Иван Ургант "Нося гривна, която брои калории" - стр

После още и тогава баба ми ми даде китарата, на която свиреше Висоцки.

Олга: Самият Висоцки?

Иван: Ами да, баба ми имаше китара, на която свиреше Висоцки, диван, на който седеше Никулин, и маса, на която ядеше Евстигнеев. Вярно, аз самият имам маса, на която Евстигнеев яде. Само че беше Денис. Каква беше баба ти?

Олга: Баба ми имаше крава и две прасета, без да броим кокошките и гъските. Но се чудя, започна ли да свириш на китара, защото си имал страст към музиката? Или да станеш най-готиният човек в двора?

Иван: Ами аз бях най-готиният в двора преди да стана пич. Тоест, в онези дни все още бях твърде малък, за да определя "момче".

Слушай, просто си помислих: но днес, за да те смятат за корав човек, е достатъчно да имаш таблетен компютър от най-новия модел. Китарата като инструмент за постигане на тази цел вече не работи.

Олга: Кажи ми, все още ли биеш домашните си барабани?

Иван: Не им харесва. Особено съпругата му Наташа.

Олга: Как? Тя ти даде комплекта барабани! Честно казано, бях изумен от тази нейна постъпка.

Иван: След като ми подари комплект барабани, Наташа напълно ме завладя. Никога през живота си не съм си представял, че жена може да ми направи такъв подарък!

Освен това, никога в живота си не бих си купил комплект барабани! Но когато намерих барабанни пръчки в леглото си (и Наташа сложи пръчки в леглото ми. Дори не ги забелязах веднага), моментално разбрах, че барабанен комплект е точно това, от което абсолютно имам нужда! Сега вече изсвирих достатъчно от него до насита и барабаните безопасно ни напуснахакъщи. Знаеш ли, всички членове на семейството ми всъщност са щастливи, когато свиря на китари, барабани и пиана вечер. Но сутрин ходят със зачервени насълзени очи и се прозяват. Какво да правя? Аз съм главата на семейството, трябва да се грижа за всички.

Олга: Слава Богу, все още имаш китари. И то всякакви, които само са възможни. Или нещо липсва в арсенала ти?

Иван: Колкото и китари да има, все една липсва, запомнете го! Щом отида в някой магазин, особено в Ню Йорк, виждам китара, която виси там, и веднага ми липсва много. Е, какъв е вашият фетиш, какво купувате, какво ви кара да се страхувате?

Олга: Възхитена съм от това, което трябва безкрайно да лъжа съпруга си в лицето. Ние жените имаме един фетиш: цацки и обувки. Когато се влача с още един чифт, не, с три чифта обувки, казвам на мъжа си: „Представи си, отидох до магазина, купих си един чифт, там ме разпознаха и ми дадоха още два“. Не уточнявам, че в същото време 60 хиляди рубли не са станали на кредитната карта. Но не мога да спра. Затова много се радвам, Ван, когато ти и жена ти, като истински другари, ми подарявате различни украси за рождените ми дни, продължавайте в същия дух.

Иван: Удивително е - съпругът ти те търпи вече 15 години.