Изповеди на един бизнесмен "В България има твърде много амбициозни хора"
Креативният управляващ директор на BBDO Moscow Игор Луц обяснява защо хората в България са фундаментално недоволни и как това се отразява на качеството на бургерите
Смята се, че в България нещата са зле, защото имаме малко амбициозни хора. Но ми се струва, че всичко е точно обратното - имаме твърде много амбициозни хора.
Рей Крок, създателят на McDonald's, каза: "Ако искате да направите добра закусвалня, трябва да наемете хора, които ще пържат хамбургери с удоволствие." И в нашата страна пърженето на хамбургери, както и работата като мениджъри по продажбите или прости копирайтъри, не е лесно за хората. Амбициите на мнозинството са много по-големи.
Мисля, че основната причина е, че в България хората са били евтин ресурс от поколения. Крепостните можеха да бъдат гладувани, заточени в Сибир по села, полковете пожертвани в името на великата победа - човешкият материал винаги е бил като мръсотия.
Подходът беше прост: ако тези не успеят, ще намерим още. И така в продължение на поколения хората трупаха негодувание, примесено със смирение.
А също и навикът да търсиш спасение в това по някакъв начин да намериш начин да бъдеш сред онези избраници, които разпределят тези човешки ресурси. Времената се промениха. Възможностите за развитие и себереализация вече са много по-големи. Но системата на мислене остана същата. И само изглежда, че проблемите са в миналото.
Дъщеря ми е състезателка по художествена гимнастика, която е тренирала в България и САЩ, така че успях да сравня двата управленски подхода за „производство на шампиони“. Удивително е колко различни са те, въпреки че целта и в двата случая е една и съща – да се отгледа спортист, който може да спечели олимпийско злато.
Ниепохарчи много пари, време и усилия за гимнастика. И когато наскоро започнаха да анализират, разбраха, че детето няма почти никакъв напредък за една година в България, докато за два месеца, прекарани в спортен лагер в Щатите, напредъкът е колосален.
В България, ако треньорът разбере, че момичето, макар и талантливо, няма да стане шампион, той спира да работи нормално с нея. българската система е сито, през което се филтрира човешкия материал (и той все е в излишък). Малцината, които минаха през него, бяха късметлии. Останалите са безпощадно отхвърлени, защото и треньорът има амбиции.
Дори отношението към родителите е различно. В България, като оставиш дете на тренировка, не знаеш кога ще го вземеш. Продължава от десет сутринта, а после как върви. Отегчените майки седят с часове, без дори да знаят какво се случва с децата им. В Щатите винаги виждаш какво правят децата, на монитора или през стъклото. Не само ви казват точно кога приключват часовете, но и са готови да поръчат обяд за детето или трансфер до къщата. Ще бъдете обучени честно, стига да желаете да работите и да плащате за обучение. В крайна сметка е нормално детето да не порасне като шампион.
Уважение както към родителите, така и към децата. Никаква грубост, подигравка, унижение на личността.
Това, че не ходите в Харвард, не означава, че сте фен на домашни любимци. И не е трагедия, ако не станеш Бил Гейтс.
Там се култивира радостта от себереализацията, у нас те плашат, че си по-лош от другите. Трябва да си олимпиец, няма други възможности.
В същото време не може да се каже, че българската система е неефективна. Не мисля, че има смисъл да сравняваме броя на медалите. И ние, и те сме на върха в класирането, въпреки че сме в различни икономически и демографски условия. Което означаванашият подход е доста конкурентен, носи резултати. Само тук е цената на постигането на този резултат - разбити съдби и прословути, несигурни хора.
Може да се каже, че драматизирам прекалено много. Но такава система всъщност умножава броя на нещастните хора, които вече имаме в изобилие. А това се отразява пряко върху икономиката, върху качеството на стоките и услугите. Както знаете, нещастните хора не работят добре.
Затова ми се струва, че основната задача на един лидер в България е да устои с всички сили на общите настроения. Необходимо е да се възпитава професионализъм и да се създаде система, в която всеки да има възможност да се реализира и да се чувства полезен и значим. И тук и сега, а не в някакво светло бъдеще.
В днешния свят "нашата" система става все по-малко ефективна всяка година. За да създадете атомна бомба, преди седемдесет години бяха достатъчни няколко десетки брилянтни учени - можете да пресеете стотици, да намерите звезди и да решите проблем. Имаме нужда от щастливи сервитьори, щастливи продавачи, щастливи копирайтъри и щастливи треньори, за да процъфтяваме в днешната високотехнологична икономика. Имаме нужда от милиони свободни, креативни и щастливи хора.