Изчисления за данък върху дохода в съответствие с PBU 18
финансови приходи отчитане на печалбата
Българските организации в съответствие с Данъчния кодекс България са платци на данък общ доход. Правилата за изчисляване на печалбите, които са обект на данъчно облагане, са определени в гл. 25 часа 2 от Данъчния кодекс на Руската федерация. Тези правила се различават от правилата за формиране на финансовия резултат (печалба или загуба) в счетоводството. Разликите се дължат на различията в класификацията и реда за признаване на приходите и разходите, формиращи счетоводния финансов резултат и финансовия резултат за данъчни цели (в данъчното счетоводство).
За целите на данъчното облагане на печалбата не всички приходи и разходи, отразени в счетоводството, се приемат за счетоводство. Тези. в счетоводството съгласно правилата на PBU 9/99 и PBU 10/99 се формира счетоводна печалба, а в данъчното счетоводство съгласно правилата на гл. 25 Данъчен кодекс България формира облагаема печалба. Поради горните разлики, счетоводната печалба може да бъде повече или по-малка от облагаемата печалба и следователно данъкът върху дохода, изчислен на базата на счетоводната печалба, може да бъде повече или по-малък от данъка върху дохода, изчислен на базата на облагаемата печалба.
С други думи, дългът на организацията към бюджета за данък върху доходите, определен съгласно счетоводните правила, може да не съответства на реалния дълг, определен в съответствие с действащото данъчно законодателство. Отразяването в счетоводните и финансовите отчети на размера на данъка върху дохода, дължим в бюджета през текущия период, позволява прилагането на правилата, установени от PBU 18/02 „Счетоводство за изчисления на данъка върху дохода“. Прилагането на тази наредба дава възможност и за отразяване в счетоводството и отчитането на връзкатапечалбата (загубата), определена в съответствие с нормативните актове за счетоводството, и данъчната основа за данъка върху доходите, определена в съответствие със законодателството за данъците и таксите.
PBU 18/02 „Отчитане на сетълментите на данък върху дохода“ предвижда отразяването в счетоводството не само на размера на данъка върху дохода, дължим към бюджета, или сумата на надплатения и (или) събран данък, дължим на организацията, или размера на данъчното прихващане, извършено през отчетния период, но отразяването в счетоводството на суми, които могат да повлияят на размера на данъка върху дохода в следващите отчетни периоди в съответствие със законодателството на Руската федерация.
Съгласно параграф 3 от PBU 18/02 разликата между счетоводната печалба (загуба) и облагаемата печалба (загуба) за отчетния период, произтичаща от прилагането на различни правила за признаване на приходи и разходи, които са установени в регулаторните правни актове за счетоводството и законодателството на България относно данъците и таксите, се състои от постоянни и временни разлики.
Разходите, които обикновено не се вземат предвид за данъчни цели (член 270 от Данъчния кодекс на Руската федерация), но се отразяват в счетоводството по сметки за разходи или други разходи, се наричат постоянни разлики. Под постоянни разлики се разбират приходи и разходи, които формират счетоводната печалба (загуба) на отчетния период и се изключват от изчисляването на данъчната основа за данък върху дохода както за отчетния, така и за следващите отчетни периоди.
Списъкът на разходите, приети за данъчни цели в границите, е даден в чл. 264 от Данъчния кодекс на Руската федерация. Разходите, които не се вземат предвид за целите на облагането на печалбите, са определени в чл. 270 от Данъчния кодекс на Руската федерация. В резултат на това индивидуалните приходи и разходи, в съответствие с нормативните документи за счетоводството, са напълновзети предвид при формирането на счетоводната печалба за отчетния период, те намаляват или увеличават счетоводната печалба.
Съгласно данъчното законодателство тези приходи и разходи не се вземат предвид при формирането на облагаемата печалба нито през този, нито през следващите отчетни периоди. Те не влияят по никакъв начин на размера на облагаемия доход, не го намаляват или увеличават.
Стойността на постоянната разлика (PR) се определя като разликата между сумата на този вид разходи, призната в счетоводството (SBU) и сумата на този вид разходи, призната в данъчното счетоводство (SNU):
Размерът на данъка, с който се увеличават данъчните плащания за данък върху дохода през отчетния период в съответствие с параграф 7 от PBU 18/02, е постоянно данъчно задължение (TLT), а сумата на данъка, с което се намаляват данъчните плащания, е постоянен данъчен актив (TLT). По този начин постоянните разлики във формирането на облагаемия доход водят или до постоянно данъчно задължение, или до постоянен данъчен актив.
Размерът на PNO се изчислява чрез умножаване на постоянната разлика по ставката на данъка върху дохода (клауза 7 от PBU 18/02).
PNO \u003d PR x 24% / 100%.
PNO възниква в резултат на превишението на действителните разходи при формирането на счетоводната печалба над разходите, приети за данъчни цели. PNO възниква и в случай на безвъзмездно прехвърляне на имущество (стоки, работи, услуги) + разходите за разходи, свързани с това прехвърляне.
Съгласно клауза 7 от PBU 18/02 постоянните данъчни задължения трябва да бъдат отразени в счетоводството в отчета за приходите и разходите (подсметка „Постоянни данъчни задължения“) в съответствие с кредита на сметката за отчитане на данъци и такси чрез осчетоводяване:
Дебит 99.2.3 "Постоянно данъчно задължение".
Кредит 68.4.2 "Изчисляване на данък върху дохода".
В случай на пренасяне на загуба, която не може да бъде приета за данъчни цели, както в отчетния, така и в следващите отчетни периоди, също възниква PNO.
Във финансовите отчети постоянно данъчно задължение се отразява за справка в ред 200 от отчета за приходите и разходите (формуляр № 2) и се взема предвид при определяне, според счетоводни данни, на текущия данък върху доходите (ред 150 от формуляр № 2), признат като данък върху доходите за данъчни цели.
Възникването на постоянна разлика в дохода води до формиране на постоянен данъчен актив (ПДТ). Стойността му също се изчислява, като постоянната разлика се умножи по ставката на данъка върху дохода. Концепцията за PNA отсъства в PBU 18/02, но необходимостта от нея следва от съдържанието на параграф 4: постоянни разлики могат да възникнат не само по отношение на разходите, но и на приходите. Признаването на PNA се отразява чрез обратен запис:
Дебит 99.2.3 "Постоянно данъчно задължение".
Кредит 68.4.2 "Изчисляване на данък върху дохода".
Под временни разлики се разбират приходи и разходи, които формират счетоводната печалба (загуба) през един отчетен период, а данъчната основа за облагане с данък върху дохода - в друг или в други отчетни периоди.
Приспадащите се временни разлики при формирането на облагаемата печалба (загуба) водят до формиране на отсрочен данъчен актив (ОТД), който следва да намали размера на дължимия към бюджета данък върху дохода през следващия отчетен или следващите отчетни периоди. И през настоящия отчетен период размерът на данъка върху доходите ще се увеличи.
Размерът на ИТ се изчислява чрез умножаване на подлежащата на приспадане временна разлика по ставката на данъка върху дохода.В счетоводството признаването на ТЯ се отразява в осчетоводяването:
Дебит 09 „Отсрочени данъчни активи“.
Кредит 68.4.2 "Изчисляване на данък върху дохода".
Намаляването или пълното погасяване на ТЯ се отразява в обратното вписване на пола
дебит 68.4.2 и кредит 09.
Облагаемите временни разлики при формирането на облагаемата печалба (загуба) водят до формирането на отсрочен данъчен пасив (DLT), който следва да увеличи размера на данъка върху дохода, дължим към бюджета през следващия отчетен или следващи отчетни периоди. И през настоящия отчетен период размерът на данъка върху доходите ще намалее.
Размерът на ИТ се изчислява чрез умножаване на облагаемата временна разлика по ставката на данъка върху дохода. В счетоводството признаването на ИТ се отразява в осчетоводяването:
Дебит 68.4.2 "Изчисляване на данък върху дохода"
Кредит 77 "Отсрочени данъчни задължения"
Намаляването или пълното погасяване на SHE се отразява в обратния запис по дебита на сметка 77 и кредита на сметка 68.4.2.
Приспадащите се временни разлики се формират в резултат на надплатен данък, чиято сума не се връща на организацията, но се приема за компенсиране при формиране на облагаема печалба през следващия или следващите данъчни периоди. Временни разлики, подлежащи на приспадане, възникват, ако прихващането на надвнесен данък се извършва не в същия период, в който е възникнало надвнасянето, а в следващия или следващите периоди.
Съгласно параграф 20 от PBU 18/02, условният разход (условен доход) за данък върху дохода е размерът на данъка върху дохода, определен въз основа на счетоводната печалба (загуба) и отразен в счетоводството, независимо от размера на облагаемата печалба (загуба).
Условният разход (условен доход) за данък върху дохода е равен на сумата,определя се като произведение на формираната през отчетния период счетоводна печалба и ставката на данъка върху печалбата, установена от законодателството на Република България за данъците и таксите и действаща към отчетната дата.
При липса на постоянни разлики, подлежащи на приспадане временни разлики и облагаеми временни разлики, които пораждат постоянни данъчни задължения, постоянни данъчни активи, отсрочени данъчни активи и отсрочени данъчни пасиви, условният разход за данък върху дохода (условен доход) ще бъде равен на текущия данък върху дохода (текуща данъчна загуба).
Изчисляване на нетната печалба.
Ако организацията получи печалба в счетоводството и данъчното счетоводство, тогава нетната печалба се изчислява по сметка 99, както следва:
PE \u003d P dn - (Ur + PNO - PNA),
където NP е нетната печалба на организацията, P dn е печалбата преди данъци, Ur е условен разход за данък върху дохода, PNO е постоянно данъчно задължение, PNA е постоянен данъчен актив.
Съгласно клауза 21 от PBU 18/02 текущият данък върху дохода (текуща данъчна загуба) е данък върху дохода, дължим в бюджета през отчетния период, въз основа на облагаемата печалба.
Текущият данък върху доходите в съответствие с PBU 18/02 се изчислява:
N pr \u003d Ur + PNO -PNA + ТЯ - IT,
където N pr - текущ данък върху дохода, изчислен съгласно правилата на данъчното счетоводство, Ur - условен разход за данък върху дохода, IT - отсрочен данъчен актив, IT - отсрочен данъчен пасив.
Формула за нетната печалба:
PE \u003d P dn + ТЯ - ИТ - Например.
Ако организацията през отчетната година в счетоводството е реализирала печалба, а през данъчната година е направила загуба, тогава в отчета за доходите се формира PE:
PE \u003d P dn + ТЯ - ИТ - Например.
Характеристика на този случай ще бъде, че данъчната загуба трябва да бъде отразена в SHA, която през следващите години ще бъде върната, когато загубата от минали години се пренесе в бъдещето (член 283 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Ако организацията през отчетната година в счетоводството получи загуба, а през данъчната година - печалба, тогава нетната загуба на сметката. 99 е равно на:
-CHU \u003d -U - (PNO - PNA - Ud).
Текущият данък върху дохода в този случай е равен на:
Npr \u003d -Ud + PNO - PNA + ТЯ - IT.
Ако се получи загуба както в счетоводството, така и в данъчното счетоводство на организацията, тогава става необходимо да се отрази в данъчното счетоводство като част от SIT, която ще бъде изплатена през следващите години, като същевременно прехвърля загубите от минали години към бъдещето в съответствие с чл. 283 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
По този начин финансовият резултат е увеличение (намаление) на собствения капитал на организацията за отчетния период в резултат на финансово-икономическа дейност. Крайният финансов резултат (печалба или загуба) се определя като разликата между приходите и разходите на организацията.