Избори, които са безразлични
Три месеца преди един ден за гласуване едва 37% от българите могат да назоват датата му. Експертите спорят каква е причината за такава инерция.
Ежедневните истории за Сирия и Украйна в съзнанието на българските граждани се появяват именно като епизоди от многосерийни драми, смята преподавателят във Висшето училище по икономика, политологът Николай Петров. Той сравнява данните на социолозите за политическите интереси на гражданите с оскъдно меню в кафене, ролята на което играе телевизията: „За това как в зависимост от това какво имаш в менюто твърдиш, че все пак искаш, условно, салата, защото така или иначе нищо друго не ти се предлага.“
Според експерта такава посока на политизиране на населението е изпълнена за държавата с печалби под формата на прекомерна идеализация и възможно разочарование на надеждите. „Опасно е да продължаваме да експлоатираме тази реторика, защото тя пази някакви илюзии, че ще продължим да се държим по този начин и властите вече нямат възможност да се държат по този начин. Следователно е необходимо постепенно всичко това да отшуми. Иначе си спомням Янукович (бившият президент на Украйна – Росбалт), който направи завой твърде рязко и това доведе до негативни политически последици за него“, обяснява политологът.
В същото време липсата на интерес на гражданите към вътрешната политика по време на предизборната кампания е показател за ниско ниво на конкуренция, каза Игор Бунин, президент на Центъра за политически технологии. „Тъй като не съществува в действителност, няма конкурентни платформи, програми, идеи, тогава не може да има интерес към тази политика“, заявява той.
Според нея дори активната позиция на българите по отношение на международните политически събития може да не повлияе на привлекателността на вътрешните избори. Това се дължи на лично обезценяване и пълно недоверие:„Да се обезценява, а не да се доверява – това е присъщо на българина. Въз основа на това човек може да се интересува от политика, да я обсъжда бурно, но когато става въпрос за избори, той казва: „Да, от мен нищо не зависи“, което на първо място обезценява себе си и собственото си убеждение.
Политологът Дмитрий Орешкин от своя страна свързва това състояние на нещата с „деградацията на концептуалния апарат“. „Нашата телевизия умишлено опростява картината на света и хората виждат света през телевизията“, казва той. - Това, което хората могат да преценят на базата на личен опит - цени, доходи, безработица, стана безинтересно и маловажно. И всичко това сякаш го няма по телевизията, но има нещо, за което хората от личния си опит нямат представа. Малцина са преговаряли лично с Маргарет Тачър или с Порошенко. Хората описват реалността, която виждат по телевизията, от гледна точка на Game of Thrones и с готовност играят тези игри, като движат менталните фигури, които са поставени в главите им.“
Моментът, в който ще има насищане с международния дневен ред, неизбежно ще настъпи, смятат събеседниците на Росбалт. Освен това някои от тях са сигурни, че този процес вече е започнал, тъй като мнозина, гледайки телевизионни репортажи от Украйна и Сирия, получиха отговор на идеологически важния въпрос за световния статус на тяхната страна. „Хората започват да се интересуват от вътрешни проблеми. Това е бавен, но неизбежен процес“, обобщава Игор Бунин.
Като цяло обаче експертите са единодушни, че въпреки че темата за българското самоопределение постепенно започва да се измества в съзнанието на гражданите от наболели и битови проблеми, шансовете този фактор да събуди интерес към борбата за депутатски мандати са безнадеждно малки.