Изразяване на чувства

Изразяване на чувства - раздел Психология, Психология Една от най-важните характеристики на чувствата се крие във факта, че те променят живота.

Една от най-важните характеристики на чувствата е, че те променят жизнената дейност на организма и се изразяват в редица телесни знаци.

Първо, те предизвикват промени в работата на дихателните и кръвоносните органи. При възбуда например пулсът се ускорява, дишането става по-бързо и по-дълбоко. При страх или внезапен шок кръвта изтича от лицето, човекът пребледнява. От неудобство или срам хората се изчервяват. В състояние на гняв някои пребледняват, други се изчервяват. Не винаги, разбира се, промените в кръвообращението намират външен израз в побеляване или зачервяване, но тези промени почти винаги се случват със силно усещане. Нищо чудно, че хората отдавна свързват чувствата със сърцето и думата "сърце" обозначава емоционалната страна на психиката. Думата „сърце“ има такова значение, например, в следните фрази: „Умът не е в хармония със сърцето“ (думите на Чацки от „Горко от ума“); „От всичко, което е скъпо на сърцето, тогава откъснах сърцето си. “(„Евгений Онегин“, писмото на Онегин до Татяна).

На второ място, чувствата се проявяват в изражението на лицето, т.е. изразителните движения на лицето, и пантомимата, т.е. изразителните движения на цялото тяло.

Трето, чувствата се изразяват в интонацията и тембъра на гласа. Една кратка дума "Какво?" в зависимост от интонацията, с която се произнася, може да изрази голямо разнообразие от чувства: възмущение, страх, злонамерен триумф, объркване и добродушна подигравка. Също толкова важен е тембърът на гласа. Само по начина, по който гласът на човек, който произнася привидно много спокойни думи, „трепери“, понякога забелязваме колко е развълнуван.

Сред най-ярките прояви на чувствовключват смях и плач.

Дарвин показа, че някои от изразителните движения на човека са останки от тези действия, които някога са били полезни в живота на нашите животински предци. При силен гняв човек свива юмруци, стиска зъби, диша тежко през носа, в резултат на което ноздрите се разширяват. Всички тези прояви, безполезни за съвременния човек, произхождат от онези времена, когато гневът у нашите предци е бил състояние, предхождащо борбата и тази борба се е водила с юмруци и зъби.

Това обаче не означава, че всички изразителни движения в живота на съвременния човек са само безполезен остатък от инстинктивни действия. Те са придобили нова, много важна функция – превърнали са се в средство за комуникация между хората. По изражението на лицето, пантомимата, по интонацията и тембъра на гласа съдим за душевното състояние на човек.

Разбира се, най-важното средство за комуникация между хората е речта. Но просто чувствата, с всичките им най-фини нюанси, не се предават лесно с обикновена прозаична реч. Всеки знае за себе си колко е трудно да опише настроението си с думи. В хода на историческото развитие човечеството е създало и други средства за предаване на чувства. Най-финото и силно от тях е изкуството, особено музиката и лирическата поезия, които могат да бъдат наречени истински „език на чувствата“. Но в процеса на ежедневна комуникация хората, разбира се, не могат да използват средствата на музиката и поезията и тук жестовете, изражението на лицето, особено очите, интонацията на гласа придобиват голямо значение. Едно просто намръщене, леко забележима усмивка, леко повдигане на рамене понякога помагат да се разбере отношението на човек към някакъв факт.

Какво значение може да има такава особеност като изражението на очите в процеса на общуване, е добре показано от Л. Н. Толстой вописание на първата среща на Хаджи Мурат, преминал при българите, с губернатора на Кавказ Воронцов:

След като изслуша преводача, Воронцов погледна Хаджи Мурат, а Хаджи Мурат се вгледа в лицето на Воронцов. Очите на тези двама души, като се срещнаха, казаха един на друг много, неизразимо с думи, а не изобщо това, което преводачът каза. Те направо, без думи, изказаха цялата истина един за друг: очите на Воронцов говореха, че той не вярва на нито една дума от всичко, което каза Хаджи Мурат, че той знае, че той, врагът на всичко българско, винаги ще остане такъв и сега се подчинява само защото е принуден да го направи. И Хаджи Мурат разбра това и въпреки това се увери в своята преданост. Очите на Хаджи Мурат казваха, че този старец трябва да мисли за смъртта, а не за войната, но че, макар и стар, той е хитър и с него трябва да се внимава. И Воронцов разбра това и въпреки това каза на Хаджи Мурат това, което смяташе за необходимо за успеха на войната.