Изд.
Философското наследство на В. И. Ленин може да се разглежда като пряко развитие на идеите на К. Маркс и Ф. Енгелс. В. И. Ленин показа, че свеждането на материалистичния детерминизъм на К. Маркс до определящата роля на икономическия фактор е опростяване, вулгаризация на марксизма. Критикувайки възгледите на популистите, той пише, че причината за развитието и промяната на обществено-икономическите формации се крие в развитието на производителните сили, които включват човек с неговите „мисли и чувства“ 7, но не се свежда до икономическия фактор. Разглеждайки марксизма като живо, развиващо се учение, В. И. Ленин творчески прилага марксистките принципи на анализ в нови исторически условия и обогатява марксисткото учение с цялостно изследване на ролята на субективния фактор в историята. Това е приемствеността на възгледите на К. Маркс и В. И. Ленин, която често се отрича от нашите идеологически противници.
Съветските философи показаха какъв теоретичен и практически принос има В. И. Ленин за развитието на човешките проблеми 10 . Той вярваше, че само участието в революционното прекрояване на света, промяната на социалните отношения ще позволи на човек да изкове нова същност, да се раздели с чертите, породени от капиталистическата експлоатация, и да се доближи до идеала за човек на бъдещето, комунистическо общество. Развитието на социалистическото производство не е самоцел, а необходима предпоставка и реална основа за хуманизма на обществените отношения, за създаването на обективни условия, за да може всеки човек „да изяви своите способности, да развие своите способности, да разкрие своите таланти“ 11 . Следователно К. Маркс и В. И. Ленин имат безспорна заслуга в създаването на научната концепция за човека, в решаването на въпроса за пътищата на еманципация и развитие на човека като личност.
Характерна черта на тълкуването на хуманизма от Ленин е, че той решава проблемите на личността и нейното освобождение не от гледна точка на абстрактен идеал или абстрактен морал, отделени от реалния живот. Хуманизмът му има деятелен, практически характер. Това е хуманизмът на нарастващото социалистическо движение на пролетариата, хуманизмът на революционното действие, органично свързано с борбата за прогресивно историческо развитие.
Според Ленин само личното му участие в революционната борба, което е свързано с критична оценка на възникналата ситуация, може да освободи човек от робската психология. Протестът срещу духовното поробване на личността, започнал да нараства във връзка с развитието на капиталистическите форми на производство, освободили личността от феодалните връзки и създали подем в чувствата на личността, 12 появата в България на пролетариата, в който постепенно се оформят чертите на борец за освобождение на човека от игото на експлоатацията, дивачеството, варварството и робството, допринасят за по-нататъшното развитие на В. И. Ленин от теорията на Маркс за личността. „Само борбата възпитава експлоатираната класа, само борбата й разкрива мярката на нейната сила, разширява нейния кръгозор, издига нейните способности, прояснява нейния ум, изковава нейната воля“ 13.
Ленин се противопоставяше на отделянето на хуманистичните идеали от обективните процеси на историята, на теорията от практиката, на историческата необходимост от нейните носители — индивида и народните маси. Именно защото социализмът е за Ленин истински хуманистичен идеал, той тясно свързва този идеал с реалните пътища за постигането му, с революционното движение на пролетариата.
Отхвърляйки измисления от народниците въображаем конфликт между детерминизма и морала, между историческата необходимост и ролята на личността в историята, Ленин показаче „идеята за детерминизма, установяваща необходимостта от човешки действия, отхвърляйки абсурдната басня за свободната воля, по никакъв начин не унищожава нито ума, нито съвестта на човека, нито оценката на неговите действия. Точно обратното, само с детерминистичен възглед е възможна строга и правилна оценка, а не вменяване на нищо на свободната воля. По същия начин идеята за историческата необходимост ни най-малко не подкопава ролята на индивида в историята: цялата история е съставена именно от действията на индивиди, които несъмнено са актьори. Истинският въпрос, който възниква при оценката на социалната активност на индивида, е при какви условия е гарантиран успехът на тази дейност? какви са гаранциите, че тази дейност няма да остане самотен акт, потъващ в море от противоположни действия” 14 .
Нито по време на борбата на българския пролетариат за власт, нито след нейното завладяване Ленин изпуска от поглед крайната цел на класовата борба — освобождението на човека и неговото всестранно развитие. Той изтъкна трудностите, произтичащи от факта, че новите обществени отношения трябва да бъдат изградени от хора, които не само са „закалени в борбата“ от капитализма, но и са покварени, покварени от него, т.е. носят печата на двойствеността и непоследователността, наложени от антагонистичните обществени отношения.
Премахването на отчуждението на човека от продуктите на неговата материална и духовна дейност е продължителен и сложен процес. Всички форми на отчуждение - икономическо, политическо, религиозно, национално - се премахват само в хода на изграждането на ново социалистическо общество, основано на свободен от експлоатация труд. В сферата на политическия живот масите на трудещите се при капитализма бяха отчуждени от управлението и задачата беше да се гарантира, че през периодапрехода към социализма, да ги въвлече в решаването на проблемите на политическото управление на обществото, 15 да ги насърчи за активно участие в политическия живот, да ги научи да използват демократичните права и свободи, да ги въвлече в „постоянно и необходимо, при това решително, участие в демократичното управление на държавата“ 16 .
Развитието на теорията на Маркс за личността от Ленин има и друг аспект: идеите на Ленин по проблемите на човека и личността въоръжават комунистическата партия в идеологическата борба срещу буржоазната философия и социология. По този начин критиката на Ленин към субективизма на популистките социолози, които, изучавайки социалните идеи и човешките чувства, не са стигнали по-далеч до анализа на социалните отношения 18 , напълно се отнася до много субективистки течения в съвременната западна философия и социология.
Проблемът за обществото в тези концепции е напълно сведен до проблема за индивида. Обективният "житейски свят", в който се осъществява дейността на индивидите, се идентифицира с техния субективен личен свят, знанието се фокусира върху познаването на индивидуалния субективен свят на човек, уж идентичен с "жизнения свят", чието описание трябва да стане критерий и основа на социалната наука.
През последните десетилетия съветските изследователи-марксисти написаха цяла поредица от монографични трудове, в които широко и задълбочено се изследват различни аспекти на проблема за човека. Теоретичната основа за изследване на проблемите на личността е марксистката философска концепция за човека, която въоръжава учените с теоретични и методологични принципи за изучаване на различни аспекти на човешката дейност и въз основа на които се осъществява интеграцията на всички клонове на науката за човека 21 .
Интересът към проблема за човека не е наложен на марксистите от буржоазните философи и ревизионисти. Тойпричинени преди всичко от особеностите на сегашния етап на социалистическото и комунистическото строителство, задачите за възпитание на всестранно развита хармонична личност, формирането на нови, комунистически отношения между хората, тоест задачата за изпълнение на Програмата на комунистическата партия.