IV. ПАФОС (АВТОРСКА ЕМОЦИОНАЛНОСТ)
В произведенията на изкуството има стабилни „сплави“ от обобщения и емоции, определени видове отразяване на живота: трагедия (трагично), комедия (комично), героизъм (героично) и др.
ГЕРОИЧЕН(HEROIC) – съдържа твърдението завеличието на подвигна индивид или цял екип. Героичното дело (независимо от победата или смъртта на неговия изпълнител) е сигурен път към посмъртната слава.
„В света на героичната етика не целта освещава средствата, а само средствата - подвигът - могат да осветят всяка цел“ (Аверинцев).
Трагичното се основава наконфликти(сблъсъци) в живота на човек (или група хора),които не могат да бъдат разрешени, но и които не могат да бъдат примирени.Трагичната ситуация се крие в противоречието и борбата на лични и „свръхличностни“ принципи в съзнанието на човек, в обществения или личния живот на хората. Дефиницията на трагичното по един или друг начин се свързва с понятията за съдба, съдба, в чиято власт е целият живот на хората, или с концепцията за „вината“ на трагичен герой, който е нарушил някакъв по-висш закон и плаща за това.
Трагическият герой(традиционно) се разглежда като силна и цялостна личност, попаднала в ситуация на раздор с живота (понякога със себе си), неспособна да се огъне и отстъпи и следователно обречена на страдание и смърт. Трагичен герой (традиционен)Висок герой.
Трагичната ситуация може да включвамомента на винана човек ("Борис Годунов" на Пушкин). Концепцията за трагическата вина е универсална при Хегел, според коятотрагическият герой е виновен, защото нарушава установения ред.
Източникът на трагичнотоможе да бъде трагичнавина, трагичнагрешкана герой илинеустоимв товаситуациивъншни обстоятелства. Престъпленията на трагичния герой се тълкуват като заблуди, жертва на които в крайна сметка става самият той.
Трагически ефект – „очистително” психическо и нравствено въздействие върху читателите (зрителите) – „катарзис”.
Смехъткато аспект на човешкото съзнание и поведение:
1) е израз на жизнерадост, искрена веселост и енергия и в същото време - неразделна част от приятелското общуване;
2) форма на отхвърляне и осъждане от хората на това, което ги заобикаля, подигравка с нещо, пряко емоционално разбиране на определени противоречия, често свързани с отчуждението на човек от това, което възприема. Тази страна на смеха е свързана с КОМИКСА.
Комиксът като източник на смяхда
- известно отклонение от нормата, абсурд, непоследователност;
- гаф и грозота, която не причинява страдание;
- вътрешна празнота и незначителност, които се покриват с претенции за богатство и значимост и др.
Комичното (като насочен смях) се проявява в няколко основни варианта (вида): хумор, сатира, ирония.
ХУМОР- като вид комично,добродушноосмиване на човек или явление.
САТИРА -като вид комично, предполага най-силно и остро, възмутено-подигравателно отричанена определени страни от обществения живот.
ИРОНИЯТАе вид комична,идейно-емоционална оценка, чийто модел е структурно-изразителният принцип на речта, стилистичната ирония като алегория, изразяваща подигравка, когато дума или изявление придобива в контекста на речта значение, което е противоположно на буквалното значение или го поставя под съмнение. Иронията е укор или противоречие под прикритието на одобрение и съгласие.Когато ироничната подигравка се превърне в язвителна подигравка, това се нарича сарказъм.
Ироничното отношение предполага превъзходство или снизхождение, скептицизъм или подигравка, съзнателно скрити, но определящи стила на произведението на изкуството.
Маска на сериозностотличава иронията от хумора и сатирата като форми на комичното.
ИДИЛИЧНО– радостно усещане за спокоен, стабилен и хармоничен състав на живота, където намират място спокойният семеен живот и щастливата любов, единството на човека с природата. Идиличният свят е далеч от бурни страсти, от всякакъв вид борби, от всякакви действия, променящи живота („Сънят на Обломов“), но идиличното същество е уязвимо, подложено на нахлувания на враждебни сили и може да бъде унищожено (любовната история на Майстора и Маргарита).
В основата на идилията е „представата за щастливо и естествено същество“.
САНТИМЕНТАЛНОСТ- повишена чувствителност, породена от симпатия и състрадание към всякакви "унижени и оскърбени"; духовна нежност, породена от съзнанието за морални добродетели в характерите на такива хора. (Литература на сантиментализма, "Бедни хора" на Достоевски).
РОМАНТИКА– състояние на ума, свързано свъзхода на чувството за личност, това еотразителенемоционален ентусиазъм, насочен към този или онзиизвисен„свръхличен”идеали неговите въплъщения; от една страна, романтиката се свързва с пълнотата на духовния живот, вярата на човек в собствените си неограничени възможности, от друга страна, с потапянето на човек в себе си и изолацията му от света.