Измамната концепция „Халифатът е въображаема мечта“, Халифат
Единство на ислямската умма!
Преди около четиридесет години прочетох на първата страница на местния вестник статия от един от съдиите от нашия район, който изнасяше седмични уроци по ал-Акса преди петъчната молитва. В статията се казваше, че халифатът е смут. И през нощта на 14 рабиу-с-саний 1424 г. по хиджри, по арабския телевизионен канал Икара, видях един от тях, работещ като мюфтия, който каза, че халифатът е мечта. Споменах техните позиции, за да изясня значението на проблема с фалшификацията, от който страда уммата. Описанието на халифата като смут от съдия и мюфтия е окаяно поради следните причини:
Първо, твърдението, че халифатът или дейността по неговото създаване е смут, е фалшиво разбиране като цяло. Предаден от Ал-Хилал в Сунната от Мохамед Ибн Авф Ибн Суфян Ал-Хумсий, че той е казал: „Чух Ахмад Ибн Ханбал да казва: „Проблемът е, когато няма лидер, който да върши делата на хората.“ Затова в момента сме в смут и дори повече от смут. Единственият изход от този смут е установяването на халифата според метода на Пророка (мир на праха му), който ни беше обещан. А е добре известно, че подбуждането към безредици е забранено (харам). От това следва, че дейността по възраждането на халифата - според тях - става забранено дело, защото това е смут, т.е. задължително (фарз) става забранено (харам). Това е явно недоразумение. О, Аллах, прости на мюсюлманите.
Второ: Халифатът съвсем не е въображаема мечта, а напротив, това е задължение, чрез което се изпълняват много други задължения, а Коранът, Сунната и Иджма служат като доказателство за това.
Що се отнася до Корана, Всевишният Аллахговори:
"Дръжте въжето (Коран) на Аллах всички заедно и не се разделяйте" (3:103)
Законодателната страна в този стих, посочваща задължителното установяване на халифата, е думата на Аллах „всички заедно“ (جَمِيعًا). Стихът казва да се държим за въжето на Аллах всички заедно, а не поотделно. Думата „всички заедно“ (جَمِيعًا) в анализа на арабската граматика се отклонява като позиция, в смисъла на общност. Както се цитира в хадиса на Арфадж в колекцията на Муслим, където той казва: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Ако някой дойде при вас, когато каузата ви е в ръцете на един от вас, искайки да разцепи вашето единство или да раздели вашата общност, тогава го убийте. Така че думите „когато вашата кауза е една в ръцете на един от вас“ и „общност“ имат едно и също значение, а предпоставката (карина), указваща задължителност, е забраната на Всевишния Аллах в стиха за разделянето и заповедта на Пратеника на Аллах (с.а.с.) да убие този, който разделя.
Също така в Корана Аллах Всемогъщият каза:
تِ لَيَسْتَخْلِفَنَّهُم الْأَرْضِ كَمَا اسْتَخْلَفَ الَّذِين َ مِن قَبْلِه ِمْ وَلَيُمَكِّنَنَّ لَهُمْ دِينَهُمُ الَّذِي ارْتَض َىلَهُمْ وَلَيُبَدِّلَ نَّهُن بَعْدِ خَوْفِهِمْ أَمْنَّهُْ ُدُونَنِي لَا يُشْرِكُونَ بِي شَيْ ئًا وَمَن كَفَرَ بَعْدَ ذَلِكَ ف َأُوْلَئِكَ هُمُ الْفَاسِقُونَ )
„Аллах обеща на тези от вас, които вярват и вършат добри дела, че ще ги направи наследници на земята, както направи тези, които са били преди тях, и ще ги укрепи в тяхната религия, която Той е избрал за тях, и ще им даде в замяна след техния страх, сигурност. Те ще Ми се покланят, без да свързват нищо с Мен. Кой след товасе окажат неверни, те са грешници!“ (24:55)
Законодателният аспект се намира в думите на Всевишния Аллах:
„И които след това се окажат неверни, те са грешници!“ (24:55)
Неверието в този стих означава неверие по отношение на милостта, която Аллах е установил като техни наследници, укрепил религията и осигурил сигурност вместо страх, поради отричането и незащитаването на тази милост, след нейното прилагане, както и приемането с нейното отсъствие. Този текст, макар и даден в стила на предупреждение, все пак под това предупреждение се има предвид изискването да се защитава и да не се отхвърля тази услуга, както и забраната за мълчание в случай на нейната загуба. И този, който прави това, той се смята за неблагодарен по отношение на тази милост и ще стане грешник. Също така, следващият стих и думите на Всемогъщия Аллах показват, че този стих е предупреждение, което съдържа изискването:
( وَأَقِيمُوا الصَّلَاةَ وُ لَ لَعَلَّكُمْ تُرْحَمُونَ )
"Молете се, давайте зекят и се подчинявайте на Пратеника, може би ще бъдете помилвани!" (24:56)
Ако стихът на обещанието не съдържаше изискване, тогава не би било позволено да го прикачите със следното.
Доказателството за задължителното установяване на халифата от Суната е хадисът на Абдуллах Ибн Умар (Аллах да е доволен от него) в колекциите на Муслим. Пратеникът на Аллах (мир на праха му) каза: „Който не се подчинява на Аллах, той ще се срещне с Аллах в деня на Страшния съд без никакво извинение. Който е умрял без клетва, той е умрял от смъртта на времената на невежеството. Както и предишния хадис на Арфадж и други хадиси, които изискват единство и забраняват разделянето, тъй като единството е възможно само с присъствието на имам, т.е. единлидер.
Що се отнася до иджма (единодушието на сподвижниците) за задължителното назначаване на халиф в рамките на три дни, цитирано е от Ибн Саид според надеждна верига от Ибн Умар, че Умар е казал: „Съберете се и се консултирайте, след това назначете един от вас ... Изчакайте малко и ако нещо се случи с мен, тогава нека Сухайб да ви се моли три нощи. Тогава единодушно съберете своята кауза и който от вас заговорничи без да се консултира с мюсюлманите, тогава го екзекутирайте.
Създаването на халифата според метода на Пророка (мир на праха му) изобщо не е въображаема мечта, напротив, това е задължение, чрез което се изпълняват други задължения. За това се жертват животи и се води идеологическа борба за неговото установяване, след това идеологическа и физическа борба за завършване на неговата структура и укрепване на опорите му и разширяване на територията му, за да унижи лицемерието с неговите последователи и да премахне неверието. Тези, които твърдят, че Халифатът е мечта, се опитват да подведат и отклонят вниманието от факта, че това е задължение, чрез което се изпълняват други задължения, а също и ваджиб според Корана, Сунната и Иджма-ус-Сахаб.
{ ْتُلُوكَ أَوْ يُخْرِجُوكَ وَيَمْكُرُونُ ُ خَيْرُ الْمَاكِرِينَ )
„Защото онези, които не вярват, замислят против вас да ви задържат, убият или изгонят. Те измислят и Аллах измисля. Но Аллах е най-добрият от хитрите!” (8:30)
Тези интриги не можаха да спрат Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да създаде държава и да разпространи зова.
Всичко това, от една страна, от друга страна, Халифатът, според метода на Пророка (с.а.с.), изобщо не е само мечта, напротив, това е обещанието на Аллах, а Аллах не нарушава своите обещания. Товаобещанието е дадено в стиха, където Аллах Всемогъщият информира за приемствеността, укрепването и осигуряването на сигурност след страха. И също така Пратеникът на Аллах (мир на праха му) ни предупреди за халифата преди края на света в множество хадиси, които по своето значение изключват възможността за лъжа или грешка. Как след този стих и хадиса на мутаватир може да се каже по смисъл, че халифатът е сън. Кълна се в Онзи, който говори само истината и обещава истината, че Халифатът ще дойде с позволението на Аллах.