Използване на модела с фиксиран период
Q е количеството материал, което трябва да се поръча.
S е цената на една поръчка;
R е точката на пренареждане;
L е срокът за изпълнение на поръчката;
H¾ е годишният разход за поддържане на единица среден запас от материал. Често складовите разходи се определят като процент от цената на материала, т.е. H = iC, където i е процент от цената C.
DC от дясната страна на уравнението е цената за закупуване на годишна нужда от материали; (D/Q)S е годишният разход за пускане на поръчки (реалният брой направени поръчки D/Q, умножен по цената за пускане на една поръчка S), а (Q/2)H е годишният разход за съхранение (среден инвентар Q/2, умножен по годишния разход за съхранение на един артикул H).
Ориз. 2.2 - Зависимости на различните компоненти на разходите за създаване на запаси от размера на поръчката
След това, за да се разработи модел за управление на запасите, е необходимо да се определи стойността на поръчката Qopt, при която общите разходи са минимални. На фиг. 2.2 общите разходи достигат минимум в точката, където тангентата на наклона на кривата на общите годишни разходи е равна на нула. За да намерим точката на минималните разходи, вземаме производната на общите годишни разходи по отношение на Q и я приравняваме към нула. За разглежданото тук уравнение тези трансформации ще имат следната форма [13]:
TC=DC+S+H;
=0++=0;
Qopt=. (2.4)
Тъй като този прост модел предполага, че търсенето и времето за изпълнение са постоянни, не се изисква буферен запас и точката на повторна поръчка, R, се дава от:
където dav е средната дневна потребност от материали (постоянна стойност);
L - време за изпълнение в дни (постоянностойност).
Използване на модела с фиксиран период
В система за управление на инвентара с фиксиран период, инвентарът се брои само в определени моменти от време, като например веднъж седмично или веднъж месечно. Преброяването на запасите и поставянето на поръчки на периодична база е желателно в ситуации, в които доставчиците посещават клиентите си на редовни интервали и приемат поръчки от тях за пълна гама от техните продукти или когато купувачите се опитват да комбинират (комбинират) поръчки, за да спестят транспортни разходи. Много фирми предпочитат модела за управление на инвентара с фиксирано време, защото улеснява планирането и счетоводството на инвентара.
Моделите с фиксиран период от време дават размери на поръчката, които са различни за различните цикли (в зависимост от разходната норма). Това обикновено изисква по-високо ниво на резервен запас, отколкото при система с фиксирано количество на поръчката. Система с фиксирано количество за поръчка предполага непрекъснато преброяване на наличната наличност и поръчката се прави веднага след достигане на точката на следващата поръчка. За разлика от такива системи, моделите с фиксиран период предполагат, че наличността се изчислява само в така наречените контролни точки във времето. Възможно е обаче изключително висока консумация да намали целия инвентар до нула веднага след попълване на поръчката и тази ситуация да остане незабелязана до следващия контролен момент. В този случай е възможно да нямате наличност до пристигането на следващата партида поръчани артикули (т.е. през почти целия контролен период T, плюс времето за изпълнение L). По този начин резервният запас трябва да ни предпази от недостиг на продукти, не само по времеконтролен период, но и през времето за изпълнение - от момента на подаване на поръчката до момента на получаване на продуктите за тази поръчка.
В система с фиксиран период следващите поръчки се подават в контролни моменти след време T, а резервният запас, който трябва да се поддържа, е равен на zsT+L. В този случай потребността се характеризира със случайно разпределение със средна стойност dav [13]:
където q е размерът на следващата поръчка;
T е броят дни между контролните моменти;
L - време за изпълнение на поръчката в дни (от момента на подаване на поръчката до момента на получаване на продуктите за тази поръчка);
dav е прогнозираната средна дневна нужда;
z е броят на стандартните отклонения за дадено ниво на обслужване;
sT+L е стандартното отклонение на търсенето през контролния период и периода на изпълнение на поръчката;
I е текущото ниво на наличност (включва артикули, които вече са на склад).
Стойността на z може да се получи от E(z), което се определя по формулата:
E(z)= dav *T(1-P)/ sT+L, (2.7)
където E(z) е очакваната стойност на недостига на продукти;
P е необходимото ниво на обслужване, изразено като част от единица;
dav е средната дневна нужда;
T е броят на дните;
sT+L е стандартното отклонение на търсенето по време на контролния период и времето за изпълнение.
Специални модели за управление на запасите
Разгледаният модел с фиксиран обем на поръчката и моделът с фиксиран период от време, базирани на равни начални предположения, все още имат две общи характеристики - себестойността на продуктите остава постоянна за всеки обем на поръчката; процесът на следващата поръчка е предсказуем, т.е. артикулите бяха поръчани и складирани с очакването, че търсенето ще продължи.
INТози раздел ще представи два други модела. Първият илюстрира промяната в количеството на поръчката, когато единичната цена варира в зависимост от количеството на поръчката. Вторият, наречен модел с един период или понякога статичен модел, е проблем, при който определянето на размера на поръчката за всяка покупка изисква компромис. За този модел решението се намира на базата на анализ на пределни показатели.
Моделът със стъпкова (променлива) цена отчита факта, че реално продажната цена на даден продукт зависи от обема на поръчката, а зависимостта на цената от размера на покупката обикновено не е правопропорционална, а стъпаловидна. Оптималното количество на поръчката се определя от най-ниската обща цена на запасите за всички стойности на EOQ и Q, при които се случва ценовият скок. За да направите това, се съставя таблица, в която за всички възможни стойности на обема на поръчката (всички EOQ и размери на покупка Q, при които е зададен скок на цената), се изчисляват всички елементи на разходите за създаване на запаси и се намира общата цена за създаване на запаси. Оптималният обем на покупките се определя от минимума на общите разходи. В същото време трябва да се има предвид, че не всички стойности на EOQ имат смисъл, тъй като те могат да бъдат в ценови диапазони, различни от тези, за които са изчислени.