Знаете как станах поет. Никой не искаше да печата стиховете ми. Но леля ми почина, остави ми наследство, аз ги отпечатах сам. Оттогава не е имало съобщение от издателите. Ако не бяха парите на леля ми, никой нямаше да разбере, че съм поет.
— Глупости — прекъсна го вторият. Всичко се решава от съдбата. Сега ме смятат за най-добрия певец в Италия. И дълго време никой не искаше да ме слуша. Затова пях само на рибите на морския бряг. Съдбата щеше да каже, че самият граф Луиджи се возеше на лодка в този час. Графът ме чу и ме покани да пея на бала в чест на неговата булка. Всичко започна от там. Къде са парите в това? Съдба, приятелю, съдба!
Поетът и певецът спореха, спореха, но не се съгласиха за нищо и излязоха на разходка.
Те излязоха от къщата и се лутаха накъдето им погледнат очите. В покрайнините на града те видяха порутена колиба.
На прага на хижата седеше млад мъж, целият в дрипи, и свиреше на китара.
„Слушай, приятелю, виждам, че си прекарваш чудесно! — извика поетът на младежа.
„Какво е забавно – отговори той, – когато човек не е ял нищо вече втори ден.
Тогава защо свириш на китара? – попита певицата.
- Да, разбирате ли, китарата е всичко, което баща ми ми остави в наследство!
Приятелите се спогледаха, защото и двамата си помислиха едновременно: „Може би това е, от което се нуждаем! Тогава ще разберем кое е по-важно.”
Всеки извади петдесет златни монети от джоба си и ги даде на китариста.
- Колкото сто скуса! — възкликна младежът. „Благодаря ви, господа.
Спестете своята благодарност. Точно след една година ще дойдем да разберем дали тези пари са ви помогнали“, казаха приятелите и се върнаха.
Щом изчезнаха зад един завой на пътя, Алсид - така се казваше младият мъж - си каза:
— За начало ще купя толкова колбаси, колкото ми влизат в стомаха. И тогава ще помисля как да се разпоредя с неочаквано богатство.
Депозира пари за подплатата на баретата си и отиде до магазина.
Преди Алсид да направи дори десет крачки, изведнъж - нечувано нещо! - голяма рошава врана полетя от клона на маслиновото дърво, сграбчи с ноктите си баретата на Алсид и полетя заедно с баретата.
— Крадец! Дай ми парите!”, извика горкият Алсид.
Но враната само размаха по-бързо криле и скоро изчезна от погледа.
Мина една година. Поетът и певецът отново дойдоха в хижата на Алсид. Дори не се наложи да чукат, защото Алсид, както и първия път, седеше на вратата и свиреше на китара.
- Как - възкликнаха приятели, - още ли дрънкаш на китарата?
- И какво друго мога да направя - отвърна унило Алсид, - ако една рошава врана ми отне щастието заедно със стара барета.
И разказа кратка, но тъжна история.
- Е - обърна се певецът към поета, - нали казах, че съдбата изпраща щастие и нещастие? Нека някоя врана иска да спи в гнездо не на голи клони, а на мек парцал. Но ми обясни защо й трябваше баретата на Алсид точно в момента, в който той сложи парите в нея.
– Глупости! — прекъсна певеца поетът. „Ако гарванът не беше откраднал парите, Алсид щеше да живее щастливо досега. Не, приятелю, парите са всичко.
С тези думи поетът бръкна в джоба си, извади още сто скудо и ги подаде на Алсид.
Алсид започна горещо да благодари на приятелите си, но те махнаха с ръка, обещаха да дойдат точно след година и си тръгнаха.
Този път Алсид реши да бъде по-умен. Отивате в магазина за колбаси, незабрави, че преди година не успя да яде колбаси, той заби една монета в бузата си, а останалите деветдесет и девет внимателно скри. Където се сетите - в старата обувка, просната в ъгъла.
„Сега никоя гарвана няма да го получи“, каза той, много доволен от хитростта си. „Да, и крадецът няма да бъде изкушен от такива боклуци.“
Междувременно, докато Алсид отиваше до магазина, се случи това: съседска котка се скиташе в колибата, която собствениците хранеха само когато те самите бяха сити, и това никога не се случи. Котката претърси цялата стая, но, разбира се, не намери нищо за ядене. Изведнъж от дупката изскочи мишка. Котката е зад нея. Мишката се стрелна и се стрелна в старата обувка. Тази, в която Алсид е скрил парите. Котката моментално обърна обувката, монетите се търкулнаха на пода, а мишката се плъзна в дупката. Тогава котката започна да си играе с монети. Тя ги търкаля с лапата си, докато не търкулна до последно в същата дупка, в която се скри мишлето.
Когато Алсид се върна от магазина, се оказа, че не е по-богат от вчера - парите ги нямаше и нищо повече! Добре, че успя да купи кренвирши.
Ето защо не е изненадващо, че певецът и неговият приятел, след като се появиха година по-късно, намериха Alcide на прага на стара хижа, правейки стара професия.